fbpx

НОВО

Коронавирусът пренареди света

През изминалото тримесечие американската икономика регистрира срив с почти 33% спрямо първото тримесечие и 9.5% на годишна база спрямо същия период на 2019 г. Безработицата счупи тавана на графиките. Това са абсолютни рекорди откакто има исторически данни. Икономиката...

Седемте смъртни гряха според ляво-либералната „религия”

Източното православие не разграничава ясно смъртните и простимите грехове. В католицизма седемте смъртни гряха са точно назовани: гордост, сребролюбие, блудство, завист, чревоугодие, гняв и леност. Първоначално те са посочени през 6-ти век от папа Григорий Велики, а...

Инфлацията ще стопи парите ни – как да се опазим?

„Спасителят“ е с тежък ревматизъм, свръхтегло и два микроинфаркта Днес светът на финансите е достигнал точка, от която няма връщане. През 2007-2009 г. имахме Голяма рецесия. Евтиният кредит от централните банки наду стратосферен имотен балон, придружен от сериозна...

На път сме да пропаднем в двойна криза с риск от нов локдаун

Ще успеем ли да съхраним икономиката Без съмнение България в момента е изправена пред прага на поне две изключително сериозни кризи. Протестната вълна от последния месец из цялата страна повдигна градуса на политическо противопоставяне в обществото. Макар и малобройни...

Оставки, избори и кабинети – какво ни казва Конституцията?

Често пъти в нашето общество политически, икономически и социални събития пораждат кризи, които бързо се прехвърлят на държавно ниво и водят до структурни изменения в тъканта на българската политика. И докато партии идват и си отиват, заедно с правителствата, които те...

Отворено писмо срещу агресията към журналисти

Присъединяваме се към отвореното писмо на АБРО, БНР и БНТ срещу агресията срещу журналисти: АБРО, БНТ и БНР призовават към безпрекословно зачитане на личната неприкосновеност и независимост на журналистите при изпълняването на тяхната професионална мисия да отразяват...

Катастрофата в Бейрут

Светът стана свидетел на потресаващи кадри вчера от Бейрут. По-малко от двадесет и четири часа след огромната експлозия, все още няма потвърждение, какво може да е причинило взрива, но още в първите часове след него говорител на израелското правителство обяви, че...

Националната ненавист

"Ненавиждам София", написа някакъв варненец по повод блокадата на Орлов мост. Без значение чия правда е по-велика, аз съм вцепенен от думите, които си казват хората един на друг. От ужасяващата омраза, за която, надявам се, им стига смелост да изливат само в...

…и ще продължим да живеем с COVID-19

Невиждан в историята на САЩ срив на БВП - 33% на годишна база през второто тримесечие. В Иран заразените с коронавирус са вече над 300 хиляди. Австрия в рецесия след исторически спад - мерките срещу коронавируса тласнаха страната към най-голямо свиване на икономиката...

Нова православна партия?

Волен Сидеров е много интелигентен и културен човек и при него случайни движения няма Да инструментализираш вярата за политически цели е грях Преди време писах за четири нови политически проекта - на Васил Божков (Черепа), Мая Манолова, Цветан Цветанов и Станислав...

За споделеното родителство

Време за четене: 4 мин.

В съвременното общество все повече деца растат в разделени семейства. Разводите са доста по-често явление в сравнение с преди 2-3 поколения, двойки в съвместно съжителство също се разделят, а трудовата миграция води дотам, че съпрузи се принуждават да живеят далеч един от друг, без дори да са разведени. Всичко това води дотам, че една значителна част от децата са лишени от пълноценен контакт с единия от двамата си родители. А както знаем, всяко дете има нужда и от майка, и от баща.

Настоящото семейно право не отговаря на обществените потребности и има нужда от подобрения. Едно такова подобрение би било въвеждане на „споделено родителство” спрямо децата след развод/прекратяване на фактическо съжителство.

