НОВО

Машина без заден ход

Преди време излезе едно социологическо проучване, което сочеше, че според 80% от българите ние сме велик народ, голяма работа сме, но едва 47% биха се сражавали за страната си в случай на война. Лековатите интерпретации плъзнаха из мрежата и оттогава ми заседна една...

Революцията изяжда децата си

“A l'exemple de Saturne, la révolution dévore ses enfants” Jacques Mallet du Pan, Considérations sur la nature de la Révolution de France, et sur les causes qui en prolongent la durée (1793) Noblesse oblige, заедно с принципите и последователността да кажем отново...

Корпоративна капитулация пред Китай

Западните компании и знаменитости обожават да говорят – а често и да крещят - за човешки права, демокрация и прогресивни ценности. Те са готови да бойкотират отделни малки американски щати, които не са достатъчно либерални по техните свръхлиберални критерии и редовно...

Сделката на Борис

Тепърва ще видим какво представлява в конкретика постигната сделка между Великобритания и ЕС. Дотогава: явно става дума за нещо като двоен режим на митническия съюз, в който Северна Ирландия ще остане в рамките на Великобритания, но ще спазва правила, характерни за...

“Кой ще ни даде пари” завладя и Европейския парламент

“Социалното изключване и бедността представляват нарушение на правата на човека” Запомнете тези думи. Ще ги чувате все по-често през следващите години и все от устите на хора, чиято изконна цел е да вземат вашите пари и да ги преразпределят към други, като по време на...

Възможно ли е България да е расистка държава

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев гостува в предаването "Плюс-минус" по Нова ТВ. Тема на разговора бяха обвиненията в расизъм от английски медии след мача България - Англия. „Българите не могат да бъдат окачествени като расисти. Поне не в...

Хляб, зрелища и расизъм

Изглежда интересът към случилото се наистина е голям, след като аз, който не знам къде се намират стадионите и представата ми от правилата на тази игра е съвсем повърхностна, се заинтригувах. Цялата работа била там, че на стадиона групичка фенове крещяла расистки...

Провали ли се експериментът с рециклирането

Въпреки многото доказателства за противното, еколозите са убедени, че планетата ни е на смъртно легло, с плувнало в пот тяло и останала без дъх, докато хората качват нивото на термометъра. Въпреки, че оценката на бойците с климатичните промени за това точно...

Имат ли край конфликтите в Близкия изток

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Реакция" по ТВ Европа. Гости също бяха финансистът и автор в платформата Никола Филипов, политическият анализатор от Младежки консервативен клуб Кристиян Шкварек и Димитър Джангозов от...

Добри момчета, винаги поздравяват

Поредният (тридневен) скандал в Републиката е свързан с… футбол. И то български, който най-накрая попадна в световните новини. Не сте очаквали да е с нещо хубаво нали. Скандалната статия В понеделник вечер България посрещна поданиците на английската кралица пред...

Насилственото равенство и вредите от половите квоти

Време за четене: 4 мин.

Реториката на левите движения много често е изпъстрена с аргументи относно неравенството. Най-силните им популистки тези са базирани именно на социални явления, представяни като „обществени неравенства“, които следва да бъдат поправяни чрез силата на държавния апарат и регулаторната принуда. Причината за ползването на този тип популизъм е, че позволява лесното капитализиране на значително политическо влияние, тъй като „неравенствата“ обикновено засягат големи обществени групи, които лесно отдават подкрепата си на онзи, който се заеме (или поне обещае) да ги премахне.

Борбата с неравенствата се материализира чрез широк спектър от политики, които най-често попадат в категорията на т.нар. „позитивна дискриминация“ – налагане на по-високи данъци върху богатите, което би трябвало да увеличи бюджетните разходи за помощи за бедните, въвеждане на квоти за малцинствени групи в университетите, дори субсидии за смятани за неконкурентни отрасли.

Най-новата мярка от такъв характер идва от Германия и касае мястото на жените в работната сила. ЕС открай време[1] разглежда като проблем доминацията на индивидите от мъжки пол на ръководите позиции във фирмите, като заложената цел е до 2020 г. жените да са 40% от ръководите кадри. Подобни регулации вече са наложени в Норвегия, Франция, Испания, а от 2016 г. в Германия влиза в сила изискване за поне 30% жени в управляващите бордове на големите фирми.

Тази политика почива на няколко грешни допускания. Първото, и най-фундаментално е, че жените в работната сила трябва се ползват с някакви особени права, които не важат за мъжете. Този начин на мислене демонстрира непоследователното мислене на регулатора – във всички други ситуации (с изключение на майчинството и попечителството над деца) законът третира жените и мъжете еднакво, но що се отнася до положението им в бордовете на големите компании полът се оказва признак, по който законът дискриминира.[2]

Друго погрешно предположение е, че жените и мъжете са взаимнозаменяеми и разполагат с еднакви умения и компетенции, а единствената причина, поради която ръководните кадри са мъже, е дискриминацията. Може би според регулатора в Германия членовете на бордовете на директорите не се избират според своите способности и опит, а само въз основа на половите белези – предположение, което звучи абсурдно.

Третото погрешно предположение е характерно за повечето регулации на бизнеса и пазара на труда. Държавата (и левите движения, които се борят за въвеждането на мерки за позитивна дискриминация) разглеждат фирмите и бизнеса като машина за работни места. И доколкото бизнесът наистина изпълнява „социалната функция“ да предоставя работни места, те не се създават по силата на регулация, а са следствие от договор между работодател и служители. По тази причина фирмите не са в състояние да осигурят на държавата конкретен тип заетост, който тя смята за необходима. Допускането, че регулаторът знае по-добре от ръководството на една фирма какви служители са й необходими е, меко казано, несъстоятелно.

До какво ще доведе тази мярка? Опитът на Норвегия, като на страната, въвела такава регулация най-отдавна сочи, че броя на жените в управляващите бордове независимо от изискванията не нараства значително.[3] В някои екстремни случаи най-вероятно някои фирми ще напуснат пазара или ще се делистнат от германската борса, за да не им се налага да се съобразяват с изискването. Както с всички други регулации, бизнесът ще намери начин да ги заобиколи или да предостави на държавата някакво доказателство, че ги спазва, и ще продължи да работи по старому.

Цената на популизма ще бъде платена от бизнеса, както обикновено. Много вероятно е на фирмите да се наложи да включват по-малко опитни и квалифицирани служители в управляващите си бордове[4], както и да срещат проблеми при провеждането на корпоративната си политика.

Основният проблем тук обаче е съвсем друг – въвеждането на подобни квоти, ограничения и други форми на позитивна дискриминация е знак, че исканията за намеса и регулации във всички сфери, които доскоро са били извън обсега на държавния контрол вероятно ще бъдат изпълнявани в бъдеще, най-вече понеже се радват на значителна политическа подкрепа. А това само ще изкриви пазара на труда и едва ли ще повиши реалното благосъстояние на представителите на точно определен пол.

[1] Виж http://ime.bg/bg/print/type:article/id:6831/

[2] Настрана иронията, че не се обмисля такова законодателство по отношение на други традиционно мъжки дейности, например въгледобива.

[3] http://www.economist.com/news/business-and-finance/21636284-germanys-new-proposals-risk-damaging-gender-equality-workplace-regulation-too-far

[4] Както сочи норвежкият опит: виж http://papers.ssrn.com/sol3/papers.cfm?abstract_id=1364470

 

Автор: Адриан Николов

Източник: ЕКИП

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!