НОВО

Ще живеят ли повече хора в България?

Докато текат вяли следизборни дебати относно размерът на прословутата партийна субсидия, някак без особен шум мина прогнозата на ООН с тежест на присъда - според доклад, изнесен от глобалистката организация в най-оптимистичният вариант към края на ХХI век в страната...

Сюжет за 18+: Вашингтон срещу Техеран

Нека пробваме да сглобим някои елементи от мозайката на ескалиращото напрежение между Иран и САЩ, без да имаме претенцията, че ще успеем да видим картината в нейната цялост, понеже не разполагаме с всички части от пъзела. Но така или иначе това, което постепенно...

Изградете Кенотаф* за тленните останки на цялата комунистическа естетика

Принадлежа към онези, които са били насилствено хранени със социалистическа културна естетика в изобразителните изкуства. Наречете го соц реализъм, “политически правилно творчество”, “народна” култура. Монументи, истукани от цимент и гранит, бронзови сака, метални...

Инфантилният Запад

През последните години все по-натрапчиво се създава усещането, че Западна Европа (същото може да се каже и за Северна Америка) вече въобще не е онова прекрасно място за живеене, каквото беше допреди едно-две десетилетия. И причините за това далеч не са основно...

Борбата за истината е тежка, но за сметка на това продължителна

Когато най-накрая бе приет Закона за задължително изучаване на престъпленията на комунистическия режим, в обществото се появиха реакции от типа на: „Дотук добре, но кой ще пише учебниците?” Времето твърде скоро показа, че тези притеснения са били...

Фандъкова срещу Манолова и обратно

Йорданка Фандъкова срещу Мая Манолова – това ли ще е софийската интрига в меката есен? Вероятно. Ако Мая Манолова все още не е обявила, че ще се кандидатира, то е защото не е съвсем сигурна дали ще получи отнякъде партийна подкрепа. Въпреки че след неделния...

Диктатура на дъгата

Юни е месецът, в който цветовете на дъгата потичат от логата на всевъзможни бизнес организации – от глобални корпорации до малки хипстър-куиър кафенета, които предлагат 25 вида тиквено лате и тост с авокадо. Монументални маркетингови усилия се впрягат с двойна цел....

Има един глупак, но той не е Борис Джонсън

Ако Борис Джонсън още не ви е обидил, това е само защото не ви познава. За острия език на БоДжо, както е известен бившият кмет на Лондон и настоящ фаворит за председател на Консервативната партия и премиер на Обединеното Кралство, няма фигури, които да не се превръщат...

Темите, които ни разделят

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков, както и председателя на "Младежки консервативен клуб" Боян Стефанов, гостуваха в предаването "Имате думата" по Канал 3 с водещ Александър Владимиров. Тема на разговора бяха провелият се за поредна година в...

Тръмп е виновен, че е… Тръмп

Тръмп е глупав. Тръмп е незначителен. Тръмп е необразован. Тръмп не е прочел и една книга. Тръмп прекарва дните си пред телевизора. Тръмп е вулгарен. Тръмп е лекомислен. Тръмп е нелеп. Тръмп е женомразец. Тръмп е расист. Тръмп е мързелив. Тръмп е алчен. Тръмп е...

За споделеното родителство

Време за четене: 4 мин.

В съвременното общество все повече деца растат в разделени семейства. Разводите са доста по-често явление в сравнение с преди 2-3 поколения, двойки в съвместно съжителство също се разделят, а трудовата миграция води дотам, че съпрузи се принуждават да живеят далеч един от друг, без дори да са разведени. Всичко това води дотам, че една значителна част от децата са лишени от пълноценен контакт с единия от двамата си родители. А както знаем, всяко дете има нужда и от майка, и от баща.

Настоящото семейно право не отговаря на обществените потребности и има нужда от подобрения. Едно такова подобрение би било въвеждане на „споделено родителство” спрямо децата след развод/прекратяване на фактическо съжителство.

