fbpx

Японците, тези “съучастници на неонацизма”

Официално Токио открито демонстрира себе си като съучастник на нео-нацизма. До такъв извод стигна тези дни говорителят на руското министерство на външните работи Мария Захарова.

Разбира се, подобна реторика от страна на Руската федерация вече не е изненадваща. Инвазията на Москва срещу Киев бе предхождана и обслужвана с дезинформация, като в основата на пропагандния вързоп стоеше именно наративът за нацизма на украинските власти. Съответно колкото по-голяма солидарност с Украйна демонстрираше дадена страна, толкова по-нацистка ставаше и тя в очите на руската политическа върхушка. Изобщо свят, пълен с нацисти, почти осем десетилетия по-късно.

Илюстрация: The Great Victory for the Japanese Army at Pyongyang (1894) print in high resolution by Ogata Gekko.

Всъщност поводът за гореспоменатите думи на говорителя на руското ведомство бе това, че Япония извади от списъка си с терористични организации украинския батальон “Азов” (крайно-дясна паравоенна милиция с дискусионен имидж), който е част от организираната съпротива срещу руските войски в Източна Украйна и Донбас. Тези дни националната Разузнавателна агенция за обществена сигурност на Япония заяви, че данните за батальона “Азов” са недостатъчни, за да потвърдят нейния неонацистки профил, поради което тя бе извадена от списъка на терористичните организации, воден от въпросната служба.

Напълно възможно е руското раздразнение (и развяването на призрака на нацизма) да е провокирано и от това, че последните няколко седмици статутът на Курилските острови (Северните територии, намиращи се под юрисдикцията на Москва) като японски се вменява особено често в публичното пространство на страната на самураите.

Всъщност политическата реторика и статута на батальона “Азов” – като нацистка организация или не според властите в Токио – е най-малкият проблем за Руската федерация, когато на фокус е Япония. На “страниците” на news.bg вече стана дума как Токио вижда все по-малък смисъл от воденото на “панорамна дипломация” (външно-политическа активност, ориентирана към разрешаването на проблемите от двустранен характер с Русия).

В синхрон с последното Япония постепенно увеличава кръга от наказателни мерки, които налага на Руската федерация.

Миналата седмица властите от страната на изгряващото слънце сложиха в санкционен списък две от най-големите руски банки – Sberbank и Alfa Bank (Япония вече бе замразила активите на други руски банки като Novikombank ,Otkritie Bank, VTB Bank, Sovcombank, Rossiya Bank, Promsvyazbank). Токио е забранил и износа на над 300 вида стоки за Руската федерация, най-важните от които са полупроводници и телекомуникационна технология. В знак на солидарност и синхрон с Европейския съюз и САЩ, японските властите също заявиха, че ще преустановят вноса си на руски въглища. Пътят към летището в Токио бе императивно показан на 8 руски дипломата, докато местните власти, подобно на американските и европейски, забраниха и вноса на руска водка.

С тези примери далеч не се изчерпват санкциите, които Япония налага на Руската федерация от започването на войната в Украйна (така например, самураите отнеха и преференциалния търговски статут на Москва и наложиха индивидуални ограничителни мерки на редица лица от руския политически елит).

В същото време обаче трябва да уточним, че Япония не може да си позволи да дублира всички санкции, които Запада налага на Руската федерация. Поради последното Токио не е забранил достъпа на въздушното си пространство за руските самолети и този до пристанищата си на руските морски съдове (при реципрочно действие от страна на Москва японската логистика би се затруднило значително). Властите от страната на изгряващото слънце предупредиха, че не мислят да се оттеглят и от съвместните си проекти с Русия – Сахалин-1 и Сахалин-2. Първият, в който японските компании Itochu Corp. и Marubeni Corp. имат 30% актив, касае добива на петрол; вторият, в който Mitsui & Co. и Mitsubishi Corp. имат общ дял от 22.5%, добива втечнен природен газ.

