Периодично, предизвикана от най-различни ситуации, в българското медийно и обществено пространство, а отскоро и в това на социалните мрежи, изниква дискусията за бъдещето на обществените медии. Обикновено поводът е някой скандал, често в него са замесени и политически лица, но абсолютно задължително присъства темата за свободата на словото.
Последната криза в БНР не е по-различна, макар ескалацията й да доведе до наистина необичайното спиране на ефира на националното радио. Въпреки това обаче симптомите, които описах по-горе са напълно приложими и в случая с краткосрочното отстраняване на съдебният журналист Силвия Великова от ефир.
Ако трябва да бъда откровен, подобни ситуации ме натъжават силно. Не защото има дискусия за свободата на словото в обществените медии и има искри между ръководството им и журналистите. Напротив, това ме радва. Както неведнъж съм изтъквал, истинският журналист е този с мнение и със смелост да го отстоява, да се бори за правото да информира и обяснява, а не да препредава чужди думи в състояние на частична безпаметност и апатия. Не ме натъжава и защото страда имиджа на същите тези медии. Като институции, финансиращи се с публични средства, те са принудени да плащат данък обществено мнение, много повече отколкото частните им конкуренти.
Натъжава ме частта с финансирането и липсата на качествен дебат по нея.
112 милиона и 24 хиляди лева. Толкова е бюджетът на Българската национална телевизия и Българското национално радио за вече отминаващата 2019 г. И не мислете, че тези 112 024 000 лв са достатъчни. Защото явно не са. По време на изследванията пред Съвета за електронни медии при избора на нов генерален директор на БНТ основна тема бе визията на кандидатите за спасяване на фалиралата обществена медия. При тотална липса на изненада и интрига, всички кандидати заложиха на стратегията “нужни са още пари от централния бюджет”. Никой не повдигна въпроса как и защо третият по рейтинг телевизионен канал в България, заедно с всичките му прилежащи програми, успява да привлече само 1% от рекламния телевизионен пазар в страната.
Ситуацията в БНР не е много по-различна. С 44 294 000 лв. Бюджет за 2019 г. Радиото е едва на пето място по слушаемост в България. За сметка на това щатните служители на националното радио гонят 1500 души, което позволява да се правят протести и контрапротести на служители и въпреки това 90% от хората, получаващи всеки месец от БНР да не са замесени по никакъв начин в конкретните драми.
Да, мнозина биха казали, че функциите на обществените медии не им позволяват да са пазарно равностойни на частните си конкуренти. И не, това не би могло да бъде оправдание за ежегодното наливане на 112 024 000 лв. в БНТ и БНР. Като журналист с достатъчно опит мога да заявя – частните медии могат само да мечтаят за подобни бюджети, особено независещи от пазарните им резултати. А тези пари са практически безотчетни, тъй като никой не търси отговорност на лошото финансово състояние на медиите от ръководствата им.
В този дух, похвално е, че свободата на словото е основна тема на разговор относно бъдещето на обществените медии. Дано само дойде и моментът, в който тема ще бъде финансовото разхищение на същите.
