НОВО

ЕНП в задънена улица

Небрежното отношение, с което Европейската народна партия (ЕНП) минаваше през проблемите на ЕС, дава логичен резултат в постепенното отслабване на партията. ЕНП повтори всички възможни грешки на германската християндемокрация от близките години. Затова партията ще...

Ален Делон: Аз не играех. Аз живях

“Не може да очакваш да си Делон в продължение на петдесет или шестдесет години, с кариера като моята, и да се надяваш да те обичат”. Как да оцелееш с такава съдба? Какво да бъдеш, когато всичко си бил? В неделя той ще получи в Кан почетната Златна палма за цялостната...

За Чернобил и неопролетариата

Много хубав нов сериал от HBO - Чернобил. Изглежда исторически достоверен, със соц-декорите, старите пепелници, панелките, и всички тези неща, които все още виждахме в детството си, че и сега в някои забравени от Бога места.  Идва втори епизод и гледам интересен...

Знаем си номерата

Аз не бих влизал в спор за очевидни неща - като например за ползата от чуждоезиковото обучение и за свободата да се изучава всеки език - бил той майчин или чужд. Бих искал само да напомня контекста, в който идва това изказване на посланик Улусой. От две десетилетия...

Манфред Понтийски

Изминалият дебат между кандидатите за председателския пост на Европейската комисия не показа абсолютно нищо ново и дори това не е новина. Участници бяха Манфред Вебер (Германия, Европейска народна партия), Франс Тимерманс (Холандия, Партия на европейските социалисти),...

Разновидности на троловете

Откъде се пръкват тези мутанти на българския народ в електронната ера и всъщност мутанти ли са те или някаква съвсем значителна част от един народ, който вече седемдесет години е подложен на негативна селекция? Трол-гюме Тези ще ги познаете, че са винаги първи под...

Бойкот на разума

Живеем във времена на бойкоти, кой от кой по-смехотворен, несъстоятелен и абсурден. Културата на протестния пърформанс е заразила публичното общуване, превърнала го е в заложник на чупливите чувства на одиозни демонстранти и агитатори. Агресивни активисти паразитират...

Оръжията и тяхната роля в цивилизованите общества

В човешкото общуване има само два начина за постигане на дадена цел - чрез взаимно съгласие или чрез принуда. Това не е просто някакво философско твърдение, което подлежи на дискусия, това е факт от природата. Принудата е била естествена, дори нормална част от бита на...

Орбан между двете Америки

2019 година изглежда най-добрата за унгарската дипломация от незапомнени времена. Вчера Виктор Орбан беше приет от американския президент в Белия дом, само няколко седмици след като получи сходно посрещане в Пекин и след като цяла пролет приемаше на свой ред...

Лидерският дебат за председател на ЕК

Главният редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Николай Облаков гостува в предаването "Всичко коз" в Канал 3. Тема на разговора бе състоялият се дебат между лидерите на европейските партии. Гост още бе Божидар Чеков. Вижте пълното видео:...

Юлия Кръстева, ДС и марксистката пропаганда.

Време за четене: 6 мин.

Новината, че световноизвестният академик, психоаналитик, литературен критик, семиотик и писател Юлия Кръстева е сътрудничела на Държавна сигурност, намери отзвук не само в тесни културни среди у нас и на Запад, но и в някои от най-популярните световни медии като “Гардиън” и “Нувел обсерватор”. Агенция “Ройтерс” също излезе със статия по въпроса.

Въпреки че Кръстева не е популярно име у нас, освен в академичните и културните среди, би било трудно да се преувеличи популярността ѝ на запад – тя е един от най-известните живи изследователи в хуманитаристиката. Макар че, строго погледнато, влиянието й трудно може да се сравнява с това на Дерида или Фуко, тя е част от crème de la crème на френската – и въобще на западната интелигенция от последните десетилетия на миналия век, че до сега.

В едно интервю за списание “Рьогар” преди десетина години тя заяви:

“С една дума, моят научен ръководител, който също беше по-скоро комунист дисидент, ми помогна да кандидатствам за френска стипендия. Тръгнах с 5 долара в джоба. Почти нелегално”.

Кръстева заминава за Франция на двадесет и четиригодишна възраст, за да специализира.

До каква степен цитираното от горния абзац е вярно, определено е под въпрос – не само заради по-нататъшната ѝ кариера като агент на тайните служби, но и ако се вземе предвид издадения през 2016 г. роман “Седмата функция на езика” (“La Septième Fonction du langage”, в някои преводи на други езици “Кой уби Ролан Барт”). В тази книга авторът Лоран Бине съчетава историческата достоверност с измислицата, за да пресъздаде живота на хората, считани за френски интелектуален елит от седемдесетте и осемдесетте години на миналия век. Там герои са Кръстева, съпругът й Филип Солерс, Мишел Фуко, Елен Сиксу, Жак Дерида, както и политици като Митеран, Валери Жискар д’Естен и други.

Именно след един обяд с Франсоа Митеран намира смъртта си една от централните фигури на френската литературна теория, философия, семиотика и лингвистика Ролан Барт – блъснат от камион на булевард в Париж. Създавайки около смъртта му история за български тайни агенти, авторът на “Седмата функция на езика” печели голяма популярност с романа, но сам признава, че теорията, че един от водещите френски структуралисти и постструктуралисти е убит от Държавна сигурност, е плод на въображението му, и че е бил повлиян от случая с Георги Марков.

По-интересна обаче е историята за Кръстева, която Бине разказва – че е емигрирала именно със задачата да бъде шпионин.

