fbpx

Б’ней Брит и „Крепост Европа“

Време за четене: 4 мин.

Ще ми се да кажа няколко думи относно напрежението между еврейската организация Б’ней Брит и новосформираната „Крепост Европа“, която бе учредена от европейски националистически организации от различни държави в София преди няколко дни.

Създаването на подобна организация не е неочаквано, предвид zeitgeist-ът на нашето време: разочарование от досегашният либерален естаблишмънт, доказал импотентността си за вземане на каквито и да било решения и сякаш нестихващите вълни мигранти от Близкият изток, Централна Азия и Африка.

Медийното представяне на националистическата организация не беше никак очарователно и вината за това, боя се, не беше на репортерите и журналистите.

Звездомир Андронов, лидер на Българския национален съюз

Имам познати в тези организации, които не мисля за лоши хора и не ми се ще да вярвам, че са способни на антихуманни постъпки. Надявам се да намерят по-добър фокус на собствените си идеи и да използват енергията си за нещо градивно. Идеята, че може да има „гости“ и „господари“ на една земя по начинът по който това беше изказано е меко казано глупава. Също така призовавам патриотите да носят по-малко тениски, кецове, анораци и подобни „униформени“ отличителни символи, чиято употреба определено ги разграничава от, а не ги сближава с народа им. Субкултурността е враг на културата, а нашата култура е християнска. Също – нормалните дрехи са признак на зрялост и сериозно отношение както към себе си, така и към събеседника.

Всяка крепост трябва да има и порти, иначе се превръща в затвор, по-неприятен за хората в нея, отколкото за външните. Меритокрацията – сиреч да се дава възможност на някого да работи и да се развива според собствените си дела е устойчива дясна ценност и всеки, считащ се за десен следва да я отстоява. А без християнско милосърдие не е възможна никаква Европа като духовно и културно пространство, което да защитаваме.

Реакцията на представителя на еврейската организация Соломон Бали е колкото очаквана и разбираема, толкова и страдаща от един недостатък. Традиционният наратив, при който всяка форма на национализъм и патриотизъм се пакетира като нацизъм е в основата на появата на истински нацисти и на антиеврейски настроения в днешно време. Необходимо е разбиране, че все пак традицията не е нещо лошо и това да обичаш родината си не те прави непременно нацист, нито подкрепата на консервативни концепции те поставя в един отбор с Хитлер (за който на друго място съм обосновал, че е немалка доза и модернист, нямащ нищо общо с традицията, но това е друга тема) иначе няма защо да се изненадваме че в някакъв момент всеки по-наивен патриот започва да се идентифицира с кауза, която органично му е чужда.

Евреите не са врагове на България, нещо повече – нашите народи винаги са били свързвани от най-топла приятелска симпатия. Още от времето на Второто българско царство, през съвместният (и не винаги лек) живот в Османската империя и до събитията от Втората Световна война, когато Българската православна църква и общественици се застъпват срещу депортацията на сънародниците ни от еврейски произход няма дори един момент в нашата обща история, в който да сме стояли от две противоположни страни едни срещу други. За това и причина за омраза помежду ни няма. Да се твърди друго е просто проява на неграмотност. За да се увери човек в това е достатъчно само да прегледа списък на войниците в Българската Войска по време на Първата световна война, където изобилства с данни за доброволци именно от еврейски произход.

Истинският български патриот следва да познава и разбира собствената си история, вместо да се поддава на вменени и чужди по своя произход концепции, каквато е без съмнение антисемитизма.

Въобще, не само антисемитизма, но и каквато и да било ксенофобия и шовинизъм са ни чужди – достатъчно е да погледнем сред членовете на българските националистически организации и партии, където не липсват имена на хора с различен етнически произход.

В заключение нека обърнем внимание и че свободата на словото е нещо прекрасно. Това е една свобода, която трябва да браним наравно с хляба. Чудесно е, че думата беше дадена (и то по най-гледаната телевизия) както на националистите, така и на противниците им. Словото не е просто човешкият начин да разрешаваме проблемите, то е начинът да установим въобще, че има проблем. Надявам се и двете страни да обмислят добре посланието, което желаят да комуникират и заедно да вървим към нещо по-добро.

Споделете чрез

Предишен

Следващ