Криворазбраното председателство

Когато в края на миналия век обществото ни пожела България да се присъедини към Европейския съюз, ние последвахме завета на нашите възрожденци „да бъдем равни с другите европейски народи“ и приехме повелята на Апостола, че последното „зависи от нашите задружни усилия“.  Мисълта за България в ЕС в началото изглеждаше далечна и абстрактна.  Времето лети и докато се обърнем, преминахме през първото си десетилетие като част от политическа Европа. ДнесБългария е председател на Съвета на Европейския съюз – един от трите стълба на европейския политически процес, който влияе с решенията си върхуживота на 500 милиона души от 28 държави.

Очевидностите по темата Председателство свършват дотук. Нататък следва гъста и лепкава мъгла от митове и неразбиране за това що е то ЕС и как се управлява. Не е чак толкова изненадващо, че едва 10 години след присъединяването ни към Съюза, политическите му механизми са познати само на малък кръг експерти и дипломати. Опасно е обаче, че в обществото – и гражданското, и в политиката властват тежки заблуди. Опасно е, защото изгражда нереален образ на ЕС и създава негативизъм, породен от фалшиви очаквания. Ще се опитам да разсея няколко от тези заблуди.

 

„Имам гости от Павликени. Хубави хора.“

Битовата представа за Председателството, като една своеобразна асамблея „Знаме на мира“ за възрастни. Ще дойдат чужденци, ние ще им постелем битови покривчици, ще им сипем троянска сливова, ще ги нагостим с шопска салата и баница, ще им посвирим на гайда, а на изпроводяк ще им подарим по една българска роза, за да им напомня с ароматния си глас за Балкана за морето и за всички нас. Умилителна картина на Юнкер, хванат на хоро между Николина Ангелкова и Николина Чакърдъкова. Разбира се,  Председателството дава рядка възможност да направим България по–позната за другите европейци, да покажем своята култура, традиции, кухня и туристически потенциал. Но това е само вторичен, допълнителен ефект от политическата същност на Председателството, а тя е да покажем лидерство от  европейски мащаб –политика от името и в името на цяла Европа, отвъд нашите собствени национални хоризонти.  Ако има външна, общоприета мярка за успешно председателство, тя е само тази – дали сме успели да покажем лидерство от името на целия ЕС, или не. Ако е не,у 28-те остава само неловко усещане за зле похарчени пари и загубено време.

 

„Ще ме обидиш!“ Приоритети и гостоприемство.  

Една от най-неверните, но най-натрапчиви идеи в политическото говорене за Председателство е, че сега ни е паднало да управляваме Европа и да наложим всичко, което е важно за нас. Опозицията охотно обвинява управляващите, че не са избрали правилните приоритети и така ще профукат шанса да решим неуредиците си. Когато гостите се наядат със запечен бански старец и понаправят главите, тогава ние плясваме на масата нашия приоритет… Ще им бъде неудобно да откажат, за да не обидят домакините, нали досега са ни яли на софрата. Де да беше толкова лесно! Председателство се провежда от тройки държави за период от 18 месеца. Приоритетите се определят заедно от тройката, в нашия случай от Естония, Българи и Австрия. Определят се така, че да отговарят на текущите теми на ЕС и на законодателните инициативи за съответния период. Така че наш, чисто български приоритет можем да наложим евентуално ако го приемат другите две държави от тройката и то в случай, че е адекватен на текущия дневен ред на европейския законодателен процес.  Възможно е да наложим и съвсем нов приоритет, но само ако е толкова безспорно важен за цяла Европа,  че следващите няколко председателства да довършат работатапо превръщането му в европейска политика (между 1,5 и 3 години). Приоритетите се определят около година преди първото председателство от тройката –в нашия случай към средата на 2016, т.е. много преди вътрешния обществен дебатда се насочи към темата Председателство.

