НОВО

Без субсидия не може, но кажете защо?

Ако не сте разбрали, намираме се по средата на предизборната кампания за местния вот. Не се притеснявайте, ако не сте разбрали, кампания така или иначе почти няма. Тук там може да мярката по някой билборд, вял плакат или някой банер в интернет сайт… Нищо общо с морето...

Завръщането на лошите бели мъже

Вече години наред културният климат е толкова силно доминиран от големия разказ за „лошите бели мъже“, които мачкат „бедните репресирани малцинства“, че ни се струва странно, когато някакви художествени продукти кривнат за малко от партийната линия и не се подчинят на...

Грета Тунберг не спечели Нобеловата награда за мир – и слава Богу

Днес, на 11-ти октомври, приблизително в 12:00 ч. българско време, Нобеловият комитет най-накрая оповести кой ще е носителят на тазгодишната Нобелова награда за мир. Хората очакваха със затаен дъх името на наградения, като някои от тях се опасяваха, а други се...

Брекзит – последно действие, първа сцена

Датата 31 октомври наближава неумолимо за Борис Джонсън и Великобритания. Ето как е подредена сцената за заключителното действие: Борис Джонсън е избран с 2/3 мнозинство от членовете на Консервативната партия заради обещанието си, че ще изведе страната от ЕС на 31...

Бягайте! Норвежците идат!

Някъде четох, че не само през мрежите, не само чрез персонално изпращане на видеоклипове, но и чрез анонимни телефонни обаждания по списък преди няколко дни се произведе истерия, че социалните служби ще тръгнат по училищата и ще събират циганета, за да ги отнемат от...

Ухажването на старата градска дама

Волен Сидеров в обичайното си изборно амплоа, Веселин Марешки обещаващ бензиностанции и Митьо Пищова, чийто изборен неуспех е предначертан от това, че никой не му знае фамилията, са единственото нещо, което ни напомня, че сме в реална изборна кампания. (ако не четете...

Дисекция на централния софиянец

Ето че тази седмица за втори път ще цитирам една публикация, която започва с изречението: „Четиримата кандидати за кмет на София, които дотук излъчиха десните, объркват сериозно столичаните от централните квартали“. Първия път показахме кои са тези...

Дебели противоречия

Tрудно е да се поддържа култура, в която едни и същи хора се борят с расизма и сексизма като демонизират белите мъже, противопоставят се на публичното засрамване, засрамвайки публично, мразят капитализма от смартфоните си и водят „необходими на обществото разговори“,...

Рационализъм, изчислимост и знание

Рационалност и изчислимост  “Всички най-велики математици отдавна са осъзнали, че представеният в тази книга метод е не само изключително полезен при анализа, но и допринася значително за решаването на физически проблеми. Защото тъй като тъканта на Вселената е...

Каква обществена телевизия искат българите? (резултати)

Преди няколко седмици зададохме въпроси относно Българска Национална Телевизия. Същата телевизия, междувременно, попадна в центъра на общественото внимание, по съвсем други причини, но тази тема вече отразихме – тук, тук и тук. Анкетата е проведена изцяло онлайн пред...

Насилственото равенство и вредите от половите квоти

Време за четене: 4 мин.

Реториката на левите движения много често е изпъстрена с аргументи относно неравенството. Най-силните им популистки тези са базирани именно на социални явления, представяни като „обществени неравенства“, които следва да бъдат поправяни чрез силата на държавния апарат и регулаторната принуда. Причината за ползването на този тип популизъм е, че позволява лесното капитализиране на значително политическо влияние, тъй като „неравенствата“ обикновено засягат големи обществени групи, които лесно отдават подкрепата си на онзи, който се заеме (или поне обещае) да ги премахне.

Борбата с неравенствата се материализира чрез широк спектър от политики, които най-често попадат в категорията на т.нар. „позитивна дискриминация“ – налагане на по-високи данъци върху богатите, което би трябвало да увеличи бюджетните разходи за помощи за бедните, въвеждане на квоти за малцинствени групи в университетите, дори субсидии за смятани за неконкурентни отрасли.

