НОВО

Социологията – наука или магия?

След лавината от социологически проучвания през последните дни, човек не може да не си зададе някои въпроси. Например: социолозите отгатват ли изборните резултати или ги предизвикват? Провиждат ли в бъдещето или го създават? Този въпрос никак не е за...

Една женска космическа разходка разобличи двойните стандарти в отношението към политиците

На 18-ти октомври Кристина Кук и Джесика Меър, две астронавтки на НАСА, влязоха в историята, след като извършиха първата изцяло женска космическа разходка. Подобно на много други космически ентусиасти, така и аз наблюдавах събитието в реално време. За човек като мен,...

Споразумение или още по-голям хаос има около Брекзит?

Д-р Мартин Табаков от Института за дясна политика и журналистът и редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев коментират сагата с Брекзит. Ще оцелее ли консервативната партия във Великобритания? Вижте пълното...

Четиринадесет гласа делят Борис от историята

Борис Джонсън го делят (най-много) 14 гласа от учебниците по история. Ако неговата версия на сделката за Брекзит бъде одобрена от парламента, дори той да загуби следващите избори, това няма да има значение. Защото ще остане завинаги като политикът, водил кампанията за...

Как се прави пропаганда: Мастър клас от Европейската комисия

Последното социологическо проучване на тема „Изменение на климата“ на Евробарометър и начинът, по който Европейската комисия използва резултатите, толкова ме изумяват, че не мога да не ги коментирам. Ето как изглеждат нещата в 10 стъпки: 1. Избираш базов въпрос, който...

Машина без заден ход

Преди време излезе едно социологическо проучване, което сочеше, че според 80% от българите ние сме велик народ, голяма работа сме, но едва 47% биха се сражавали за страната си в случай на война. Лековатите интерпретации плъзнаха из мрежата и оттогава ми заседна една...

Революцията изяжда децата си

“A l'exemple de Saturne, la révolution dévore ses enfants” Jacques Mallet du Pan, Considérations sur la nature de la Révolution de France, et sur les causes qui en prolongent la durée (1793) Noblesse oblige, заедно с принципите и последователността да кажем отново...

Корпоративна капитулация пред Китай

Западните компании и знаменитости обожават да говорят – а често и да крещят - за човешки права, демокрация и прогресивни ценности. Те са готови да бойкотират отделни малки американски щати, които не са достатъчно либерални по техните свръхлиберални критерии и редовно...

Сделката на Борис

Тепърва ще видим какво представлява в конкретика постигната сделка между Великобритания и ЕС. Дотогава: явно става дума за нещо като двоен режим на митническия съюз, в който Северна Ирландия ще остане в рамките на Великобритания, но ще спазва правила, характерни за...

“Кой ще ни даде пари” завладя и Европейския парламент

“Социалното изключване и бедността представляват нарушение на правата на човека” Запомнете тези думи. Ще ги чувате все по-често през следващите години и все от устите на хора, чиято изконна цел е да вземат вашите пари и да ги преразпределят към други, като по време на...

Значението на посещението на папа Франциск

Време за четене: 3 мин.

Посещението в България на главата на Католическата църква е възможност за засилване на българската позиция в международен контекст. Нелепиците, които се говорят и пишат последните седмици се дължат освен на невежество и тенденциозна злонамереност у едно изтерзано от дълъг атеистичен режим общество, така и на смесването на религиозния и политическия елемент на посещението. Това може би е неизбежно, доколкото главата на Ватикана е в уникална двойнствена роля – на държавен глава и на духовен водач. Второто му качество има духовно значение за българските католици, но има политическо значение за българската държава и народ, доколкото Римският епископ е духовен глава на над 1,2 милиарда души по света и дипломатическите отношения с него са мост към всички тези хора, а това значи и техните държави и политически елити. Много мощен инструмент за политика, ако знаеш какво искаш за страната си и как да се възползваш от възможностите. .

Отново чисто политически, важно е признаването на очевидното, че християнският свят е разделен на различни общности, от които католиците и православните са най-големи, и които въпреки липсата на литургично единство (даденост от 1054г.) в чисто политически смисъл днес са изправени пред общи или сходни предизвикателства тъкмо като християни.

Признанието от страна на Католическата църква на най-високото възможно ниво на ролята и приноса на България в християнската цивилизация е важен политически знак. Може би след Константинополската патриаршия, Българската (от IX – X в.в.) е другата с глобален християнски принос, отвъд схизматичните различия. Това не може да се каже примерно за Руската или Румънската…

Разбира се, че няма никаква опасност за православната ни идентичност от това посещение. То е духовно за българските католици, които посрещат Римския епископ като свой папа, но е дипломатическо посещение с добра воля от приятелски настроен лидер за всички останали. Реакцията на Православната църква беше очаквана, напълно предвидима, неизменно предопределена от 1054г. насам. Може би малко повече дипломатическа отвореност би била от полза, не за друго, а защото прекалената сдържаност може да се изтълкува от някои като неувереност в силата на собствения авторитет.

Ако има истински негатив от посещението на папа Франциск, той е не е от страна на католиците, а на атеистичните негодници в България, които няма да пропуснат възможност да похулят Църквата на предците си, прикрито като уж-загриженост за мира и диалога, който “нашите попове, за разлика от мюфтията не зачитат”. Деца на комунисти, дълго чествали дядо Мраз и 8 март, а днес Хелоуин, със същата прагматично-безидейна празнота…

Има два чисто политически процеса, които допускам, че ще се повлияят от посещението на папа Франциск.

Първият е разбирането, че християнството (във всичките му деноминации) е най-преследваната, обругавана и тормозена религия по света и че има нужда от воля и защита от страна на държавите с доминираща християнска култура. Геноцидът срещу близкоизточните християни не може да бъде политически премълчаван, нито военно толериран. Това е цел, която все още е далеч от решението си.

Вторията, по-регионален процес е посещението на главата на Ватикана в България и Р. Северна Македония в светлината на диалога за намиране на взаимноприемлив прочит на общата история. Доколкото част от спорните теми засягат тъкмо българския принос в християнската цивилизация, то насърчението на диалога от страна на толкова политически могъща и в същото време безпристрастно отдалечена и от двете държави църква би могло да има полезен ефект. Надявам се, че тази тема е била поставена пред Ватикана от президента и премиера.

*Текстът е от фейсбук профила на автора

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!