Борислав Боев: За АЕЦ Белене
Атомната енергетика е неделима част от енергийния микс на България. Нейното стратегическо значение за енергийната система на страната е предопределено още с пускането на първата атомна електроцентрала в Козлодуй през 1974 г. За тези близо четиридесет години, България натрупа солиден опит и ноу-хау в експлоатацията на ядрени мощности.
Казусът със строителството от втора атомна електроцентрала в Белене е повод за разгорещени обществени полемики, както на политическо, така и на експертно ниво. За да разберем дали страната ни се нуждае от инсталиране на нови ядрени мощности, трябва да изясним няколко основни момента от същината на съвременната атомна енергетика, както в България, така и по света.
Състоянието на българският енергиен микс към момента
Към 2011 г. електроенергийния микс на България има следната структура:
- ТЕЦ (49,6%)
- АЕЦ (32,2%)
- ТФЕЦ (5,2%)
- Заводски ТЕЦ (3,9%)
- ВЕИ (7,2%)
- ПАВЕЦ (1,8%)
Структурата на енергийния микс показва, че страната ни е изключително зависима от въглищните централи, тъй като те са основната ни базова мощност. Световните тенденции в електроенергетиката обаче сочат, че държавите ще вървят към плавно извеждане от експлоатация на остаряващите въглищни централи. Регулациите от страна на Европейския съюз също ще изиграят важна роля. Европейската комисия планира да увеличи таксите за въглеродни емисии до 23 евро/тон през 2030 г. Сега цената е 13,83 евро/тон. Това нарастване ще повлияе пряко върху икономическата рентабилност на ТЕЦ-овете. Ако тази тенденция се запази, е твърде възможно е в един момент тяхната експлоатация да стане прекалено скъпа, а производството на електричество – нерентабилно.
Около 2032 г. се очаква да изтече технологичният експлоатационен срок на други важни мощности в енергийния микс на страната, а именно фотоволтаичните централи. Всички тези процеси в българската енергетика са реални и ако не бъдат адресирани своевременно могат да предизвикат сериозни дисбаланси в енергийната система на страната.
Нуждата от нови базови ядрени мощности е продиктувана и от факта, че двата енергоблока в АЕЦ Козлодуй няма да могат да бъдат подновявани вечно – краят на техния технологичен живот ще бъде след 2047 г.
Изграждането на нова атомна електроцентрала в Белене напълно се вписва в бъдещите планове за балансиране на енергийния микс на България и гарантиране на енергийната сигурност на страната.
Когато стане въпрос за енергийна сигурност, няма как да подминем и важния момент с потреблението на електричество в страната. За последните 15 години всички съседни на България държави са увеличили потреблението си на електроенергия на глава от населението. Данните от Световната Банка за периода 2000 – 2014 г. са, както следва:
Румъния: 31% увеличение – от 1987 кВтч (2000 г.) до 2584 кВтч (2014 г.)
Сърбия: 1,73% увеличение – от 4198 кВтч (2000 г.) до 4271 кВтч (2014 г.)
Македония: 20,76% увеличение – от 2985 кВтч (2000 г.) до 3497 кВтч (2014 г.)
Гърция: 10% увеличение – от 4586 кВтч (2000 г.) до 5062 кВтч (2014 г.)
Турция: 56% увеличение – от 1652 кВтч (2000 г.) до 2584 кВтч (2014 г.)
Страната ни също регистрира плавно покачване на потреблението: 27% увеличение – от 3673 кВтч (2000 г.) до 4708 кВтч (2014 г.)
Технико-икономически характеристики на новите реакторни технологии
По проект на площадката в Белене трябва да работят два ядрени енергоблока ВВЕР (модификация 466Б) с мощност 1000 MW. Това са най-разпространените руски леководни реактори от трето поколение. Те отговарят на всички международни изисквания за безопасна експлоатация.
В ядрената енергетика икономическата рентабилност зависи пряко от внедрената технология. Реакторите, които ще бъдат използвани в АЕЦ Белене имат много по-добри горивни характеристики и цялостна икономическа ефективност, в сравнение с по-ранните модификации на ВВЕР. Повишената горивна ефективност се изразява в това, че с 25% по-малко количество ядрено гориво може да се произведе 20% повече електроенергия. Реакторите в Белене изгарят горивото по много по-ефективен начин, което допълнително спомага за цялостната икономическа ефективност.
Друг важен аспект от икономическата рентабилност на тези реактори е скъсеният им срок за изграждане и привеждане в експлоатация. Проектният им жизнен цикъл е над 60 години.
Много анализатори се притесняват от това, че реакторната технология е руска. Според тях това би увеличило енергийната зависимост на страната ни от Русия. България спокойно може да последва примера на държави като Финландия, където руската реакторна технология е умело съчетана със западни контролни прибори и системи за управление на реакторите. Допускането на западни компании в проекта е необходимо условие за постигане на стратегически баланс във влиянието.
