Хора като нас не могат да коментират големите игри, защото са трагично лишени от информация. Можем да коментираме само реакциите на обществото по отношение на онова, което се чува.
Така и с „шпионската афера“. Мисля, вече е извън съмнение, че изложбата за „освобождението“ на България, открита в руското посолство на връх 9 септември, както и острата, но великолепно адекватна реакция на Външно министерство, която възмути Румен Петков и го накара да каже, че щом пишат „източна“ и „западна“ Европа с малка буква, то и целият останал текст за нищо не става, та извън съмнение е, че тези две неща заедно с обвинението на Николай Малинов в шпионаж са част от много по-голям, но все пак един и същи сюжет. По този сюжет със сигурност предстои да видим и още сцени, така че да купуваме пуканки и да се настаняваме удобно.
Междувременно се появи новината, че навръх все същия 9 септември стартира и ретро-носталгичната телевизия „Първа програма“. Текстът на новината е разпространен до медиите като прессъобщение и в него пише: „Първа програма“ съживява спомените за Народната република навръх 9-и септември. Новият канал ще е първият телевизионен кооператив в България. Идеята за създаване на соц-телевизията идва от повишения интерес на обществото към епохата на социализма. Телевизията тръгва по кабелните оператори в страната и онлайн“.
Дали тази телевизия не е част от същия сюжет? Нищо чудно. Самият Николай Малинов в документа „Проект България“ бил казал:
„Отчитайки спецификата на противопоставянето на Запада и Русия, концентрираме усилия в пет основни направления – дейност на неправителствения сектор, създаване и поддържане на сайтове, собствен телевизионен канал, влиятелен аналитичен център и създаване на партия, която ще позволи постепенно прерастване в масова електорална сила”.
Нямам нищо против дебата за геополитическата ориентация на България – не съм фен нито на Изтока, нито на Запада, – но не и с изкуствено създадени и подмолно финансирани медии и политически партии. Както и да е.
Нас ни интересува друго. Нас ни интересува
дали има полза от всичко това и каква е тя.
Да, има полза. Досега в нашия политически живот сякаш отсъстваше ярък разделител, всички бяха еднакви и говореха почти едни и същи обли приказки по универсалната рецепта на популизма. Обвиненията срещу опонента бяха, че е глупак, некадърник или престъпник, но не и несъгласие с идеологията му. Споровете не бяха дали да се купят изтребители, а от кого да се купят, респективно кой да прибере комисионната. Сега вече има цели две разделителни линии. Тях винаги си ги е имало, но сега изпъкват с императива си към всеки участник в политическия процес да се определи, да застане от едната страна, защото вече не може да е разкрачен през линията и да прави мили очи във всички посоки. Корнелия Нинова се възмущава, че обществото се разделя и противопоставя. То си е разделено и противопоставено по природа – иначе нямаше да има нужда от избори. Просто понякога идват моменти, когато всеки трябва да избере и заеме позиция.
Първата линия е добрата стара ЛЕВИ/ДЕСНИ. Не може БСП, флагманът на българската левица, ако не и самата българска левица, на 9 септември (денят на унищожаването на българската десница за половин век) да поднася венци пред паметника на съветската армия, след което някой, който с основание или без основание брои себе си за „десен“, да подкрепя БСП в каквото и да било. Не може, вече не може. Или си ляв, или си десен. Няма лошо нито в едното, нито в другото – просто бъди какъвто си и не се прави на друг. И ако някой пак каже, че е спорно що е то „ляво“ и „дясно“, то нека временно, за удобство и за нуждите на този разговор да приеме, че „ляво“ е всичко социалистическо (включително и носталгичните телевизионни канали), всичко, което по един или друг начин произхожда и стъпва на марксизма-ленинизма, а „дясно“ е обратното – онова, което се съмнява в комунизма, не вярва, че СССР беше положително историческо явление, онова, което се основава на различна, може би не толкова „прогресивна“ като марксизма идеология, има друга духовност и други ценности, категорично отхвърлящи лъжата.
Втората разделителна линия е също така добрата и стара ПАТРИОТИ/РОДООСТЪПНИЦИ. Може да се срещне и като НАЦИОНАЛИСТИ/ИНТЕРНАЦИОНАЛИСТИ или НАЦИОНАЛИСТИ/ГЛОБАЛИСТИ. Не може да си някакъв „-фил“, все едно какъв, и същевременно да си патриот. Патриотът казва: „Тази и тази държава е полезна за родината ми. Дайте да използваме тази и тази държава в интерес на родината си“. Но не казва: „Аз обичам (филя) тази и тази държава“, защото патриотът обича (фили) само отечеството си и то невинаги в качеството му именно на държава. Всеки, който организирано, осъзнато, целенасочено и срещу заплащане прокарва интересите на чуждо отечество в своето, дори и тези интереси да не са враждебни, дори и да са прекрасни, той попада в категорията на – хайде да употребим най-мекия термин – интернационалистите. От гледна точка на патриота даден национален интерес не е добър или лош, справедлив или несправедлив, реален или нереален, а само свой или чужд.
Българските социалисти, правилно доловили модните политически тенденции, засилиха през последните години „патриотичното“ говорене. Край вече с това. Сега БСП и техните производни като АБВ, Румен Радев и други подобни направиха своя избор и заеха своята позиция – на интернационалисти.
Нямам нищо против България да е част от православна цивилизация, напротив. България има хилядолетно право на това. България няма нужда да се приобщава, защото през вековете самата тя е приобщавала към християнството други народи, например руския.
Но нека не ни агитират чрез евтина пропаганда за „освобождение“ и чрез подмолни инженерни проекти на неправителствени организации, медии и политически партии. Един ясно дефиниран двустранен интерес е достатъчен. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
