fbpx

Жозеф Скалигер и приносът му за хронологията

Време за четене: 12 мин.

Автори: Анита Николова, 11а клас, НГДЕК,
Лъчезар П. Томов

Фигура 1. Жозеф Скалигер

Жозеф Жюст Скалигер е смятан за най-изтъкнатия учен в Европа от шестнадесети век, наричан „светлината на света“, „морето на науките“ и подобни епитети, и именно на него дължим „модерна“ дефиниция на хронологията, с публикуването на „ Нова работа за корекция на хронологията “ през 1583 г. и „Съкровищницата на хронологията“ през 1606 г. Неговата работа и работата на редица подражатели, като йезуит Дионисий Петавий (1583-1652), по същество определя “ официална „хронология на световните събития за идните векове“. Истинското значение на работата на Скалигер за хронологията обаче се крие не толкова в резултатите му, колкото в качеството ѝ – въвеждането на нови методи като Юлианския период и настояването му за строга критика на източниците, както и предефинирането му на самата хронология. Хронолозите преди Скалигер са гледали на полето от религиозна перспектива, търсейки морален ред в миналото. Хронологията е „педагогическа по намерение и елементарна в изпълнение“, както пише Графтън.

Биография

Жозеф Жюст Скалигер е френски хуманист, филолог, историк и войн. Той е един от основателите на съвременната научно-историческа хронология,издател и коментатор на антични текстове.

Жозеф Скалигер е роден на 5 август 1540 г. в Аквитания в град Ажан. Той е третият син на известния филолог, учен и защитник на Аристотеловия подход в науката Жул Сезар Скалигер и внук на картографа Бенедето Бордоне. От дванадесетгодишен Жозеф учи в колежа Гиен в Бордо. След смъртта на баща си през 1558г той заминава за Париж. Там той учи в Сарбоната четири години, където oвладява перфектно не само латински и старогръцки, но и иврит и арабски.

През 1560-те години Скалигер пътува до Италия, след това до Англия и Шотландия. По време на пътуването (1562 г.) той става калвинист. Участва в региозната война на своето време. Като филолог разкрива подправянето на редица папски документи, а като войник се бие в редиците на хугенотите.

След Вертоломеевата нощ Скалигер избягва в Швейцария и става професор в Швейцарската академия.

През 1593 г.Скалигер заминава за Холандия. Той прекарва останалата част от живота си в Лайден. Неговите действия допринасят за процъфтяването на филологията в Холандия.

Скалигер умира на 21 януари 1609 г. в Лайден, Холандия.

Научно наследство

Едно от постиженията на Скалигер е създаването на научна хронология като спомагателна историческа дисциплина. Познанията му за езиците и за историята на много народи, по математика, астрономия и теология се проявяват в неговата „De Emendatione Temporum. По-нататъшното развитие на тази работа е книгата “Thesaurus Temporum‘‘, в която той включва най-важните източници за древната хронология. Тези произведения описват системите за изчисляване на времето, използвани от различни народи (от Древен Рим и Древна Гърция до Източна Азия и мексиканците) и са намерени методи за превод между тези системи. Скалигер широко използва метода за астрономическо датиране на събитията чрез затъмнения – Юлианския период. Той се основата на цикъл от 7980 години, който се получава чрез умножаване на три периода ,характерни за Юлианския календар. Първият е 28-годишен Слънчев цикъл, който се получава поради това, че високосната година се случва на всеки 4 години и има 7 дни от седмицата, с които тя да стартира, така пълно повторение на годишния цикъл по дните от седмицата има на 28 години. Вторият период е 19-годишен Лунен цикъл (Фиг.2), период, през който фазите на луната се повтарят на същия ден от годината  Тропическата година (времето за пълната обиколка на Слънцето около Земята по геоцентричната система) е по-дълга от 12 лунни месеца и по-къса от 13 лунни месеца. Подходът е да се комбинират къси и дълги години от по 12 и 13 месеца. Изравняването между двете се получава при 12 къси години и 7 дълги, които дават 12×12 + 7×13= 235 лунни месеца, отговарящи на 12+7=19 слънчеви години. Това е античният Метонов цикъл (Слънчево-Лунен).

