За Македония с любов

Време за четене: под 5 мин.

Министър-председателят Заев обяви преди часове постигнат договор за решение на проблема с името, изкуствено наложен от Гърция преди вече три десетилетия. Обяви и условията, при които ще се използва това име, както за външна, така и за вътрешна употреба – кодове на страната, номера на колите и прочее. Държавата ще се нарича Република Северна Македония, гражданството – македонско/гражданин на Република Северна Македония. След подписване и ратификация на договора от двете страни, тази формулировка следва да се приложи във всички документи на гражданите на Република Македония. Държавата ще трябва и да промени своята конституция, като смени името си и се откаже от претенции към национални малцинства в други държави.

Веднага след него, Мицковски, председател на ДПМНЕ, обяви обявените договорености като капитулация и предателство и поиска предсрочни избори. В Македония предстоят референдум и ратификация, в Гърция само ратификация в парламента.

Засега Гърция мълчи. Което също трябва да се вземе под внимание. Защото в последните седмици гърците вече веднъж „изпържиха“ Заев, като го подведоха с името „Илинденска Македония“. Не е изключено предложението „Северна Македония“ да се окаже отново предпоследно, предстои да проследим развитието на събитията.

Коалиционният партньор на Ципрас в управлението, лидерът на „Независими гърци“ и военен министър Каменос заявява категорично неприемане и отхвърляне на всякакво име, което съдържа „Македония“ в себе си. Познавайки нрава и политическото поведение на южните ни съседи, нищо не е невъзможно и нищо не бива да бъде изключвано. Все пак понятието „византийски номера“ очевидно има своите исторически корени и причини и определено не се отнася до политическите нрави в Папуа Нова Гвинея.

И сега най-важният въпрос – добро ли е това решение за България? За нас българите, за България, Македония не е име. За нас Македония е съдба, история, трагедия, корени, традиция, изконна мечта. Символ. „От Охрид до Черно море, от Дунав до Бяло море, единен народ живее, сам своята съдба кове.” Македония втъкана, вплетена, вписана, вградена в основите, в снагата на българската памет, българската съдба, българската душа. Няма България без Македония. Няма Македония без България.

Ние не сме страна по този спор. Твърде дълго и твърде търпеливо търпяхме нахалството на южните ни съседи. Те нямат никакво историческо или политическо основание за каквито и да е претенции към Македония. Просто защото днешните гръцки граждани имат общо с древната елинска история, колкото аз със скандинавската митология. Етническият състав на днешна република Гърция е предимно славянски и предимно от преселници от Мала Азия. Които генетично и антропологично са по-близки до древногръцка амфора, нежели до Александър Велики.

И да, днешна Гърция е окупатор в Беломорието, което днес нахално нарича Северна Гърция.

Ние нямаме проблем с името на Македония. Ние знаем, че сме един народ в две държави. Просто не трябваше да позволяваме на чужди и враждебни интереси да си разиграват коня в нашия двор. Признахме държавата под името Република Македония. Аз си запазвам правото да я наричам така. Защото за мен, а и за нас българите, Македония не е северна. Не е на север. На югозапад е. И исторически областта има много имена, всичките свързани неразривно с България.

Може ли името да е проблем за нас? Само ако го допуснем. Само ако позволим на враговете на Отечеството, обезпечени от наследниците на Коминтерна, тип разочаровани неудачници и безскрупулни продажници, тип добричката копейка, да си разиграват коня и да раздухват антибългарска пропаганда по темата.

Не се лъжа, не се заблуждавам, наследниците на Коминтерна, болшевишките неможачи и обикновени негодници ще се опитат да раздухат антимакедонска истерия, насочена и срещу българския национален интерес.

Това не е договор между нас и Македония. Нашите отношения се основават на ясното ни знание, че работим с един народ в две държави. Нашите отношения се регулират от договора за добросъседство, който подписахме.

Има ли подводни камъни? Разбира се, че има. Видимо изнервен и притеснен, Заев отново пропусна да спомене българите като държавнотворен народ в Република Македония. Това е пропуск.

Натъртването на „македонски“ език и „идентитет“ също се набива на очи. Но ние сме си решили този въпрос. Език не се признава. Няма такава практика в международното публично право. В официалните си отношения Република България и Република Македония говорят на официалните си езици, според основните закони на държавите. Точка по въпроса.

Отношенията между държавите ни ще продължат да се регулират и в рамките на бъдещите преговори за членство на Македония в ЕС, когато ние трябва да защитим безусловно своите интереси по темите, свързани с българската история, традиции и бит. Ние имаме ясното историческо знание какъв народ живее от двете страни на Деве баир и кога и как е основана съвременната държавност в Република Македония.

За нас е безусловно важно да няма граница между Охрид и Черно море. Това е мислимо и осъществимо днес само чрез членството на Македония в Европейския съюз. Тогава ще осъществим националния си идеал. Да се пукат душманите. И външните, и вътрешните.

Да живее България, да живее Македония, от Охрид до Черно море.

Оригинална публикация

Магистър по право на Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Член на ВМРО от 1994 г., към момента заместник-председател на ПП „ВМРО-Българско национално движение“. В периода 2009-2014 е два мандата общински съветник в Софийски Общински Съвет. На 25 май 2014г. избран за член на Европейския парламент от Р България от квотата на ВМРО.

Share This