Въпреки че Русия не е от най-крупните вносители на въглеводороди за Япония (за 2021-ва година Москва отговаря за 4% oт суровия петрол и за 9% от втечнения природен газ, внесени от страната на изгряващото слънце), то министър-председателят Фумио Кишида не желае да рискува още повече, предизвиквайки ценови флуктуации в изборна за него и партията му година. Японският премиер обаче заяви, че Токио ще се опита да намали своята зависимост от вноса на енергийни ресурси, развивайки допълнително мощности, свързани с възобновяемата енергия и ядрената енергетика.

Промените на върха на Южна Корея, където миналия месец за президент бе избран консерватора Юн Сук-йол, също обещават нови хоризонти за Япония (и съответно, свиването на тези пред Москва, което също трябва да безпокои Кремъл). Последното се дължи на това, че след разместванията на политическите пластове в Сеул, южнокорейската столица дава заявка в три основни посоки.

Един път, инвестирането на нова енергия за разрешаването на проблемите от двустранно естество с Токио (компенсации за т.нар. “жени за комфорт” и принудителния труд, налаган от японските власти спрямо южнокорейците през ВСВ). Втори път, преустановяване на процеса на отдалечаване на приоритетите между дипломациите на Сеул и Вашингтон (при предишната администрация на Муун Дже-ин Синята къща имаше много по-консенсус подход спрямо Северна Корея и Китай, успоредно на по-антагонистичен такъв срещу Токио). Трети път, позиционирането на Южна Корея по-близо до системата за сигурност в азиатско-тихоокеанския регион, изграждана от членовете на Четиристранният диалог по сигурността (САЩ, Япония, Австралия, Индия).

И при все това, че това са промени, които касаят преди всичко Китай (особено ако Сеул действително реши да се снабди с още една американска батарея на системата за противоракетна отбрана THAAD), то всяка една от тези промени има отношение и към политиката на Руската федерация спрямо Източна и Югоизточна Азия. Възможностите за свободно дипломатическо действие на Москва в тази част на света, което да не е съставна част от рефлекса на китайската държава, стават все по-тесни.

Такъв е случаят и със създадения преди седмица формат “2+2” (състав на министри на външните работи и на отбраната) между Япония и Филипините, така както и течащите разговори между двете страни за подписването на сътрудничеството в сферата на отбраната, което ще позволи провеждането на съвместни военни обучения и възможността бойните формирования на едната държава да ползват военна инфраструктура на другата (Филипините имат такова споразумение, сключено със САЩ, а Япония – с Австралия). Това отново касае, на първо място, Китай, но Манила и Токио съвместно заклеймиха руската агресия спрямо Украйна като “сериозно нарушение на международното право”, осъждайки “ужасните хуманитарни последици от враждебните действия, особено в Буча”. Тук е моментът да се напомни, че именно Филипините станаха клиент в началото на тази година на крилата ракета “БрахМос”, съвместен проект между Москва и Ню Делхи.

Въпреки клишираните измерения на руската пропаганда, която обвива инвазията на Москва в Украйна в словесна поезия като фронт срещу нацизма, не е особено далновидно точно сега достойнството на Япония да бъде “гъделичкано” с подмятания като това на Захарова.

Русия губи пространство и въздух не само на запад, в посока Европа, ЕС и НАТО, но и на изток.

Вярно е, че Япония е била съюзник на нацистка Германия. Но прекаленият уклон в историята не би бил в услуга на Москва. Понеже японците вече са правили това, което днес демонстрират украинците: как се пука пропаганден балон, свързан с руската военна мощ. Все пак войната между страната на изгряващото слънце и Руската империя в началото на миналото столетие завършва с първото значимо поражение на европейска държава от азиатска такава. И това още преди японците да станат “съучастници на неонацизма”.


Оригинална публикация

Споделете:
Default image
Мартин Табаков
Мартин Табаков е председател на Института за дясна политика. Бивш съветник към Политическия кабинет на министъра на външните работи Даниел Митов.