 

„Имаме уникален шанс да изразим нашата позиция, така че да ни чуят…“

Ключово е да проумеем, че Председателството не представлява своята държава, а общия интерес на всички държави едновременно. Българските дипломати и експерти, ангажирани с Председателството физически няма да стоят зад табелката „България“, а зад табелката „Председателство“. Ще има отделна табела „България“, но зад неяще стоят други национални представители или много често няма да стои никой. Така е прието в ЕС. По време на тройката и особено на собственото председателство, държавата се намира в „мълчалив режим“ – националните представители (тези зад табелката „България“) по правило не взимат думата в дебатите и не се изказват. Счита се, че това поведение е етично, защото показва посветеност на общия интерес. Изключение от това правило е допустимо много рядко, по извънредни теми, които силно засягат националния интерес. По време на Председателството страната  председателне изразява своя позиция, а се опитва деликатно да я представи чрез други държави, с които са на едно мнение. Затова има случаи държави – председател да лобират някоеважно досие да се отлага за чуждо председателство, за да могат открито да изразяват мнението си. Работата на Председателството е да бъде „честен брокер“, равноотдалечен от всички държави, който да преговаря между страните и активно да търси съгласие между тях. Ако такова съгласие по дадена тема бъде постигнато, то се превръща в позиция на Съвета на ЕС (представляващ държавите членки), с която той влиза в т.нар. „триалог“ – тристранни преговори с другите две европейски институции – Европейската комисия (представляваща ЕС като единно цяло) и Европейския парламент (представляващ европейските граждани).  Председателство води от името на Съвета триалога с другите две институции и при постигнат успех в тези трудни и тежки преговори ЕС получава нов нормативен акт, а страната председател – признание за успех. Накратко, успешно председателство не се става с покривчици с народно мотивче, нито с красива зала, а с умението да доведеш до успешен край(поне) два тура сериозни преговори по всеки един обсъждан документ.

Разбира се, че Председателството има начини да влияе на общата политика. Те са мощни, но са в сферата на тихата дипломация и процедурите, а не в публичните декларации. Председателството предлага дневния ред, вида на процедурите по обсъждане, залага темпото на работа. То изготвя проектите на документи за заседанията с помощта на генералния секретариат на Съвета (европейска служба). Председателството може да засили един от общите приоритети пред друг, да сложи определени важни думички в някой документ и ако събере подкрепа за тях да засили или отслаби общата европейска политика в дадена сфера. Накратко казано, председателството не може всичко, но може много. За да го постигне обаче е задължително да знае точно какво иска и да владее добре правилата.

 

Ще махнем санкциите / няма да ги махнем.

Ротационното председателство ръководи всички формати на Съвета на ЕС с изключение на два -Европейския съвет и Съвет „Външни работи“, които имат свои постоянни„брюкселски“председатели. Европейският съвет е най-висшият формат, той обединява правителствените глави и се председателства от Доналд Туск. Съвет „Външни работи“ отговаря за общата външна политика и политика за сигурност и се председателства от Федерика Могерини.  Представителите на държавата – ротационен председател (в нашия случай Бойко Борисов и Екатерина Захариева) не председателстват заседанията на тези два съвета. Те могат да влияят на дневния ред и документите, но по добра воля и в съгласие с постоянния председател. Ето защо медийните интерпретации и политически изказвания, които предричат, че България ще наложи или няма да наложи премахване на санкциите срещу Русия са само за пропагандна употреба. През нашите 6 месеца и през следващите, както и през предишните, двата съвета, които решават за санкциите се ръководят от Доналд Туск и Федерика Могерини. Така че евентуална промяна в режима на санкции може да настъпи само и единствено в случай, че Могерини вкара такава точка в дневния ред и държавите членки я подкрепят с консенсус. За добро или лошо, България, може да повлияе на този процес само в границите на своя собствен глас с относителна тежест.

 

Да не се излагаме пред чужденците!”v.s.„Да ги изложим пред чужденците!“  

Струпването на девет разнообразни протеста в деня на откриване на Председателството почива на разбирането, че някой може да намери в ЕС съюзник срещу собственото си правителство или да притисне последното за отстъпки. Едва ли обаче пристигащите в София европейци ще се впечатлят. В цяла Европа протестите са практика, а демокрацията е диалог между различни публични и групови интереси, като споровете се решават на избори. Така че протестите по-скоро представят България като демократична и свободна страна, обратно на посланието на част от протестиращите. Външнополитически ефект от това, че се случват по време на Председателството няма да има, но техният вътрешен отзвук има значение.

От 2000 до 2004 г. зам. председател на Европейските млади консерватори (EYC) под патронажа на Маргарет Тачър. Председател на клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България „Един завет“ към Съюза на възпитаниците на Военното на Н.В. училище. Член на УС на Българската генеалогична федерация. бивш народен представител, зам-председател на комисията по външна политика в 43-то Народно Събрание, член на комисията за българите в чужбина.

Share This