fbpx

НОВО

Турция на шест морета

Както вече е добре известно, в Източното Средиземноморие Турция и Гърция си мерят дължината на плажните кърпи. И двете страни имат аргументи: докато чисто военното предимство е на страната на Анкара, то зад гърба на Атина наднича силна дипломатическа подкрепа....

Генетичната история на българите

Когато стане въпрос за история, особено за нашата, често изниква темата за произхода. Откъде идваме? Колко древен е нашият народ? Въпроси, за които няма точни отговори, а само теории. От кого всъщност сме произлезли ние българите, кои са нашите най-близки роднини? По...

Какво има на политическата сергия у нас?

Българският политически дебат страда от липсата на критично мислене и умение за вникване в нюансите. Разсъждаването в черно-бялата гама не помага за разбиране на реалността, която е сложна така или иначе. А и това е нарочно търсен ефект - емоциите се контролират...

Хората заделят за черни дни. Колко тежка ще е кризата?

Притесненията от политическата турбуленция потискат потреблението и влошават бизнес климата Светът преминава през изключително несигурни времена. Гражданите, бизнесът и държавата търсят отговори на въпросите как и кога ще преодолеем икономическите предизвикателства....

Защо всеки се прави на какъвто не е?

Скараха се премиерът и президентът и „революцията“ пламна Обществото е като организъм, като тяло, което има лява и дясна ръка След като „Великото народно въстание“ не се състоя (все още не разбирам защо го наричат така, при положение че нито е велико, нито е народно,...

Защо сменихте залата?

Потопени сме в символи, те са навсякъде около нас. Ето например новата сграда на Парламента. Защо смениха старата, защо се преместиха? Парламентът между паметника на Цар Освободител, Патриаршеската катедрала, Академията на науките и Университета е символ. Символ на...

Два месеца протести. Как стигнахме дотук?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ", Михаил Кръстев, води предаването "Реакция" по ТВ Европа. Гостуваха му авторът в платформата и журналист Кузман Илиев, проф. Антоанета Христова и Силвия Великова. Вижте пълното...

Урокът по екология, който децата ни няма да получат в училищe

Преди няколко години преживях стреса от първия си личен сблъсък с новото екологично образование в училищата. Беше точно преди подписването на Парижкото споразумение за климата в края на 2015 г. Дъщеря ми, тогава в 4-ти клас, сподели, че „въглеродният диоксид е...

Българското общество е жертва на политическо лицемерие

Гражданите са оставени на сляпо да се ориентират в обстановката Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми и неизвестни Основният въпрос е липсата на междуинституционален и междупартиен диалог Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми...

Обичам Родината, мразя държавата!

Миналата седмица в коментарите под един текст се появи баналното клише: "Обичам Родината, мразя държавата!". И човек не може да не се запита каква, аджеба, е разликата между родина и държава и защо хората са склонни да обичат едното и да мразят другото. И изобщо...

Насилственото равенство и вредите от половите квоти

Време за четене: 4 мин.

Реториката на левите движения много често е изпъстрена с аргументи относно неравенството. Най-силните им популистки тези са базирани именно на социални явления, представяни като „обществени неравенства“, които следва да бъдат поправяни чрез силата на държавния апарат и регулаторната принуда. Причината за ползването на този тип популизъм е, че позволява лесното капитализиране на значително политическо влияние, тъй като „неравенствата“ обикновено засягат големи обществени групи, които лесно отдават подкрепата си на онзи, който се заеме (или поне обещае) да ги премахне.

Борбата с неравенствата се материализира чрез широк спектър от политики, които най-често попадат в категорията на т.нар. „позитивна дискриминация“ – налагане на по-високи данъци върху богатите, което би трябвало да увеличи бюджетните разходи за помощи за бедните, въвеждане на квоти за малцинствени групи в университетите, дори субсидии за смятани за неконкурентни отрасли.

Най-новата мярка от такъв характер идва от Германия и касае мястото на жените в работната сила. ЕС открай време[1] разглежда като проблем доминацията на индивидите от мъжки пол на ръководите позиции във фирмите, като заложената цел е до 2020 г. жените да са 40% от ръководите кадри. Подобни регулации вече са наложени в Норвегия, Франция, Испания, а от 2016 г. в Германия влиза в сила изискване за поне 30% жени в управляващите бордове на големите фирми.

Тази политика почива на няколко грешни допускания. Първото, и най-фундаментално е, че жените в работната сила трябва се ползват с някакви особени права, които не важат за мъжете. Този начин на мислене демонстрира непоследователното мислене на регулатора – във всички други ситуации (с изключение на майчинството и попечителството над деца) законът третира жените и мъжете еднакво, но що се отнася до положението им в бордовете на големите компании полът се оказва признак, по който законът дискриминира.[2]

Друго погрешно предположение е, че жените и мъжете са взаимнозаменяеми и разполагат с еднакви умения и компетенции, а единствената причина, поради която ръководните кадри са мъже, е дискриминацията. Може би според регулатора в Германия членовете на бордовете на директорите не се избират според своите способности и опит, а само въз основа на половите белези – предположение, което звучи абсурдно.

Третото погрешно предположение е характерно за повечето регулации на бизнеса и пазара на труда. Държавата (и левите движения, които се борят за въвеждането на мерки за позитивна дискриминация) разглеждат фирмите и бизнеса като машина за работни места. И доколкото бизнесът наистина изпълнява „социалната функция“ да предоставя работни места, те не се създават по силата на регулация, а са следствие от договор между работодател и служители. По тази причина фирмите не са в състояние да осигурят на държавата конкретен тип заетост, който тя смята за необходима. Допускането, че регулаторът знае по-добре от ръководството на една фирма какви служители са й необходими е, меко казано, несъстоятелно.

До какво ще доведе тази мярка? Опитът на Норвегия, като на страната, въвела такава регулация най-отдавна сочи, че броя на жените в управляващите бордове независимо от изискванията не нараства значително.[3] В някои екстремни случаи най-вероятно някои фирми ще напуснат пазара или ще се делистнат от германската борса, за да не им се налага да се съобразяват с изискването. Както с всички други регулации, бизнесът ще намери начин да ги заобиколи или да предостави на държавата някакво доказателство, че ги спазва, и ще продължи да работи по старому.

Цената на популизма ще бъде платена от бизнеса, както обикновено. Много вероятно е на фирмите да се наложи да включват по-малко опитни и квалифицирани служители в управляващите си бордове[4], както и да срещат проблеми при провеждането на корпоративната си политика.

Основният проблем тук обаче е съвсем друг – въвеждането на подобни квоти, ограничения и други форми на позитивна дискриминация е знак, че исканията за намеса и регулации във всички сфери, които доскоро са били извън обсега на държавния контрол вероятно ще бъдат изпълнявани в бъдеще, най-вече понеже се радват на значителна политическа подкрепа. А това само ще изкриви пазара на труда и едва ли ще повиши реалното благосъстояние на представителите на точно определен пол.

[1] Виж http://ime.bg/bg/print/type:article/id:6831/

[2] Настрана иронията, че не се обмисля такова законодателство по отношение на други традиционно мъжки дейности, например въгледобива.

[3] http://www.economist.com/news/business-and-finance/21636284-germanys-new-proposals-risk-damaging-gender-equality-workplace-regulation-too-far

[4] Както сочи норвежкият опит: виж http://papers.ssrn.com/sol3/papers.cfm?abstract_id=1364470

 

Автор: Адриан Николов

Източник: ЕКИП

Споделете чрез

Предишен

Следващ