Фигура 2. Лунният цикъл с Юлианската дата за Великденското новолуние, ръкопис от IX-ти век, абатството „Св.Емерам“

Третият цикъл е Индиктион, (от Сътворението на света), с период 15-години, използван във Византия след 691г, с религиозен, не астрономически произход. Така Скалигер получава Юлианския период от 7980 години, който всяка година има уникално множество от три числа от трите различни цикъла. Той нарича това множество „знак“ на годината. Началната дата на Юлианския период е 4713г. пр, Хр., когато трите цикъла съвпадат. Ако тази година е първата, за годината на раждане на Христос се получава 4713-та година, затова и по съвременното летоброене тя е 4713 пр. Хр.

Фигура 3. Жозеф Скалигер, нарисуван от Пол ван Мерле, трети библиотекар на университета в Лайден и бъдещ негов ректор

По-късно тази система е адаптирана за удобство на астрономическите изчисления от Джон Хершел[i].

Скалигер е първият, който си поставя задачата за систематично проучване на връзката между различните календарни системи и хронологични епохи.

През останалите години от живота си, той разширява работата си в De emendatione и успява да възстанови изгубената хроника на Евсевий Кесарийски.

През 1606 г. той публикува своя Thesaurus Temporum, в който събира,реставрира и подрежда всяка хронологична реликва, съхранена на  гръцки или латински.

Произведенията на Скалигер

Репутацията на Скалигер е изградена от неговите произведения, а не от кореспонденцията му. Произведенията му се разделят на четири категории.

Първата категория включва неговата поезия. Той прави латински превод на “Касандра” на Ликофрон, който е толкова добър, колкото оригиналния гръцки. Превежда „Едип“ на Софокъл и неговия „Аякс“, много стихотворения от гръцката антология и Химните, приписвани на Орфей. Той също така създава  голяма част от гръцки стихове, включително преводи на стихове на голям брой латински стихотворения. Той превежда на гръцки така наречените мимове на Публий Сир и Двустишията на Катон. Той също така превежда част от Марциал на гръцки.

Фигура 4 Заглавна страница на книга на Скалигер (коментари към Марк Манилий[ii]) с посвещение на френския математик Анри дьо Монантей

Под патронажа на Ла Рошпозе, той се утвърдява като учен с европейска репутация. Неговите бележки за Марк Теренций Варон се появяват за първи път през 1565 г. През 1570-те се появяват четири важни издания: останките от лексикона на Фест (1574-75); поезията на Аузоний (1575); издание на Катул, Тибул и Проперций (1577); и дългата астрономическа поема на автора от I век Манилий (1579).

Третата категория включва работата му по хронология. Неговото издание на текста на Марк Манилий (Фиг.4) изисква внимателно изучаване на древната астрономическа наука. Малко след реформата на календара на папа Григорий през 1582 г. той публикува собствената си работа по реформа на календара, De emendatione temporum (1583). Работата му по хронология достига своя връх през 1606 г. в най-голямото му постижение, Thesaurus temporum. Това първоначално е замислено като ново издание на Хроника на Евсевий, но в окончателния си вид тази работа поставя основите на съвременното разбиране на връзката между многобройните календари на древния свят.

Фигура 5. Opus de emendatione temporum

Четвъртата и последна категория съдържа неговите противоречиви писания за собствения му произход. Бащата на Жозеф му казва, че е Дела Скала, произхождащ от някогашните господари на Верона. Не е ясно колко сериозно Юлий приема това малко вероятно парче родословие, но е сигурно, че синът му го приема наистина много сериозно. Когато католическите критици на Скалигер осъзнават колко чувствителен е той към благородния си произход, го атакуват публично. Скалигер отговоря с гневни трактати с еднаква дължина. Изглежда, че умира  напълно уверен в собствената си благородност.

Обидният му език

Думите на Скалигер са доста сурови. Той доста често използва обидни и оскърбителни думи към йезуитите.  Един кореспондент от Лайден казва за него:

„Скалигер е яростен както в похвалите, така и в обидите. Онези, които днес той нарича негодници, магарета, зверове и невежи, са следващите господа, учени и ерудирани мъже.”(превод Графтън)

Примери за негови обидни думи: нещастник, ларва, задник, идиот, глупак, звяр, лъжец, животно и др.

