НОВО

Има машина, има проблем

Експериментът с въвеждането на машинно гласуване в България, продължил повече от пет години, по всичко личи върви към своя край. Изразеното желание от управляващите от ГЕРБ да премахнат този елемент от изборния процес, подкрепено от поне две от партиите от Обединени...

Възможен ли е разлом между Европа и САЩ

Редакторите в дясната платформа "Консерваторъ" Тончо Краевски и Емил Вълков гостуваха в предаването "Реакция" по ТВ Европа с водещ Мартин Табаков. Гост също бе Жулиета Пенева от фондация "Силна Европа". Тема на разговорът бе конфликтът между Иран и САЩ, Европа,...

Жертви насилници

В подценената черна комедия от 1995-а „Тайната вечеря“ петима млади либерали започват да убиват идеологическите си врагове като ги канят на вечеря и им сипват вино с отрова. Първата им жертва е враждебен и опасен рецидивист с някои наистина смущаващи идеи и позиции....

Отново за легализацията, този път по-трезво

Легализацията на леките наркотици, в частност на марихуаната (или канабис, или още „тревата”) е сред хитовите теми на либералният авангард. Особено популярна в градските среди на младежите (обикновено момчета, но понякога и повлияни от тях момичета) от семейства с...

Антипопулизмът и екологизмът са днешните партии на страха

"Катастрофизмът излъчва манихейство, така както черният дроб отделя жлъчка. Той затваря умовете в кухи абстракции и формули. Това е ироничното отмъщение на Полемос: доктрините на борбата са приели цветовете на Доброто. Остава жалкият хоризонт на “съвместното...

Станахме ли путинисти в Осака?

Живеем с прекалено много думи, които се изсипват върху нас от всевъзможни дигитални и аналогови източници. Тези думи на свой ред също си живеят живот, сякаш независим от нас,  и мъчейки се да следваме неговата логика, често падаме в заблуди, изкушения и прелест....

Все повече френско лидерство и нарастващи реакционни нагласи в ЕП

ЕНП продължава да губи позиции сред електоралните нагласи на европейците. Ако изборите за Европейски парламент бяха днес, ЕНП щеше да регистрира с около 15 мандата по-малко. Закономерно, с оглед на това, че от изборите за ЕП през май месец досега ЕНП направи някои...

Няколко думи за учебниците по история

Хубаво!  Онези комунисти, които така и не поеха вината, поради недостатъчно количество вино, все пак победиха. Позволихме ме им да пренапишат разказът, наречен България. По-точно, нейната неотдавнашна зловеща история. Кекави политици, историци слаби в колената,...

Новият болшевизъм на Гугъл

Преди повече от 10 месеца разсъждавах по темата за цензурата в интернет, като поводът бяха зачестилите случаи на спрени потребителски акаунти във Фейсбук заради "нарушаване на Стандартите на общността". Тогава предположих, че ако някои потребители са баннати не...

Скрутън: Ръководени сме от хора, които нямат деца като Тереза Мей, Еманюел Макрон, Ангела Меркел

Философ, публичен коментатор и автор на повече от 40 книги. Една от най-известните и разпознаваeми фигури в консерватизма днес.Бруно Ретайо e френски политик, член на сената от 2004 година. Президент на областния съвет на департамент Венде. Роджър Скрутън и Бруно...

Значението на манифестът на Макрон за европейската енергийна политика

Време за четене: 7 мин.

Преди десетина дни френският президент Еманюел Макрон пусна пламенна декларация за „спасението“ на Европа. Текстът не се отличава с конкретика и по-скоро има вид на уводна част от някакъв идеологически манифест. Въпреки това, в него се срещат някои генерални насоки и пътища, чрез които френския президент си мисли, че Европа може да бъде спасена. Измежду политическите послания и откровено социалистически лозунги, Макрон вмъква препратка и към енергийните политики на Европейския съюз. В текстът, изпратен до всички държави-членки, френския президент пише за създаването на единна банкова институция, която да финансира т.нар. „екологичен преход“.

Европейска банка за климата по немски тертип?

В документът липсва конкретика за енергийните политики, но се споменава едно важно намерение – идеята за създаване на Европейска банка за климата, която трябва „да финансира екологичния преход“. За въпросния преход дори не съществува дефиниция, камо ли формулировка на каквито и да е конкретни идеи. Трябва да се отбележи, че екологичността в енергетиката, особено когато говорим за Франция, се дължи преди всичко на използването на атомни централи (точно тези, които зелените екосоциалисти искат да затворят). Обикновено, когато стане дума за „зелените“ трендове в енергетиката, този факт тихомълком се пропуска.

