Юлия Кръстева, ДС и марксистката пропаганда.

Новината, че световноизвестният академик, психоаналитик, литературен критик, семиотик и писател Юлия Кръстева е сътрудничела на Държавна сигурност, намери отзвук не само в тесни културни среди у нас и на Запад, но и в някои от най-популярните световни медии като “Гардиън” и “Нувел обсерватор”. Агенция “Ройтерс” също излезе със статия по въпроса.

Въпреки че Кръстева не е популярно име у нас, освен в академичните и културните среди, би било трудно да се преувеличи популярността ѝ на запад – тя е един от най-известните живи изследователи в хуманитаристиката. Макар че, строго погледнато, влиянието й трудно може да се сравнява с това на Дерида или Фуко, тя е част от crème de la crème на френската – и въобще на западната интелигенция от последните десетилетия на миналия век, че до сега.

В едно интервю за списание “Рьогар” преди десетина години тя заяви:

„С една дума, моят научен ръководител, който също беше по-скоро комунист дисидент, ми помогна да кандидатствам за френска стипендия. Тръгнах с 5 долара в джоба. Почти нелегално”.

Кръстева заминава за Франция на двадесет и четиригодишна възраст, за да специализира.

До каква степен цитираното от горния абзац е вярно, определено е под въпрос – не само заради по-нататъшната ѝ кариера като агент на тайните служби, но и ако се вземе предвид издадения през 2016 г. роман “Седмата функция на езика” (“La Septième Fonction du langage”, в някои преводи на други езици “Кой уби Ролан Барт”). В тази книга авторът Лоран Бине съчетава историческата достоверност с измислицата, за да пресъздаде живота на хората, считани за френски интелектуален елит от седемдесетте и осемдесетте години на миналия век. Там герои са Кръстева, съпругът й Филип Солерс, Мишел Фуко, Елен Сиксу, Жак Дерида, както и политици като Митеран, Валери Жискар д’Естен и други.

Именно след един обяд с Франсоа Митеран намира смъртта си една от централните фигури на френската литературна теория, философия, семиотика и лингвистика Ролан Барт – блъснат от камион на булевард в Париж. Създавайки около смъртта му история за български тайни агенти, авторът на “Седмата функция на езика” печели голяма популярност с романа, но сам признава, че теорията, че един от водещите френски структуралисти и постструктуралисти е убит от Държавна сигурност, е плод на въображението му, и че е бил повлиян от случая с Георги Марков.

По-интересна обаче е историята за Кръстева, която Бине разказва – че е емигрирала именно със задачата да бъде шпионин.

Не е малко вероятно архивните материали, които Комисията по досиетата направи публични, да ни дадат отговор на тези и други съмнения. Но първите сведения,  направени публични от публикацията на Антон Тодоров в сайта “Фактор”, както и информацията от картончето ѝ, са категорични – родената в Сливен университетска преподавателка е изпълнявала дейности от особена важност за комунистическите власти, като например да насърчава прокитайските настроения във Франция.

За да разбере същността на тази пропаганда (защо точно прокитайска?), човек трябва да бъде запознат поне донякъде с историята на левите движения и културномарксистката пропаганда през ХХ век. През 50-те години, след появата на “Архипелага Гулаг” на Солженицин, както и на други данни за престъпленията на сталинизма, западната марксистка интелигенция – и особено френската, защото във Франция комунистическите идеи винаги са били особено популярни – отстъпва на заден ход в шумната си подкрепа за Съветския съюз. Някои интелектуалци, като Камю (който по-късно загива при съмнителни обстоятелства в автомобилна катастрофа) се отдръпват от левите идеи, но дори и най-запалените комунисти разбират, че подкрепата за СССР трудно може да има същата гласност. Така във Франция, а и в други страни след известно време маоистката пропаганда започва да набира сила – благодарение на същите тези интелектуални кръгове. Зад философските и псевдофилософските наративи на академиците прозира елементарна логика – да се подкрепи другата голяма и силна комунистическа държава, след като подкрепата за СССР би донесла спорни резултати.

Както и в много други случаи в историята, събитията и интелектуалните течения навяват спомени за сходни явления в минали епохи.

