fbpx

НОВО

Турция на шест морета

Както вече е добре известно, в Източното Средиземноморие Турция и Гърция си мерят дължината на плажните кърпи. И двете страни имат аргументи: докато чисто военното предимство е на страната на Анкара, то зад гърба на Атина наднича силна дипломатическа подкрепа....

Генетичната история на българите

Когато стане въпрос за история, особено за нашата, често изниква темата за произхода. Откъде идваме? Колко древен е нашият народ? Въпроси, за които няма точни отговори, а само теории. От кого всъщност сме произлезли ние българите, кои са нашите най-близки роднини? По...

Какво има на политическата сергия у нас?

Българският политически дебат страда от липсата на критично мислене и умение за вникване в нюансите. Разсъждаването в черно-бялата гама не помага за разбиране на реалността, която е сложна така или иначе. А и това е нарочно търсен ефект - емоциите се контролират...

Хората заделят за черни дни. Колко тежка ще е кризата?

Притесненията от политическата турбуленция потискат потреблението и влошават бизнес климата Светът преминава през изключително несигурни времена. Гражданите, бизнесът и държавата търсят отговори на въпросите как и кога ще преодолеем икономическите предизвикателства....

Защо всеки се прави на какъвто не е?

Скараха се премиерът и президентът и „революцията“ пламна Обществото е като организъм, като тяло, което има лява и дясна ръка След като „Великото народно въстание“ не се състоя (все още не разбирам защо го наричат така, при положение че нито е велико, нито е народно,...

Защо сменихте залата?

Потопени сме в символи, те са навсякъде около нас. Ето например новата сграда на Парламента. Защо смениха старата, защо се преместиха? Парламентът между паметника на Цар Освободител, Патриаршеската катедрала, Академията на науките и Университета е символ. Символ на...

Два месеца протести. Как стигнахме дотук?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ", Михаил Кръстев, води предаването "Реакция" по ТВ Европа. Гостуваха му авторът в платформата и журналист Кузман Илиев, проф. Антоанета Христова и Силвия Великова. Вижте пълното...

Урокът по екология, който децата ни няма да получат в училищe

Преди няколко години преживях стреса от първия си личен сблъсък с новото екологично образование в училищата. Беше точно преди подписването на Парижкото споразумение за климата в края на 2015 г. Дъщеря ми, тогава в 4-ти клас, сподели, че „въглеродният диоксид е...

Българското общество е жертва на политическо лицемерие

Гражданите са оставени на сляпо да се ориентират в обстановката Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми и неизвестни Основният въпрос е липсата на междуинституционален и междупартиен диалог Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми...

Обичам Родината, мразя държавата!

Миналата седмица в коментарите под един текст се появи баналното клише: "Обичам Родината, мразя държавата!". И човек не може да не се запита каква, аджеба, е разликата между родина и държава и защо хората са склонни да обичат едното и да мразят другото. И изобщо...

Двойно, без захар. И един беналгин.

Време за четене: 2 мин.

На 26-ти май сутринта вероятността да ме боли глава е огромна. Замислям се всъщност кога пък не ме е боляла след избори. Но на този ден предпоставките за главобол изглеждат наистина стряскащи.

Представете си само. Лягате си вечерта с двама депутати в ЕП (не във физическия смисъл на думата!), избрани от Синята коалиция, а на другата сутрин ставате с нито един, избран от всички нас. А в същото време има 17 мандата, разпределени между ГЕРБ, БСП, ДПС и евентуално ББЦ. Плюс-минус мандат за някой друг популист, който иска да реабилитира социализма и да национализира гаджето ви, покрай другото, или поне да започне война със сърбите.

Тогава вече няма да имаме избор. Ще бъдем неми свидетели на това как дясното ще бъде тотално изхвърлено от всякакво институционално присъствие. Вече го направихме с българския парламент, остава и с европейския.

Ще трябва да свикнем с маршируващи русофили и популисти по улиците и по медиите. Ще се учим на Православие от Сидеров, ще се борим с мафията посредством Бареков. Моника Йосифова ще ни обучава на бизнес, а мамата на Пеевски – на свобода на словото. Ще се обесим един път и окончателно на тръбата на Южен поток. Но просто няма да имаме избор.

Вместо в Европейския парламент, ще влезнем в българската кръчма. Ще мълчим за политиката, защото тя е въпрос на взети решения в институции, а не на шопска салата с голяма ракия. Ще потопим портфейлите си в алкохол, докато си лафим небрежности. Ама верно ли някакъв французин се напоркал и пробвал да изкачи Айфеловата кула? Наистина ли някакви учени са установили, че „репродуктивната треска” правела насекомите хомосексуалисти „по невнимание”? А защо след като страната се нарича Швеция, гражданите ѝ са шведи, а не швеци? И подобен род питания. Но просто няма да имаме избор.

Аз не ви харесвам. Защо? След изборите. Убеден съм, че и вие не ме харесвате. И има защо, тъй като аз определено не ви харесвам. Може би затова и вие не ме харесвате. Но тогава ще трябва пак да се засечем. Ще трябва пак да се ръкостискаме и да се псуваме само наум. Но просто няма да имаме избор.

Десните партии от доста време насам се движат по ръба. Защо? След изборите. Дали от всеки ръб става десен формат, ще видим на 26 май. И нека не се лъжем: този път на тест е поставен не десният избирател, а десният политик. Залогът е ясен: Европа.

На 26-ти сутринта двойното кафе без захар и единият беналгин няма да бъдат закуска за шампиони, нито въпрос на избор.

За разлика от решенията, взети предишния ден.

Споделете чрез

Предишен

Следващ