Не е малко вероятно архивните материали, които Комисията по досиетата направи публични, да ни дадат отговор на тези и други съмнения. Но първите сведения,  направени публични от публикацията на Антон Тодоров в сайта “Фактор”, както и информацията от картончето ѝ, са категорични – родената в Сливен университетска преподавателка е изпълнявала дейности от особена важност за комунистическите власти, като например да насърчава прокитайските настроения във Франция.

За да разбере същността на тази пропаганда (защо точно прокитайска?), човек трябва да бъде запознат поне донякъде с историята на левите движения и културномарксистката пропаганда през ХХ век. През 50-те години, след появата на “Архипелага Гулаг” на Солженицин, както и на други данни за престъпленията на сталинизма, западната марксистка интелигенция – и особено френската, защото във Франция комунистическите идеи винаги са били особено популярни – отстъпва на заден ход в шумната си подкрепа за Съветския съюз. Някои интелектуалци, като Камю (който по-късно загива при съмнителни обстоятелства в автомобилна катастрофа) се отдръпват от левите идеи, но дори и най-запалените комунисти разбират, че подкрепата за СССР трудно може да има същата гласност. Така във Франция, а и в други страни след известно време маоистката пропаганда започва да набира сила – благодарение на същите тези интелектуални кръгове. Зад философските и псевдофилософските наративи на академиците прозира елементарна логика – да се подкрепи другата голяма и силна комунистическа държава, след като подкрепата за СССР би донесла спорни резултати.

Както и в много други случаи в историята, събитията и интелектуалните течения навяват спомени за сходни явления в минали епохи.

Тази нова, маоистка вълна в марксистката пропаганда на запад след Втората световна война носи и белега на Антонио Грамши и неговото несъгласие с политиките на Сталин и различията му с Палмиро Толиати – и е напълно в унисон, разбира се, с идеите на Грамши за постепенното овладяване на институциите като път към комунистическото общество.

Юлия Кръстева е регистрирана като агент на ДС през 1971 година. На следващата година вече, според документите, цитирани от Антон Тодоров във “Фактор”, тя вече търси пътища за пропагандиране на старата китайска култура, а през 1977 тя публикува книгата си за китайските жени, където, освен всичко друго, показва забележителни феминистично-прогресивни възгледи, защитавайки продължилата до ХХ век варварска практика на увиване на краката на младите жени в бинтове и носенето на обувки с особено малък размер.

Горните сведения, както и различните й публични изказвания от последните години, говорят категорично за това, че Кръстева заема последователни марксистки, интернационалистически, антизападни позиции, позирайки зад не особено убедителната маска на интелектуалец космополит – в документалния филм “Кой се страхува от Юлия Кръстева” (заглавието препраща към пиесата на Едуард Олби “Кой се страхува от Вирджиния Улф”) тя самата казва: “Говорите с жена от български произход, френска националност и европейско гражданство, осиновена от САЩ”. И в този филм се повтаря зададената от нея мантра, че е напуснала България с пет долара в джоба си.

Нейната биография обаче, за която тепърва ще излиза още информация (като посочения от Антон Тодоров факт, че е подкрепяла политиката на БКП при окупацията на Чехословакия), говори за едно много по-тъмно минало.

На 30 март сутринта Комисията по досиетата направи публични документите, свързани с Юлия Кръстева.

Те са многобройни и изключително подробни, съдържат много свидетелства за срещи на българските агенти с нея, подробни нейни характеристики, лична кореспонденция. Дори един бегъл поглед върху изключително подробно запазеното ѝ досие (съдържащо, освен всичко друго, многобройни писма, дело както на нея, така ѝ на много хора от обкръжението ѝ)  може да доведе до категорични заключения за същността на нейната кариера и за политическите ѝ позиции. По-подробното изследване на досието на Кръстева със сигурност ще даде още отговори.

“Със съпруга си са обсъждали възможността един от двамата да влезе във френската комунистическа партия, но са стигнали до заключението, че това ще намали възможностите им за маневриране. Поддържат близки връзки с някои от ръководните дейци на френската комунистическа партия”
“Тя и съпругът й са минали на маоистки позиции”
“По въпроса за Китай – загиналите хора по време на “културната революция” са смятани “като жертва на един стопански процес”, а не като репресии срещу кадрите и населението на страната”
“При това положение “Тел-Кел”, където са Юлия Кръстева и Солерс остава в “центъра” – през май те фактически се сближават с ФКП (френска комунистическа партия) и оттогава насам се опитват да правят единен фронт, с нея имат някои съвместни акции с комунистите: например серия разговори и дискусии за “ЛЕНИН и литературата”, организирани от партията в едно парижко предградие.”
“По време на работата си с проф. У. Еко, моят приятел е имал за пръв път и политически разговори с него. Еко направо заявил, че споделя идеите на крайната левица (…) имайки предвид тези убеждения, (…), се обяснява връзката между Еко и Юлия Кръстева”
“Другарката Юлия Кръстева (…) се отличава с развити способности на предан на делото на Партията литературен работник”

 

“Към Отечественофронтовската организация се отнася сериозно (…). В квартала е пропагандист”
“Средата обаче в която се движи и работи, освен че се смята за “върха на френския интелектуален елит” (близка е например с Жан-Пол Сартр), също така е овладяна и от някои перверзии (…) и наркомания”
“Костов (Владимир, майор от ДС) подготви психологически журналистката Юлия Кръстева..”
“Съпругът й (…) бил под закрилата на френската комунистическа партия (…). Бил противник нат (…) тези, които били антисъветски настроени”.

“Канели я в Америка на работа, но тя отказала. Нямало как да се отдели от мъжа си, а той бил мразел американците”

 

 

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!