Най-новата мярка от такъв характер идва от Германия и касае мястото на жените в работната сила. ЕС открай време[1] разглежда като проблем доминацията на индивидите от мъжки пол на ръководите позиции във фирмите, като заложената цел е до 2020 г. жените да са 40% от ръководите кадри. Подобни регулации вече са наложени в Норвегия, Франция, Испания, а от 2016 г. в Германия влиза в сила изискване за поне 30% жени в управляващите бордове на големите фирми.

Тази политика почива на няколко грешни допускания. Първото, и най-фундаментално е, че жените в работната сила трябва се ползват с някакви особени права, които не важат за мъжете. Този начин на мислене демонстрира непоследователното мислене на регулатора – във всички други ситуации (с изключение на майчинството и попечителството над деца) законът третира жените и мъжете еднакво, но що се отнася до положението им в бордовете на големите компании полът се оказва признак, по който законът дискриминира.[2]

Друго погрешно предположение е, че жените и мъжете са взаимнозаменяеми и разполагат с еднакви умения и компетенции, а единствената причина, поради която ръководните кадри са мъже, е дискриминацията. Може би според регулатора в Германия членовете на бордовете на директорите не се избират според своите способности и опит, а само въз основа на половите белези – предположение, което звучи абсурдно.

Третото погрешно предположение е характерно за повечето регулации на бизнеса и пазара на труда. Държавата (и левите движения, които се борят за въвеждането на мерки за позитивна дискриминация) разглеждат фирмите и бизнеса като машина за работни места. И доколкото бизнесът наистина изпълнява „социалната функция“ да предоставя работни места, те не се създават по силата на регулация, а са следствие от договор между работодател и служители. По тази причина фирмите не са в състояние да осигурят на държавата конкретен тип заетост, който тя смята за необходима. Допускането, че регулаторът знае по-добре от ръководството на една фирма какви служители са й необходими е, меко казано, несъстоятелно.

До какво ще доведе тази мярка? Опитът на Норвегия, като на страната, въвела такава регулация най-отдавна сочи, че броя на жените в управляващите бордове независимо от изискванията не нараства значително.[3] В някои екстремни случаи най-вероятно някои фирми ще напуснат пазара или ще се делистнат от германската борса, за да не им се налага да се съобразяват с изискването. Както с всички други регулации, бизнесът ще намери начин да ги заобиколи или да предостави на държавата някакво доказателство, че ги спазва, и ще продължи да работи по старому.

Цената на популизма ще бъде платена от бизнеса, както обикновено. Много вероятно е на фирмите да се наложи да включват по-малко опитни и квалифицирани служители в управляващите си бордове[4], както и да срещат проблеми при провеждането на корпоративната си политика.

Основният проблем тук обаче е съвсем друг – въвеждането на подобни квоти, ограничения и други форми на позитивна дискриминация е знак, че исканията за намеса и регулации във всички сфери, които доскоро са били извън обсега на държавния контрол вероятно ще бъдат изпълнявани в бъдеще, най-вече понеже се радват на значителна политическа подкрепа. А това само ще изкриви пазара на труда и едва ли ще повиши реалното благосъстояние на представителите на точно определен пол.

[1] Виж http://ime.bg/bg/print/type:article/id:6831/

[2] Настрана иронията, че не се обмисля такова законодателство по отношение на други традиционно мъжки дейности, например въгледобива.

[3] http://www.economist.com/news/business-and-finance/21636284-germanys-new-proposals-risk-damaging-gender-equality-workplace-regulation-too-far

[4] Както сочи норвежкият опит: виж http://papers.ssrn.com/sol3/papers.cfm?abstract_id=1364470

 

Автор: Адриан Николов

Източник: ЕКИП

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!