Тази нова, маоистка вълна в марксистката пропаганда на запад след Втората световна война носи и белега на Антонио Грамши и неговото несъгласие с политиките на Сталин и различията му с Палмиро Толиати – и е напълно в унисон, разбира се, с идеите на Грамши за постепенното овладяване на институциите като път към комунистическото общество.

Юлия Кръстева е регистрирана като агент на ДС през 1971 година. На следващата година вече, според документите, цитирани от Антон Тодоров във “Фактор”, тя вече търси пътища за пропагандиране на старата китайска култура, а през 1977 тя публикува книгата си за китайските жени, където, освен всичко друго, показва забележителни феминистично-прогресивни възгледи, защитавайки продължилата до ХХ век варварска практика на увиване на краката на младите жени в бинтове и носенето на обувки с особено малък размер.

Горните сведения, както и различните й публични изказвания от последните години, говорят категорично за това, че Кръстева заема последователни марксистки, интернационалистически, антизападни позиции, позирайки зад не особено убедителната маска на интелектуалец космополит – в документалния филм “Кой се страхува от Юлия Кръстева” (заглавието препраща към пиесата на Едуард Олби “Кой се страхува от Вирджиния Улф”) тя самата казва: “Говорите с жена от български произход, френска националност и европейско гражданство, осиновена от САЩ”. И в този филм се повтаря зададената от нея мантра, че е напуснала България с пет долара в джоба си.

Нейната биография обаче, за която тепърва ще излиза още информация (като посочения от Антон Тодоров факт, че е подкрепяла политиката на БКП при окупацията на Чехословакия), говори за едно много по-тъмно минало.

На 30 март сутринта Комисията по досиетата направи публични документите, свързани с Юлия Кръстева.

Те са многобройни и изключително подробни, съдържат много свидетелства за срещи на българските агенти с нея, подробни нейни характеристики, лична кореспонденция. Дори един бегъл поглед върху изключително подробно запазеното ѝ досие (съдържащо, освен всичко друго, многобройни писма, дело както на нея, така ѝ на много хора от обкръжението ѝ)  може да доведе до категорични заключения за същността на нейната кариера и за политическите ѝ позиции. По-подробното изследване на досието на Кръстева със сигурност ще даде още отговори.

“Със съпруга си са обсъждали възможността един от двамата да влезе във френската комунистическа партия, но са стигнали до заключението, че това ще намали възможностите им за маневриране. Поддържат близки връзки с някои от ръководните дейци на френската комунистическа партия”
“Тя и съпругът й са минали на маоистки позиции”
“По въпроса за Китай – загиналите хора по време на “културната революция” са смятани “като жертва на един стопански процес”, а не като репресии срещу кадрите и населението на страната”
„При това положение „Тел-Кел“, където са Юлия Кръстева и Солерс остава в „центъра“ – през май те фактически се сближават с ФКП (френска комунистическа партия) и оттогава насам се опитват да правят единен фронт, с нея имат някои съвместни акции с комунистите: например серия разговори и дискусии за „ЛЕНИН и литературата“, организирани от партията в едно парижко предградие.“
“По време на работата си с проф. У. Еко, моят приятел е имал за пръв път и политически разговори с него. Еко направо заявил, че споделя идеите на крайната левица (…) имайки предвид тези убеждения, (…), се обяснява връзката между Еко и Юлия Кръстева”
“Другарката Юлия Кръстева (…) се отличава с развити способности на предан на делото на Партията литературен работник”

 

“Към Отечественофронтовската организация се отнася сериозно (…). В квартала е пропагандист”
“Средата обаче в която се движи и работи, освен че се смята за “върха на френския интелектуален елит” (близка е например с Жан-Пол Сартр), също така е овладяна и от някои перверзии (…) и наркомания”
“Костов (Владимир, майор от ДС) подготви психологически журналистката Юлия Кръстева..”
“Съпругът й (…) бил под закрилата на френската комунистическа партия (…). Бил противник нат (…) тези, които били антисъветски настроени”.

“Канели я в Америка на работа, но тя отказала. Нямало как да се отдели от мъжа си, а той бил мразел американците”

 

 

Завършил средно образование. Автор на публицистични текстове, проза, поезия и литературна критика в периодични издания и онлайн. Първата му книга, стихосбирката “Човек от хартия”, е издадена през 2013 г.

Share This