Борбата с въглеродните емисии
Въглеродният диоксид е един от основните „виновници“ за неблагоприятните климатични промени. Само за 2016 г. в атмосферата са били отделени повече от 35 млрд. тона CO2. АЕЦ е един от най-чистите видове енергия, що се отнася до емитирането на въглеводороди в атмосферата. Тенденцията в световната енергетика е красноречива – държавите плавно ще вървят към по-чисти методи за производство на електричество.
Нуждата от базови мощности
Едно от големите предимства на атомната технология е нейното постоянство. Ядрените реактори работят в относително непрекъснат режим на работа, целогодишно, с изключение на годишните планови ремонти, които продължават около месец. По различни оценки, коефициентът на използване на производствените мощности в една атомна електроцентрала достига 90%. Тези технически характеристики дават огромно предимство на АЕЦ като основен и базов производител на електроенергия. Топлинните качества на основния вид гориво – урана, спомагат за понижаването себестойността на продукцията. Така например само една таблетка с маса 8 гр. ураново гориво се равнява на енергийния еквивалент на 40 тона въглища.
Гарантирането на енергийната сигурност на страната е пряко свързано с безпроблемната работа именно на базовите мощности. Те са нужни не само за електроенергийното обезпечаване на домакинствата, но и на друг важен икономически агент – бизнеса. Индустрията би се възползвала от по-евтината цена на електричеството, която ще му позволи да свали себестойността на продукцията си, да разполага с повече финансов ресурс за реинвестиция на печалбата и откриване на нови производствени мощности, които пък от своя страна водят до ръст в заетостта и по-високо заплащане. По-ниската цена на входната суровина е необходимо условие за подобряване конкурентоспособността на българската индустрия.
Стратегически предимства от изграждането на нови ядрени мощности
Ядрените електроцентрали гарантират сигурно и трайно присъствие не само на националния, но и на регионалния енергиен пазар. В този смисъл те играят важна политическа и икономическа роля. Към момента на Балканския полуостров има три работещи АЕЦ – АЕЦ „Козлодуй“, АЕЦ „Черна Вода“ (Румъния) и АЕЦ „Кръшко“ (съсобственост между Хърватия и Словения). Турция също планира да строи четири нови енергоблока в АЕЦ „Акую“.
През последните няколко години страните от Балканския полуостров регистрират осезаем ръст в БВП. В много от тези страни растежа на икономиката почти винаги е свързан с ръст в промишленото производство, а то както вече споменахме е основен консуматор на електроенергия. Колкото по-голям е ръста в индустриалното производство, толкова повече нуждите от електричество ще нарастват. Не трябва да се пропуска фактът, че света се намира в навечерието на четвъртата индустриална революция. Индустрия 4.0 ще бъде характерна със своята роботизация, автоматизация и механизация, което неминуемо ще даде отражение върху нейната енергоемкост.
България може умело да се позиционира на регионалната карта и да се превърне в основен износител на електричество само ако си осигури икономически рентабилни начини за неговото производство.
Строителството на нова ядрена централа е свързано с мобилизацията на значителен финансов и човешки ресурс. Изобщо не е тайна, че както всяко друго мегапредприятие, изграждането на атомна електроцентрала е изключително скъпо начинание, което се влияе от множество икономически и политически фактори – както на микро, така и на макроравнище. Строителството на АЕЦ е капиталоемко и времеемко, а инвестицията има дълъг период на откупуване. В средносрочен и дългосрочен план обаче, стратегическите предимства от изграждането на такива централи са в състояние да „погълнат“ негативите, произтичащи мобилизацията на огромни финансови ресурси за относително кратък период от време.
Само след едно десетилетие структурата на енергийния микс на България ще бъде коренно различна от тази, която е в момента. Извеждането на някои остарели мощности от експлоатация неминуемо ще даде отражение върху енергийната система на страната. Ще се отвори празнина, която може да бъде запълнена само от строителството на нова базова мощност. В тези условия, АЕЦ „Белене“ напълно се вписва като необходима базова мощност, която може да запълни очертаващата се пробойна в енергийния ни микс.