Но да се върнем към енергетиката в манифеста на Макрон. Създаването на Европейска банка за климата ще внесе допълнителни изкривявания и откровено антипазарни механизми в сектора на енергетиката, които допълнително ще дестабилизират както енергийната система, така и финансовото състояние на целия съюз.

Субсидирането на „възобновяемите енергийни източници“ не е новост за Европа. В лицето на Германия, ВЕИ-тата получиха своята политическа и институционална легитимация. Години наред това бяха най-привилегирования тип централи. Никой друг вид централа не е получавал такова благосклонно отношение от страна на държавата. И по-конкретно – в Германия ВЕИ секторът е подпомаган чрез различни нормативни актове и закони, един от които е „Renewable Energy Sources Act“. През годините този закон претърпя няколко изменения, като последната ревизия е от 2017 г. В него са разписани механизмите (feed-in-tariffs, гарантирано изкупуване на електроенергията и тн.), от които производителите на т.нар. „възобновяема енергия“ могат да се възползват.

Резултатите от тази политика вече дават своя резултат – енергийния микс на страната става все по-нестабилен и трудно прогнозируем. Политическата зависимост на Германия от външните доставчици на енергия се увеличава. Тази енергийна зависимост се случва заради едновременния отказ от въглищни централи и ядрени мощности, което налага строителството на нови газопроводи и терминали за втечнен газ. Заради създадените предпоставки за нестабилност и прекалена зависимост на енергоизточниците от метеорологични фактори, немския износ на електричество е регистрирал 10% спад през 2018 г. Немското индустриално производство бележи осезаем спад за последното четиримесечие на 2018 г., а растежът на БВП на годишна база също се забави. Енергийната политика на страната несъмнено дава отражение върху влошените макроикономически показатели.

На фона на тези процеси, френският президент Макрон търси „европеизирането“ на немския пример в енергетиката. Една такава идея на Макрон би срещнала подкрепата на политик като Ангела Меркел. Все пак немският канцлер бе в основата на похода срещу конвенционалните енергийни източници. Подобна авантюра на европейско ниво обаче би мобилизирала още по-голям финансов ресурс, този път събиран от данъкоплатците на всички държави-членки. Важно е да се отбележи, че енергетиката на 28-те членки на ЕС има коренно различна структура, цели и приоритети. Всяка държава има правото сама да определя собствения си енергиен микс, отчитайки множество фактори като природните ѝ дадености, наличието (или липсата) на природни ресурси, географската близост с дадени енергоносители, натрупан „ноу-хау“ в специфични подсектори като ядрена енергетика и тн. Учредяването на централизирана банкова институция, която по всяка вероятност избирателно ще кредитира едни проекти, за сметка на други, без реално да се съобразява технико-икономическите характеристики на съответната технология. Това създава предпоставка за  образуването на сериозни структурни дисбаланси в енергийната система на националните държави, което рано или късно ще даде отражение и върху енергийната стабилност на целия съюз.

Ударите върху френската ядрена индустрия могат да се пренесат на общоевропейско ниво

Плановете за поетапен отказ от ядрената енергия и замяната ѝ с други енергоизточници ще окажат сериозен удар върху френската индустрия. Ядрената енергетика се слави като високотехнологичен сектор, генериращ добавена стойност от множество пера – производство на евтина електроенергия, износ към съседни държави, производство и експорт на ядрени технологии, машинно оборудване и тн.

Данните от проучване, проведено от „PriceWaterhouseCoopers“ през май 2011 г. сочат, че директно заетите в сектора на ядрената енергетика във Франция наброяват 125 000 души, или около 4% от индустриалните работни места в страната. Освен първични работни места, ядрената енергетика създава и допълнителни такива. Вторично заетите в сектора наброяват 285 000 души. Те работят предимно във фирми, обслужващи френските енергийни гиганти EDF, Framatome и Areva. Така общо секторът на атомната енергетика във Франция осигурява добре платена работа на около 400 000 души. За сравнение – във ВЕИ сектора през 2017 г. работят не повече от 171 000 души. Противопоставянето между два коренно различни енергоизточника, каквито са АЕЦ и ВЕИ е тотално непродуктивно за всеки един аспект от икономическия живот. За съжаление точно това се опитва да направи президента Макрон с неговите климатични планове.