Понастоящем законодателството предопределя единият от двамата родители да бъде „отглеждащ родител”, а на другия се осигуряват права да прекарва определено време в годината с детето си. По правило за „отглеждащ родител” се определя майката, освен в изключителни случаи, когато тя поради здравни или социални причини се оказва по-неподходяща – тогава детето се „присъжда” на бащата. Тази практика води началото си от доктрината “tender years”, според която майката се смята за по-подходящия родител при отглеждане на малки деца (до 4-годишна възраст). Това положение обаче води до редица негативи, както за детето, така и за самите родители.

Преди всичко, по време на своето израстване, детето се лишава от пълноценен контакт с бащата, което може да повлияе отрицателно върху неговото формиране като личност. Всяко дете има нужда до себе си както от майка, така и от баща. А двете родителски роли са природно обусловени да бъдат различни – майчинска грижа и бащински напътствия. Тези две роли могат да са взаимно заменяеми, но това трудно може да бъде постигнато в максимална степен. Приема се, че през първите седем години водеща е ролята на майката, а през вторите седем – на бащата. Недостатъчното участие на бащата в живота да едно дете поражда риск от личностни дефицити. Например, едно момче по-трудно може да усвои мъжкия ролеви модел при отсъствие на баща. А едно момиче по-трудно мже да си изгради адекватни критерии за бъдещ семеен патрньор, ако му липсва добрия пример, който може да види у собствения си баща. (На практика, липсата на баща често се прави опит да бъде компенсирана от „заместващ родител” в лицето на новия семеен партньор на майката, но това изисква създаване на взаимна връзка, която далеч не винаги е възможна в степента, което детето има с родния си баща.)

Второ, издръжката, която съдът задължава бащата да изплаща, е несъобразена с реалните нужди на детето. Това, в комбинация с ограниченото време, което то прекарва с баща си, води до прекомерна тежест за майката. Оказва се, че след развода/раздялата, отглеждането на детето „тежи” много повече на майката, отколкото на бащата – и като финансов ресурс и като ангажиране на време и усилия.

Трето, „битката” за родителските права върху детето довежда до едно безумно състезание между майката и бащата от тях е „по-добър родител”. Освен, че е изключително нелепо да се сравняват различни измерения, това води до допълнително влошаване на семейната среда и опасност единият родител да настройва детето срещу другия и обратно.

Последиците от всичко изброено рефлектират както върху детето, така и върху самите родители – психологически, материално, социално.

Споделеното родителство е решение на тези проблеми. Това означава адекватно присъствие и на майката, и на бащата в живота на детето. Означава също и развномерно разпределяне на финансовата тежест (или пропорционално разпределяне, ако съществува значиелна разлика в материалните възможности на двамата родители).

Предимствата на споделеното родителство в сравнение на досегашната практика са следните:

  1. По-добра адаптация на децата след развода. При едно споделено родителство, детето по-леко преживява травмата от това, че майка му и баща му вече не живеят заедно. Запазва се усещането му, че то има двама родители, и продължава да получава от тях всичко, което е получавало и досега – любов, загриженост, матераилна обезпеченост и т.н.
  2. Съхраняване на връзката баща – дете. Бащата продължава да е пълноценен участник в живота на детето, което е от полза и за двамата.
  3. Преимущество за майката. Облекчаването на тежестта, която сега ѝ се стоварва с по-голямата част от грижите за детето, й дава повече възможности за кариерно развитие и активен социален живот. А също така намалява психологическото бреме върху нея.
  4. Редуциране на риска от конфликти между двамата родители. Споделената грижа за детето съхранява чувството за „екипност”, независимо от факта, че не живеят заедно и всеки си има собствен живот.
  5. По-малко разводи. Изследвания, проведени в САЩ, показват, че в онези щати, в които споделеното родителство е над 30%, делът на разводите се понижава.

Към момента в 23 европейски държави е въведено споделеното родителство. От тях в 8 при споразумение между родителите, в 15 по решение на съда, въпреки възражението на единия родител и в 2 – оборима презумпция за споделено родителство.

След всичко това смятам, че споделеното родителство трябва да се въведе като обща практика – включително и като решение на съда, в случай, че не се постигне договореност между двамата родители. Като кандидат за евродепутат се ангажирам това да бъде една от моите политически каузи – както в България, така и на ниво Европейски съюз.

Споделете чрез

Предишен

Следващ