Георги Заяков: България няма нужда от нови ядрени мощности, още повече пък от АЕЦ Белене
Атомните електроцентрали имат най-ниските производствени разходи за електричество, когато става дума за генерация на ток, при която хората имат пълен контрол. Макар производството на ток от възобновяеми енергоизточници като вятърните централи и соларните панели да е на практика безплатно, зависимостта му от подходящо метеорологично време вкарва цялата енергийна система в риск и прави отказът от конвенционални източници на енергия невъзможен. Въпреки достойнствата на атомната енергия откъм разходи за производство, ниско отделяне на въглеродни емисии и възможност генерацията на ток да бъде увеличавана / намалявана спрямо нуждите на енергийната система (с други думи висока надеждност), включването на нови ядрени мощности е скъпо и неоправдано за България към настоящия момент удоволствие. Капиталовите разходи на една нова АЕЦ са около 60% от общите разходи за периода на експлоатация, като огромна част от тях се правят още преди самата централа да е заработила. В случая на АЕЦ Белене прогнозните разходи преди евентуалното влизане в експлоатация на централата са в порядъка на 10,5 милиарда евро. Съответно всяко решение за бъдещето на проекта „Белене” трябва да почива на отговорите на 2 въпроса:
1) Ще има ли пазар за произведения от централата ток?
2) Кой ще финансира изграждането на централата?
На 2 пъти в миналото българските политици и гравитиращите около тях експерти са отговаряли първия въпрос положително и после са били оборвани от последвалите събития. В годините на зрелия социализъм елитът на БКП очаква растеж на потреблението, но след настъпването на демократичните промени и прехода към пазарна икономика, то всъщност спада заради затварянето на редица неефективни и енергоемки производствени комбинати. Само преди десетилетие политиците от Тройната коалиция също бяха завладени от оптимизъм и правеха проекции, които станаха на пух и прах, когато Европа бе връхлетяна от икономическа и дългова криза. Електрическото потребление не само стагнира, но дори няколко години подред бележеше спад и се налагаше дори от време на време 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ Козлодуй да бъдат спирани заради ниското потребление. Макар търсенето на ток да се посъживи през последните 2 години и да бележи отново ръст, в дългосрочен план то едва ли ще успее да бъде достатъчно високо, за да оправдае инвестицията в нови ядрени мощности. Минимум за десетилетие напред, а дори и 2, България ще произвежда предостатъчно електроенергия дори без нова АЕЦ.
С уговорката, че не може да се прогнозира с голяма прецизност как ще изглежда енергийният пазар след 20 години поради невъзможността да се предвиди развитието на технологиите както и цялата динамика на търсене и предлагане, няколко фактора трябва да се отбележат. На първо място демографските тенденции в България ограничават възможния растеж на потреблението в бъдеще. Намаляващото население не само няма как да потребява повече електроенергия, а и оставя неголямо поле за развитие на индустрията. Гладът за квалифицирана работна ръка в България вече е факт и няма тенденции в бъдеще да бъде задоволен, което да позволи по-експлозивен растеж на икономиката. На второ място трябва да се спомене отбелязаното през последното десетилетие повишение на енергийната ефективност, което ще продължи да бъде приоритетно поне до 2030 година. Третият важен фактор е либерализацията на енергийния пазар в България и развитието на новите технологии. По принцип, енергийното потребление е нееластично, защото потребителите нямат представа какви са цените в реално време, а по този начин им липсва и стимул да ограничават потреблението си в пиковите за енергийната система периоди. В недалечно бъдеще разпространението на интелигентни измервателни уреди (smart meters) ще бъде далеч по-голямо и ще направи възможно търсенето на енергийния пазар да бъде по-гъвкаво и потребителите да напасват поведението си спрямо пазарната цена в конкретна част от денонощието. Разбира се, последният фактор е свързан пряко с това дали КЕВР и правителството ще имат волята да спрат да провеждат социална политика през цените на тока. На кратко, вътрешният енергиен пазар на България скоро няма да има нужда от АЕЦ Белене.
Има ли потенциал за износ на ток от евентуалните нови мощности към съседните страни в региона? Повечето балкански страни изградиха през последните години или планират да изградят нови мощности. До 2025 само „гладната” за енергия и развиваща се бързо Турция ще добави 9,3 GW мощности чрез 2 нови АЕЦ. Гърция, Македония, Албания и Хърватска също разширяват производствения си капацитет. Един от най-слабите аргументи, които винаги се прокрадват в политическото говорене, независимо от темата, е „другите страни го правят, ние какво чакаме”. И той, както и във всеки друг случай, е дълбоко погрешен, когато става дума за изграждането на нова АЕЦ. Защото добавянето на още мощности без да има нужда от тях, само сваля бъдещите цени на тока надолу, намалявайки шанса направените инвестиции да се възвърнат. Асоциацията на Европейските преносители на ток (ENTSO-E) прогнозира, че в средата на следващото десетилетие Балканският регион ще страда от излишък на ток, а износът на България към съседните страни ще бъде само 1/3 от този направен в периода 2010-2016 година. Съответно могат да се направят следните изводи: 1) Подобно на вътрешния пазар, външният пазар също не може да покрие инвестиционните разходи за АЕЦ Белене и да направи проекта икономически рентабилен в близко бъдеще. 2) Ако след 20 години заради изненадващо високо потребление или изкарване на 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ Козлодуй, както и на ТЕЦ-овете в Маришкия басейн, България не е способна да покрие сама вътрешното си потребление, то тя ще може да внася ток от съседните страни.
