Докато Симеон Дянков стискаше за гушата българската икономика и през няколко месеца обясняваше как сме излезли от кризата и нещата вървят добре, той силно напомняше за икономическия министър на Жан Виденов Румен Гечев. Преди близо 20 години Гечев от сутрин до вечер разправяше как ще съживи фалиралите държавни предприятия и как до няколко месеца нещата ще се оправят. После последва хиперинфлация, фалит на държавата и мъчително преодоляване на последствията от лъжите, с които по-устатите министри на Виденов управляваха България.
Днес Дянков вече не определя посоката, в която върви българската икономика и това на пръв поглед би трябвало да ни накара да си отдъхнем. Само, че не е така. На мястото на устатия финансов министър се появи самият Румен Гечев, който след 15 години извън политиката не просто възкръсна, но и се превърна в основен генератор на икономически идеи на управляващата коалиция на БСП, ДПС и „Атака”. Първо се закани на валутния борд, като каза, че той вече не ни е нужен, после обяви, че партията му ще работи за отмяна на плоския данък, който беше въведен от самата нея и накрая предложи да се въведе „данък богатство” за всички, които получават 2 700 лева на месец. За информация ще кажа, че „данък богатство” в нормалните страни означава да се обложат по-високо луксозните придобивки като супер скъпи автомобили, яхти и самолети, а не да се стисне за гушата средната класа, както предлага Гечев.
Разбира се тези прогресивните идеи на виденовия министър и настоящ депутат от БСП бяха обилно поляти с оптимизъм за икономиката и големи обещания, каквито само той знае как да дава. С две думи бившият вицепремиер не е мръднал и на йота от възгледите, с които в началото на 1997 година той и колегите му от кабинета „Виденов” доведоха България до ръба на гражданска война. Затова не бива да сме спокойни.
Радостта ни от раздялата с Дянков може да се окаже твърде кратка, защото Гечев не е нито глас в пустиня, нито е сам. Неговият икономически дух се е вселил в младия му колега Драгомир Стойнев, който за зла съдба оглавява мегаминистерството на икономиката и енергетиката. Стойнев е гламав точно колкото Симеон Дянков и сякаш твърдо е решил да доразсипе икономиката, но не като я подчини на макроикономически бакалски сметки, а като развее байряка на социалистическия кретенизъм в най-тежката му форма. През последните дни икономическият министър бодро обяви, че държавата в негово лице, има намерение да одържави фалиралите предприятия „Химко” – Враца и „Ремотекс”. Самият той се изпусна, че за възстановяването на първото ще са необходими около 50 милиона лева, а второто е натрупало дългове за 25 милиона лева, които ако стане държавна собственост ще бъдат плащани от пребитата средната класа, за която стана въпрос по-горе. Със сигурност работниците от тези заводи са се зарадвали като са чули, че държавата има намерение да запази работата им, но в случая става въпрос за нещо изключително опасно, което само един истински дървен социалист би си помислил да прави. Дали Стойнев ще изпълни обещанието си за одържавяване на фалирали предприятия все още не е съвсем ясно, но самият сигнал в тази посока вече е проблем. Той дава да се разбере, че социалната справедливост според настоящото правителство, се състои в подпомагане на тези, които са натрупали дългове и са довели предприятията си до невъзможност да работят, за сметка на онези, които плащат данъците си. Това е единствената логика на подобно мислене и всичко друго са празни приказки. Защото от подобно действие ще спечелят не работниците, а собствениците на фалиралите фирми, които ще се отърват от дълговете си, а и най-вероятно ще извлекат печалби от сделките. Последващото възстановяване на самите предприятия е спорен въпрос, защото от момента, в който станат държавни те ще се управляват от партийните секретари на БСП и ДПС, които Драгомир Стойнев ще не ще ще назначи в бордовете им. Освен това, с пълно право всеки гражданин, който не може да плаща кредита си към определена банка, с основание би могъл да поиска държавата да му откупи дълга и да го плати. Защо собствениците на „Химко” да могат да се отърват от 25 милиона лева дългове, а някой който дължи 10 000 лева на банката да не може? Стойнев е добре да отговори на този въпрос преди да води каквито и да било преговори за подобни безумни сделки. И още нещо – от началото на мандата си правителството не е предприело нито едно действие, което да гарантира на българските работници, че ще получават редовно заплатите си. Ставаме свидетели на медийни акции при фалити на различни предприятия, при които министри успокояват работници, които не са получавали от години заплати, но няма предложение за законодателен текст, който да гласи например, че всеки работник може да запорира сметките на работодателя си ако не е получавал възнаграждение повече от три месеца.
Но да се върнем към Стойнев и новия курс на икономиката, който той и учителят му Румен Гечев се опитват да предложат. Със сигурност водената от ГЕРБ икономическа политика трябваше да бъде променена. Опитът българската икономика да бъде извадена от пазарните релси обаче ще ни доведе до истинска икономическа катастрофа, чиято цена ще бъде платена най-вече от бедните прослойки на обществото. Защото, когато Стойнев дарява 25 милиона на собствениците на „Химко” – Враца, големият въпрос е от къде ги взима? От здравеопазването, от малкия и средния бизнес, от пенсионерите, от детските надбавки, от образованието? Време е да разберем, че държавата сме тези, които плащаме сметки и данъци, а не нещо, в което парите падат от небето. В министерството си Драгомир Стойнев има достатъчно фалирали предприятия, като Националната електрическа компания например, с чието оздравяване е добре да се захване веднага вместо да се отдава на политически пубертет осмислян от ръждясали одържавителни пориви. Вместо да пускат съмнителни типове като Румен Гечев да обикалят телевизиите и да пропагандират увеличаване на данъците, по-добре социалистите да се опитат да съберат приходите от пробитите митници например.
Със сигурност българската обществена система се нуждае от инвестиции и всеки разход на държавата трябва да бъде оценяван по това каква печалба ще донесе на обществото в краткосрочен, средносрочен или дългосрочен план. Одържавяването, на което и да било предприятие ще донесе само загуби. Така ще се случи и ако данъците бъдат увеличени. Справка Франция, където социалистът Оланд успя да приложи почти всички популярни малоумия на съвременната лява мисъл, с което доведе една от най-мощните европейски икономики до ръба на фалита. Бъдете сигурни, че за да фалираме ние ще ни е нужен далеч по-малък социалистически тласък, какъвто Стойнев и Гечев очевидно са готови да ни предложат.
Коментарът е публикуван във в. “Ретро”
