fbpx

НОВО

Анатомия на cancel-културата

През последните месеци и години в западния свят става все по-актуална темата за cancel-културата. Нарочно използвам англоезичния термин, защото преводите на български език не звучат добре – в родните медии явлението е наричано „култура на отказа“, „култура на...

Четирите фази на завладяването ни от марксистите: Юрий Безменов беше прав

Журналистът и съветски дезертьор отдавна разобличи съвременното левичарско движение Автор: Скот Маккей Превод от английски език: Любомир Талев Публикувана за пръв път в "American Spectator". Важно е да разберем, че се намираме в революционен момент от американската...

С всеки ден на власт управляващите ерозират

„От чисто политическа гледна точка най-добрият вариант на ГЕРБ в момента е да се съгласи да подаде оставка. Чисто електорално с всеки ден на власт ГЕРБ ерозира и кърви. Този процес ще се засилва, защото икономическата криза ще се задълбочава.“ Това каза пред...

Кризата от 2008 г. не се повтаря, много по-тежка е

Eфектите от икономическата криза са най-силно подценяваният фактор от началото на извънредната ситуация, предизвикана от световната пандемия от COVID-19. Въпреки, че най-яркото проявление на предстоящите финансови и икономически затруднения се появи още в средата на...

Коронавирусът пренареди света

През изминалото тримесечие американската икономика регистрира срив с почти 33% спрямо първото тримесечие и 9.5% на годишна база спрямо същия период на 2019 г. Безработицата счупи тавана на графиките. Това са абсолютни рекорди откакто има исторически данни. Икономиката...

Седемте смъртни гряха според ляво-либералната „религия”

Източното православие не разграничава ясно смъртните и простимите грехове. В католицизма седемте смъртни гряха са точно назовани: гордост, сребролюбие, блудство, завист, чревоугодие, гняв и леност. Първоначално те са посочени през 6-ти век от папа Григорий Велики, а...

Инфлацията ще стопи парите ни – как да се опазим?

„Спасителят“ е с тежък ревматизъм, свръхтегло и два микроинфаркта Днес светът на финансите е достигнал точка, от която няма връщане. През 2007-2009 г. имахме Голяма рецесия. Евтиният кредит от централните банки наду стратосферен имотен балон, придружен от сериозна...

На път сме да пропаднем в двойна криза с риск от нов локдаун

Ще успеем ли да съхраним икономиката Без съмнение България в момента е изправена пред прага на поне две изключително сериозни кризи. Протестната вълна от последния месец из цялата страна повдигна градуса на политическо противопоставяне в обществото. Макар и малобройни...

Оставки, избори и кабинети – какво ни казва Конституцията?

Често пъти в нашето общество политически, икономически и социални събития пораждат кризи, които бързо се прехвърлят на държавно ниво и водят до структурни изменения в тъканта на българската политика. И докато партии идват и си отиват, заедно с правителствата, които те...

Отворено писмо срещу агресията към журналисти

Присъединяваме се към отвореното писмо на АБРО, БНР и БНТ срещу агресията срещу журналисти: АБРО, БНТ и БНР призовават към безпрекословно зачитане на личната неприкосновеност и независимост на журналистите при изпълняването на тяхната професионална мисия да отразяват...

Диалект и крясък върху море и пясък

Време за четене: 5 мин.

През деня е медицинска сестра, а вечерно време пее в кръчмите. След 40 години стаж и пенсия от малко над 200 кинта, баба й се е пенсионирала в същото лечебно заведение, в което сега работи и младото момиче. Освен това някакъв се е опитал да я изнасили. Младото момиче, което разказваше историята, а не баба й. Местните куки проспали работата, оставяйки справедливостта да бъде функция на страничните познанства на медицинската сестра, която, когато не е медицинска сестра, пее по кръчмите.

Не повече от 3 метра бе разстоянието от един чадър до друг такъв на плажа на Свети Влас. Разхвърляните шезлонги около тях, които пълзят под сенките на чадърите, допълнително уплътняваха пространството, така че плажуващите, искаха или не, плажуваха колективно, сбити един до друг.

Толкова един до друг, че с Никол почти си шушукахме, когато единият от нас искаше другият да му почеша плешката отзад, точно пръст и половина над мястото, до което достигат собствените ти пръсти.   