Изказванията на Макрон по отношение на ядрената енергетика са противоречиви. От една страна той вярно следва политиката на предишния президент от социалистическата партия – Франсоа Оланд, който прие план за намаляване „зависимостта“ на Франция от ядрената енергетика. Еманюел Макрон неведнъж е показвал своята симпатия към „възобновяемите енергийни източници“, в което няма нищо лошо. Те имат своето място в енергийния микс на всяка една държава. Проблемът е когато политиците започнат да пренебрегват някои основополагащи технико-икономически характеристики на съответните енергийни източници. За Франция отказ от ядрената енергетика ще означава няколко неща:

  • Ръст в цената на електричеството, поне в краткосрочен и средносрочен план
  • Нестабилност и несигурност в енергийния микс на страната
  • Загуба на експортен потенциал към съседни държави
  • Загуба на експортен потенциал на ядрени технологии

Гореизброените проблеми до голяма степен важат за всички останали държави, поддържащи и развиващи атомна енергетика.

Да се върнем на сравнението между Франция и Германия. За да станат ясни резултатите от авантюризмът в енергетиката, ще сравним движението на цените на електричеството във Франция и Германия за последните няколко години:

Данните от Statista показват, че цените на електроенергията във Франция не бележат толкова драстичен ръст, в сравнение с движението на цените в съседна Германия. Този тренд може да бъде обяснен с факта, че Франция (въпреки авантюристичните намерения) се придържа към една по-консервативна в енергийно отношение политика. Въпреки, че зелените искат да ограничат дела на атомната енергия в общия микс, тя продължава да има участие от около 70%. Това е основната причина цените на електричеството в страната да се движат в поносими граници. Обратно – в Германия за същия период беше предприет радикален курс на спиране на ядрени мощности, затваряне на въглищни мини (респ. въглищни централи) и силно нахлуване на ВЕИ в енергийния микс. Неизбежно, това даде своето отражение и върху крайната цена на електроенергията.

Какви са изводите за Франция и Европа?

Манифестът на Макрон е по-скоро опит за политическо послание и заявка за лидерство в рамките на ЕС. Френският президент вероятно съзрява липсата на силна фигура в политическия живот на Стария Континент и чрез такива декларации се опитва да поеме кормилото на Съюза. Мераците на Макрон не са безпочвени. Все пак той е президент на страна, притежаваща ядрено оръжие. След евентуалното напускане на Великобритания, Франция остава единствената ядрена сила в Европейския съюз. В политиката наличието на ядрени оръжия винаги носи някакъв дивидент и предимство. Въпросът е дали френският президент е точния човек за тази отговорна роля?

В сферата на енергетиката плановете на Макрон също са витиевати. От една страна той трябва да угоди на екосоциалистите, но от друга трябва да се съобрази с френския индустриален интерес в лицето на компании като Electricite de France, Framatome и Areva. Освен, че тези енергийни компании създават огромна добавена стойност за френската икономика, те играят и значителна роля за присъствието на Франция на международните енергийни пазари.

Важно е и посланието към останалите членки на ЕС. Интересно, например, как държавите от ЦИЕ, биха реагирали на една такава обща европейска политика в посока отказ от ядрената енергия. Чехия и Унгария вече официализираха намерението си за строителство на нови ядрени мощности в „Темелин“ и „Пакш“. Полша също не крие амбициите за откриване на първата си атомна централа. Развитието на атомната енергетика в тези държави е от ключово значение за тяхната енергийна сигурност, а плановете на Макрон се движат в тотално противоположна посока.

 Преди десетина години Германия влезе в ролята на климатичния лидер на Европа. Политическото проявление на това лидерство се изразяваше в налагането на различни директиви и оперативни програми в областта на енергетиката. Целият процес имаше солидно медийно представителство и се радваше на сериозна академична подкрепа. За съжаление реалността се оказа малко по-различна от очакванията. Сега, Макрон на свой ред пробва да измести Меркел от кормилото на „климатичния влак“. Такава рокада обаче не върши работа за общата енергийна сигурност в Европа, защото предлага още от същото. За да се случи истинска енергийна трансформация са нужни прагматични политици, с трезва оценка за случващото се в енергетиката.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!