fbpx

Защо България не трябва да бърза с тегленето на нови дългове?

Светът е изправен пред безпрецедентна дългова криза. Животът на дълг вече е нещо напълно нормално, но и много опасно. През годините наблюдаваме засилваща се тенденция към трупане на все повече и повече дългове.

The Institute of International Finance направиха изчисления за общия световен дълг (домакинства, фирми, правителства). Към септември 2019 той възлиза на 253 трилиона долара. Това се равнява на три пъти над общия световен БВП, който възлиза на 84 трилиона долара, към края на 2018. Приемайки световното население на 7.7 милиарда, то всеки един от нас дължи по 32 500 долара!

В контекста на настоящата криза е очевадно, че дълговите нива ще растат. Особено тези на правителствата, които тепърва ще сглобяват пакети от мерки за подкрепа към бизнеса и социалните системи. В атмосферата на криза и изкуствено понижени лихвени проценти (цената на кредитния ресурс) дългът ще расте, което крие големи рискове, особено за малки държави като България.

Трябва да помним финансовата история и факта, че и държави могат да изпаднат в невъзможност за погасяване на своите задължения. Примерите са много – Ливан (2020), Аржентина (2001), Русия (1998) и тн. България също има горчив опит, по тази линия, в тежките години след промените.

Днешната криза ще има много сериозни икономически измерения. Въпреки това, трябва да имаме предвид, че глобалната дългова криза ще е още по-тежка. България трябва да е готова за тези изпитания. Левият популизъм да теглим мощно държавен дълг, за да харчим тук и сега, трябва да бъде обуздан. Нека не изживяваме пак 90-те години, заради ляво политическо безхаберие.

*Текстът е първоначално публикуван във фейсбук профила на автора

Споделете:
Default image
Владимир Сиркаров
Икономист и финансов журналист. Съавтор и водещ на телевизионното предаването за икономика и политика „Плюс-Минус“ по НОВА телевизия. Икономически експерт в Институт за дясна политика. Дългогодишен водещ на авторското финансово шоу Boom & Bust по Bloomberg TV Bulgaria. Завършва бакалавърска програма Финанси и магистърска програма Финансови пазари в Нов български университет. В момента е докторант в Стопанска академия „Димитър А. Ценов“, Катедра Финанси и Кредит. Темата на дисертацията му е: „Предизвикателства пред съвременната парична политика и реформа на паричните системи“. Интересите му са насочени в областите – парична политика, „австрийска“ икономическа школа, макроикономика, капиталова и валутна търговия, инвестиционни стратегии.