Работата на Скалигер в хронологията се различава от предишните както по качество, така и по природа. На първо място, той извършва много по-задълбочена и по-внимателна работа от някой друг. Внимателните проучвания и аналитичното съдържание, типично за всички негови публикации правят De emendatione великолепно справочно произведение, и се копират от Дионисий Петавий, най-интелигентния имитатор на Скалигер.   Десетките таблици дават много по-обширна информация за календарите.  Герардус Меркатор например изброява имената на месеците в осем древни календара; Скалигер обсъжда подробно астрономическата основа на повече от петдесет календара.  В книги V и VI той посочва датите за почти всяка „епоха“ в историята от Сътворението до Средновековието – тоест за всяка дата.  Нуждата от такива епохи отдавна се наблюдава, но преди това учените съставят само таблични списъци със събития с относително кратки критични бележки. Само Скалигер предоставя всички дати, като установява всяка от тях чрез критичен преглед на всички доказателства. В тези дискусии той много разсейва и обърква учените. Например той опровергава широко разпространеното схващане, че близкоизточните царе Салманасар и Набонасар са един и същ човек:

„Тези, които представят Салманасар като Набонасар не успяват да осъзнаят, че Салманасар е царят не на Вавилон, а на Ниневия,а Набонасар е цар на Вавилон“.

Фигура 6. Издание на поемите на Скалигер от холандския писател и историк Петрус Скривериус

Това разграничение е необходимо, за да се премахнат всички съмнения относно ерата или датата на присъединяване на Набонасар, от която са датирани почти всички записани астрономически наблюдения от древността. И накрая, Скалигер има изумителни познания за източниците, вариращи от „Фасти“ на Овидий до Пасхална Хагада[iii], от пътните сметки на Бенджамин от Тудела до писанията на св. Петър от Верона върху Новия Свят. Учеността му често дава възможност, ако не да реши окончателно даден проблем, то поне да определи най-важния релевантен източник. Много е писано преди него за датирането на Олимпийските игри. Но именно Скалигер за пръв път идентифицира схолиона на Пиндар, към Трета олимпийска ода, като решаващ текст, въпреки че той намира този много повреден пасаж също толкова неразрешим, колкото всички по-късни учени. Превъзходството на изпълнението на Скалигер отразява засиленото му мнение за неговата дисциплина. По-рано хронолозите пишат  предимно за начинаещи студенти, предлагайки им помощ при четенето на Библията и древните историци. Скалигер, от друга страна, вижда хронологията като независима дисциплина, провеждана от и за зрели учени. Той не прави отстъпки на по-малко учени читатели. Дори когато повечето учени не успяват да разберат De emendatione, Скалигер просто отбеляза, че книгата е била тест за интелигентност за мъжете на неговото време; и за съжаление, повечето от тях се провалят.

„Obiter dicimus priorem illam editionem huius aevi ingeniorum examen fuisse, ex qua non minus quid non possent, quam quid nollent scire, perspici potui.“

(De emendatione, sg. a 2, vo)

 “Мимоходом споменаваме, че първото издание беше изпит за умовете на настоящето време, от което можа да се види не по-малко това, което не могат да знаят, отколкото това, което не искат да знаят.“

„Quod igitur in veri investigatione os ratio fugerit, duas summas causas reperio: unam, quod veterum tempora civilia, annorum, mensium formas, status, ac genera ignorarunt: alteram, quod characterem, et notationem ei anno, quem sibi proposuerant, non adhibuerunt.“

Scaliger, De emendatione, 3

„А което им убягва в начина им на изследването на истината, виждам две основни причини: едната, че не знаеха отбелязването на гражданското време на древните: очертанията, положенията и видовете години и месеци; другата – че не употребиха знак и отбелязване за тази година, която изследваха.“

Превод от латински: Димитър Драгнев[iv]

Превъзходството на Скалигер по никакъв начин не се ограничава до качеството на работата му. Той също така прави отличителен принос към метода на хронологичните изследвания.На първо място той комбинира астрономически и филологически методи по нов начин. За грешките на своите предшественици той пише следното:

„Намирам две причини, поради които не успяват да разберат истината. Първо, защото те не познават гражданските хронологии на древните, формите, състоянията и видове години и месеци. Второ, защото не са приложили „знака“и отбелязване на годината, за която те се замислят.“

Той предоставя лек за първия източник на грешка – непознаване на древните календари – в първата половина на De emendatione, с нейните подробни изложения и таблици на календари.