Скупчени като бръчките от лицето на старица, се оказа, че с Никол никак, ама никак не сме отишли на море само двамата, за да си починем няколко дни, малко встрани от шума на софийски улици. Въпреки цялата тази пълнота от хора, врява и руснаци, на които попаднахме, аз имах само Никол, а Никол имаше фрапе със синя сламка.

Потребни са 23 секунди, за да се прочете първият абзац от текста. Тази история, макар да бе само лайтмотивът в обстойната пледоария на разказващото я момиче, така разтегна следобеда, както и потната жега не успя. Едно обстоятелствено, методично и упорито изложение, което не оставяше никакво място за уточняващи въпроси от публиката. Когато момичето усещаше, че губи вниманието на аудиторията си с това, че е медицинска сестра, напомняше, че са се опитали да я изнасилят. И обратното: когато изнасилването изчерпваше гневливия резонанс на публиката, тя отново се връщаше към това, че баба й се е пенсионирала след 40 години стаж в лечебния бранш, където работи и тя сега на свой ред.

Не знаем кое ни „сплескваше” с Никол повече: слънчевият авторитаризъм отгоре или информационният обем отдолу, които съвместно ни заливаха. Всичко, което чувах, бе тази млада жена, която взимаше отношение самоуверено и на висок глас по редица проблематики: схемите, които правил еди кой си доктор, парите, които взимали медицинските сестри в Германия, лекарството против СПИН, което вече било измислено, но не е влизало в употреба поради конспиративни подбуди. Освен това, как същата изпяла на сръбски „Пиле” на Цеца, импровизирайки, и, разбира се, какви пари се взимали от бакшишите по кръчмите и какви от тестовете на нови лекарства.  

Действително, въпреки че беше медицинска сестра, която пее вечерно време по кръчмите, момичето правеше всичко възможно да увери аудиторията си, че нейните компетентности и експертни познания далеч не се ограничават само до тези да бъде медицинска сестра, която пее вечерно време по кръчмите.

Това момиче, на видима възраст около моята, явно бе от този тип хора, които, независимо дали знаят или не знаят нещо, то обезателно имат мнение за него. Със сигурност приказваше с увереността на нобелов лауреат, който обаче, по стечение на обстоятелствата, бе станал медицинска сестра, която набляга на сръбското вечерно време.

В сравнение с нея, аз се чувствах тъп и смотан „софийски дришльо”, понеже не вдявах от това, от което момичето се вълнуваше. Свит в периферията на слънцестоящата медицинска сестра, се чувствах и грозен, понеже за цели 28 години никой не бе пожелавал да ме форсира сексуално покрай магистрална бензиностанция.

С Никол имахме чадър, който сравнително успешно използвахме срещу слънцето. Нямаше обаче с какво да се „наметнем”, така че да избягаме от тези енергични вълни на гърлен диалект и шумна експертиза.

Историите са като хората, които ги изричат. Могат да бъдат гръмки истории, могат да бъдат и спокойни такива. Първите обикновено вървят със самочувствие и диалект, маршируващи с кубинки по спокойствието на почиващите си хора.  Вторите вече са емигрирали истории и усмихнато съществуват по бреговете на други държави. Първите са почешващите си суетата, а вторите – почиващите си от почешващите се.  

Ако попитате медицинската сестра, която работи и като певица, какво сме си говорили с Никол, онази щеше да потвърди, че няма представа, но за сметка на това пък щеше да ви припомни, че срещу нея е извършван опит за изнасилване.

Когато с Никол си говорим, го правим така, че да се чуваме само ние и да не правим хората около нас част от разговора ни. Уверявам ви, никой наоколо не разбра, че Никол си бе забравила гребена вкъщи, че днес бе денят, в който трябва да яде предимно зеленчуци, пък може и малко месо, стига да не е пържено, така както и че ми разреши да пускам телевизора, докато тя все още не се е събудила сутрин.   

В края на деня, с Никол кротко си събрахме боклуците и ги хвърлихме в близкото кошче. Хванах я за ръката и с изгорели пети и уморени мозъци тръгнахме да изкачваме стълбите на плажа нагоре към хотела.

Аз, обикновен аз, тя, обикновена Никол. И двамата – без особени амбиции в живота, освен желанието за студен душ и малко тишина.

За първи път в живота си съжалявах, че България не е на три морета. Последното неминуемо би разредило разстоянието между мен, от една страна, и медицинските сестри, които вечерно време пеят сръбско, от друга. Между почиващите си от и почешващите си суетата. Последната, толкова почешана, че чак изнасилена суета.  

Споделете чрез

Предишен

Следващ