За лявото, дясното и сърдитите държавници

“Няма ляво и дясно” рече Христо Иванов през отдалечаващата се 2016 г и така повлече крак, че скоро няма да остане представител на политическата класа в България, който да смята, че има ляво и дясно. Последен към хора на безполюсните се присъедини и президентът Румен Радев, който използва конституционното си право да се обърне към нацията, за да разкритикува правителството и управляващата коалиция, и да оттегли доверието си от нея. Доверие, което избуяваше от първото му обръщение към депутатите в парламента през 2017 г с думите “имате още една седмица” и продължи така през последните три години. Разбира се, право на президента е да предпочете ролята на политическо лице, а не на клишираното “обединител на нацията”.

Защо обаче трябва да се случва през счупената призма на “няма ляво, няма дясно”?

Очевидно думите на държавния глава са покана към останалите говорители на този политически “нонсенс”, в това число вече споменатия Христо Иванов и доскорошния омбудсман, а настоящ оператор на гражданска платформа Мая Манолова. В свое последващо изявление Корнелия Нинова също призова за обединение на “няма ляво, няма дясно”-то, което бе основна тактика на социалистите и на последните местни избори.

Подобна реторика обаче не носи позитиви никому, включително и на говорителите й. Краткосрочната цел да се победи една партия, била тя и ГЕРБ, не може да оправдае цената на разбиване на политическия спектър. Защото всеки един проблем в държавата има ляво или дясно решение. Всеки един законопроект може да бъде прекаран през призмата на левите или десни политики. Всяка една българска позиция на международната сцена има своето ляво или дясно проявление.

Когато се загуби, а дори по-лошо, заличи представата за това какво е ляво и какво е дясно, достигаме до безсмислици като тази обявило се за дясно управление да създава държавни мегаструктури и да национализира цял бизнес сектор. Без усещането за място в политическия спектър социалистическа партия, за каквато се смята БСП, защитава националистически позиции и е в ярко противоречие със сестринските си партии от европейското социалистическо семейство. Без лявото и дясното имаме националисти от интернационала и евразийски атлантици. И вместо да имаме конструктивен дебат върху политики, били те леви или десни, от доста години вече наблюдаваме само личностни нападки между първите мъже (а понякога и жени) в държавата.

Само през последните няколко седмици – президентът се разсърди на прокуратурата, но пожела да си говори с нея.

Прокуратурата се разсърди на президента и не желае да си говори с него. Президентът е сърдит и на правителството, затова прекратява контакти с него. Премиерът е сърдит на президента заради скучните консултативни съвети за национална сигурност и критиките, затова още от миналата година не желае да си говори с него.

Ами да, в тази ситуация няма ляво и дясно. Сърдитите държавници не могат да спорят дали водната криза да бъде решена чрез ляв или десен подход (чрез създаване на мегаструктура като новият воден холдинг или привличане на частен мениджмънт, концесионери и приватизатори). Скараните политици не могат да достигнат и до консенсус дали корупцията да се бори с леви или десни мерки (създаване на нови и нови разследващи и регулаторни органи или децентрализация и автоматизиране на процесите с цел елиминиране на склонните към корумпиране звена).

Колкото и да се опитват да ни убедят в противното обаче, България има нужда от дебат за лявото и дясното. Дано има и достатъчно зрели политици, които да го проведат.

Споделете:
Михаил Кръстев
Михаил Кръстев

Михаил Кръстев е икономист, публицист и анализатор. С дългогодишен опит и в журналистиката. Член на Съвета по икономически и публични политики към УНСС.