Но това е неговият лек за втория източник на грешка – липсата на „знаци”, като този, който той създава – това бележи най-отличителната му иновация. Използвайки De emendatione, читателят  историк, , може да превърне датите на историците в години от Юлианския период. По този начин читателят получава абсолютната, както и относителната хронология на въпросните събития и може по-лесно да установи връзки между историите на различните народи. Както Скалигер казва, той осигурява епохите. Юлианският период в никакъв случай не е единствената методологическа иновация на Скалигер. Всички хронолози трябва да определят надеждността на източниците. Опитът на Скалигер да формулира и прилагането на строг метод за критика на източника е основна част от неговото постижение. Скалигер вижда щетите, които тези фалшификати са нанесли, и се заема да унищожи тяхното влияние чрез прилагане на един прост исторически принцип: че най-ранният източник или най-близкият до описаните събития е най-достоверният източник; където оцеляват само производни на оригинала източници, оригиналът трябва, доколкото е възможно, да бъде реконструиран от тях. Този принцип има ограничения да не предоставя помощ при справяне с несъществени твърдения в оригинален източник. Но е достатъчно да накара последователите на Аний да избягат. След като установява датата на присъединяването на Камбиз Скалигер оправдава доверието си към Ктесий и Птолемей със следния аргумент:

„Сега Теаген от Региум[v], най-древният хронограф, живя при този цар. От него гърците биха могли да извлекат истинската епоха на този цар и срам за новите критици на хронологията, които, след като се сбогуват с историците на профанните събития, са единствените, допуснати до светилището на истината. Те са добавили осемдесет години на света. . . за да вмъкнат техните въображаеми царе на Персия в хронологията на свещената история. “

Скалигер е един от първите хронографи, който посочва, че Библията, макар и основен източник за датиране, сама е трудна за интепретиране и е пълна с непоследователности, също както и историите, писани от езичници. Поради това той използва източници, които преди него не са били част от хронографската традиция. Неговата цел е установяване на коректната последователност на събитията, докато традицията е свързана с християнската есхатология и търсенето на Божествения ред на събитията. Целта на Скалигер е научна, а методите, които използва са както математически, така и филологически:

Всички разделения в религията произтичат от непознаването на граматиката.

Жозеф Жюст Скалигер[vi]

Приносът на Скалигер към хронологията е откъсването от нейната педагогическа насоченост, мистични цели (изчисляването на края на света) и присъединяването ѝ към науките. Търсенето на истината, или реконструкцията на миналото е негова главна цел, поради която той има основни заслуги за реформата на тази област на познанието. Той успява, поради своите богати познания по езици и математика, поради това, че е ерудит и въпреки обидния си език.

Източници:

Grafton, A. (1975). Joseph Scaliger and Historical Chronology: The Rise and Fall of a Discipline. History and Theory, 14(2), 156-185. doi:10.2307/2504611

https://warburg.sas.ac.uk/research/completed-research-projects/scaliger/scaligers-works

http://scihi.org/scaliger-chronology/

https://www.timelineindex.com/content/view/1459

https://warburg.sas.ac.uk/research/completed-research-projects/scaliger/scaliger%E2%80%99s-abusive-language-glossary


[i]
                        [i] https://thonyc.wordpress.com/2013/08/07/counting-the-days/

[ii]
                        [ii] Римски поет и астролог, живял по времето на Август и Тиберий

[iii]
                        [iii] Еврейски текст, който се чете на Пасха, свързан с бягството на евреите от Египет (Изход в Библията)

IV             [iv] Авторите изказват благодарност към Димитър Драгнев за оказаната помощ за коригиране на текста.

[v]
                        [v] Гръцки литературен критик, живял през VI в. пр. Хр в Калабрия, днешна Италия. Защитник на Омировия епос от рационалистични атаки и ранен привърженик на алегоричното четене на поетичните текстове.

[vi]
                        [vi] https://www.goodreads.com/author/quotes/13590938.Joseph_Justus_Scaliger

Споделете чрез

Предишен

Следващ