Дни преди изборите всички политолози и социолози се надпреварват с прогнози и анализи. Всеки предвещава загуби и победи. Едни смятат, че парламентарно представените партии ще повторят влиянието си по реда, по който са избрани в българския парламент, други не изключват възможността по-малки политически субекти като България без цензура, Реформаторски блок и Алтернатива за българско възраждане да изпратят по един представител в Брюксел.
Кой печели и кой губи от изборите?
Нека и аз вляза в ролята си на политолог и да очертая един политически сценарий, който едва ли ще се различава много от наложените вече очаквания. Тук правя уговорката, че политологичния анализ работи в сигурна и предвидима среда, там където видимите неща предопределят конюнктурата или иначе казано трудно мога да предвидя „сивия“ сектор на политиката.
Струва ми се, че България няма да остане изключена от общата европейска тенденция, при която наблюдаваме ниска избирателна активност, където 80% от местата остават за мейнстрийм партиите и 20% за радикалните и популистки формации. В този случай смятам, че разпределението на българските мандати ще изглежда по сходен начин: ГЕРБ – 6 места, БСП – 5, ДПС – 3, Атака – 1, ББЦ – 1 и НФСБ – 1. За щастие от така очертаната картина печелят проевропейски настроените партии, като тук включвам ГЕРБ и ДПС (що се отнася да тяхното публично говорене), и с малко губят евроскептичните и русофилски формации. Но колкото и да си играем с числата и да представяме различен алгоритъм на победата, едно е ясно – печелят партиите, срещу които общественото недоволство е най-голямо. Ако тази хипотеза е вярна, то оказва се, че най-големият губещ са гражданите.
Защо губят гражданите?
По всичко личи, че гражданите живеят с усещането, че техният глас нищо не струва. Но ако гласът ни не струва, защо тогава го купуват, беше казал някой. Гражданите губят от разбирането си, че гласът им няма значение. Губят и от това, че заради системният си отказ от гласуване често остават лишени от правото си да бъдат представлявани. Наред с гражданите обаче, губи и демокрацията. Основен фундамент на демокрацията е свободното право на избор, а отказът от това право е отказ от демокрацията изобщо. Вероятно мнозина няма да се съгласят с мен, и сигурно ще имат своите аргументи.
Гласуването не е просто акт за узаконяване на така или иначе установената власт, както често се мисли. Правото на глас не е и естествено право, което никой не може да отнеме. Цялата система на демокрацията, за да бъде истински функционираща разчита на три неща: гласуване, участие и образование. Подкопаването на един от тези стълбове, нарушава и нейното качество. Колкото по-малко хора гласуват, толкова повече пречки се явяват пред демокрацията. Традиционно ниската избирателна активност, не само очакваната на европейските избори, а по принцип, обслужва единствено и само плутокрацията, където кръг от влиятелни хора предопределят действията в политиката.
Как се докарахме дотук, че псевдо-герои като Бареков и Сидеров да са възможни? Как се докарахме дотук, че контролирания и купен вот да има повече значение от нашия? Нека отговорят виновните, които едва ли ще прочетат тези редове.
Единственият начин да опазим европейските ценности и демокрацията е като гласуваме, участваме и се образоваме.