Понастоящем законодателството предопределя единият от двамата родители да бъде „отглеждащ родител”, а на другия се осигуряват права да прекарва определено време в годината с детето си. По правило за „отглеждащ родител” се определя майката, освен в изключителни случаи, когато тя поради здравни или социални причини се оказва по-неподходяща – тогава детето се „присъжда” на бащата. Тази практика води началото си от доктрината “tender years”, според която майката се смята за по-подходящия родител при отглеждане на малки деца (до 4-годишна възраст). Това положение обаче води до редица негативи, както за детето, така и за самите родители.

Преди всичко, по време на своето израстване, детето се лишава от пълноценен контакт с бащата, което може да повлияе отрицателно върху неговото формиране като личност. Всяко дете има нужда до себе си както от майка, така и от баща. А двете родителски роли са природно обусловени да бъдат различни – майчинска грижа и бащински напътствия. Тези две роли могат да са взаимно заменяеми, но това трудно може да бъде постигнато в максимална степен. Приема се, че през първите седем години водеща е ролята на майката, а през вторите седем – на бащата. Недостатъчното участие на бащата в живота да едно дете поражда риск от личностни дефицити. Например, едно момче по-трудно може да усвои мъжкия ролеви модел при отсъствие на баща. А едно момиче по-трудно мже да си изгради адекватни критерии за бъдещ семеен патрньор, ако му липсва добрия пример, който може да види у собствения си баща. (На практика, липсата на баща често се прави опит да бъде компенсирана от „заместващ родител” в лицето на новия семеен партньор на майката, но това изисква създаване на взаимна връзка, която далеч не винаги е възможна в степента, което детето има с родния си баща.)

Второ, издръжката, която съдът задължава бащата да изплаща, е несъобразена с реалните нужди на детето. Това, в комбинация с ограниченото време, което то прекарва с баща си, води до прекомерна тежест за майката. Оказва се, че след развода/раздялата, отглеждането на детето „тежи” много повече на майката, отколкото на бащата – и като финансов ресурс и като ангажиране на време и усилия.

Трето, „битката” за родителските права върху детето довежда до едно безумно състезание между майката и бащата от тях е „по-добър родител”. Освен, че е изключително нелепо да се сравняват различни измерения, това води до допълнително влошаване на семейната среда и опасност единият родител да настройва детето срещу другия и обратно.

Последиците от всичко изброено рефлектират както върху детето, така и върху самите родители – психологически, материално, социално.

Споделеното родителство е решение на тези проблеми. Това означава адекватно присъствие и на майката, и на бащата в живота на детето. Означава също и развномерно разпределяне на финансовата тежест (или пропорционално разпределяне, ако съществува значиелна разлика в материалните възможности на двамата родители).

Предимствата на споделеното родителство в сравнение на досегашната практика са следните:

  1. По-добра адаптация на децата след развода. При едно споделено родителство, детето по-леко преживява травмата от това, че майка му и баща му вече не живеят заедно. Запазва се усещането му, че то има двама родители, и продължава да получава от тях всичко, което е получавало и досега – любов, загриженост, матераилна обезпеченост и т.н.
  2. Съхраняване на връзката баща – дете. Бащата продължава да е пълноценен участник в живота на детето, което е от полза и за двамата.
  3. Преимущество за майката. Облекчаването на тежестта, която сега ѝ се стоварва с по-голямата част от грижите за детето, й дава повече възможности за кариерно развитие и активен социален живот. А също така намалява психологическото бреме върху нея.
  4. Редуциране на риска от конфликти между двамата родители. Споделената грижа за детето съхранява чувството за „екипност”, независимо от факта, че не живеят заедно и всеки си има собствен живот.
  5. По-малко разводи. Изследвания, проведени в САЩ, показват, че в онези щати, в които споделеното родителство е над 30%, делът на разводите се понижава.

Към момента в 23 европейски държави е въведено споделеното родителство. От тях в 8 при споразумение между родителите, в 15 по решение на съда, въпреки възражението на единия родител и в 2 – оборима презумпция за споделено родителство.

След всичко това смятам, че споделеното родителство трябва да се въведе като обща практика – включително и като решение на съда, в случай, че не се постигне договореност между двамата родители. Като кандидат за евродепутат се ангажирам това да бъде една от моите политически каузи – както в България, така и на ниво Европейски съюз.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!