Евентуалният внос на ток от чужбина не просто не е трагедия, а е добра възможност – България ще се възползва от това, че съседните страни вече са направили високи капиталови разходи и просто ще плаща пазарната цена, която ще конвергира към производствените разходи на централите. Това от своя страна ще бъде по-евтината опция за българските потребители. България също така ще започне изграждането на нови мощности, за които вече ще е сигурно, че са нужни. Тоест след 2 десетилетия един подобен проект няма да е толкова рисков, колкото изглежда от днешна гледна точка. Трябва да се отбележи, че бъдещите ядрени мощности ще бъдат направени с по-добри и ефективни технологии. Не на последно място стандартът на живот в България след 20 или 30 години ще бъде по-висок. Строеж на АЕЦ днес означава да обречем 2 генерации българи да плащат тока на значително по-богатите си внуци и да преразпределим богатство от по-бедните към по-заможните. Много по-добра идея е средствата за изграждането на централата да бъдат инвестирани днес в по-продуктивни дейности и да стимулират по-бърз растеж на икономиката в следващите години. Например в образование или в сваляне на данъчната тежест и оставяне на повече пари в ръцете на българските граждани.
И тук опираме до втория въпрос, който беше поставен в началото – кой ще плати за изграждането на АЕЦ Белене? Дотук бяха похарчени 3,5 милиарда лева и за тях няма съмнение, че излязоха от джоба на българския данъкоплатец. Предвид досегашните провали с проекта, правителството не показва желание да извади още 20 милиарда лева. Така и трябва, защото проектът е нерентабилен и всяка партия, която тръгне да го прави, в един момент ще си осигури политически негативи за години напред. Особено ако има претенции да се определя като дясна. Колкото и изкушаващ да изглежда популизмът по темата към днешна дата, в дългосрочен план българският избирател ще се увери, че проектът „Белене” не е трябвало да се реализира.
С характерния си оптимизъм, политиците смятат, че могат да намерят чуждестранен инвеститор, който да изгради централата без държавни гаранции и без дългосрочни договори за задължително изкупуване на произведения ток. Това няма как да стане, нито един рационално разсъждаващ икономически субект не би направил инвестиция от 10,5 милиарда лева без да има дългосрочни гаранции, че ще си я възвърне. Всеки проект в енергетиката, било то централа за генерация на електричество или газопровод, се крепи и реализира благодарение на дългосрочни договори осигуряващи продажба на произведения ресурс. Без такъв договор китайските компании няма да изградят „Белене”. С такъв договор България ще сложи прът в колелетата на своята уж желана, бавно имплементирана и едва прохождаща либерализация на пазара за електроенергия.
Последната идея за финансиране, която циркулира из публичното пространство и заслужава споменаване, е токът от „Белене” да се продава на свободния пазар, но всяка разлика между цената на него и необходимата цена за покриването на инвестиционните разходи за изграждането на централата, да се поемат от държавата. Тоест огромни скрити и непрогнозируеми към днешна дата суми ще бъдат покрити в крайна сметка от българския данъкоплатец и потребител на ток, който вече достатъчно е изстрадал покрай грешните решения и нескопосаните намеси на българските политици в енергетиката. Българската енергетика определено страда от дисбаланси предизвикани от прекомерна държавна намеса – добавките за зелена енергия и дългосрочните договори за изкупуване на тока от ТЕЦ-ове направиха цените достатъчно високи, за да предизвикат масови протести преди 5 години, една добавка и за покриването на разходите за АЕЦ може да бутне всяко правителство.
Да обобщим – към днешна дата няма никаква икономическа обосновка България да завърши изграждането на АЕЦ „Белене”. След 20 години може да се появи нужда за нови ядрени мощности и чак когато това стане, ще бъде разумно да се изградят. Но не е нужно да бъдат реализирани в Белене. Значително по-изгодно ще бъде изграждане на 2 нови блока от 1000 MW в Козлодуй, където нужната инфраструктура вече е налице. Дотогава приоритет в развитието на българската енергетика трябва да бъдат инвестициите в мрежата за електропренос и разпределение. Нейното осъвременяване и оптимизиране ще намали загубите на ток, които се получават докато той достигне до крайния потребител и които към момента са сравнително високи. Също така ще позволи на България да се интегрира по-добре в европейския пазар за електроенергия и да внася ток от съседните страни при нужда до изграждането на нови мощности. Не на последно място, по-добрата интеграция на Европейския пазар ще позволи на цените в региона да конвергират и ще намали възможността на отделните пазарни играчи да злоупотребяват с положението си на пазара в конретна страна.
[poll id=”4″]
