Журналисти излизат на протест срещу ултиматумите и натиска. Повод са заплахите на вицепремиера Валери Симеонов, че ще съди медии, които не му се извиняват.
Без по никакъв начин да се опитвам да омаловажавам желанието на колегите да се противопоставят на просташкия стил на комуникация с медиите от страна на висши държавници, какъвто е Симеонов, едва ли протестирането пред сградата на Министерския съвет може да даде какъвто и да е резултат.
Псевдолибералната заблуда, че всеки един проблем може да бъде решен чрез протест, независимо от неговата специфика, бързо ще бъде разбита и този път. Защото самият Симеонов недвусмислено показа, че не се притеснява от воплите на българското журналистическо съсловие. Дори напротив – повежда поредния си популистки поход и след като през лятото се бореше с „мутрите“ по морето, сега сигурно ще се бори срещу „мутрите“ в редакциите и студиата. А електоратът му като топъл хляб ще яде всяка пропагандна закана, която отправя към медиите.
И срещу това ще се борим с протест? С плакати „не на натиска“ и „спрете с ултиматумите“?
Четвъртата власт сама се поставя в защитна и слаба позиция срещу политиците. Дали заради лични контакти с тях или заради опасенията, че ще загубят част от финансирането си (както самият финансов министър Владислав Горанов пак на шега подхвърли „и ние финансираме медии“), няма особено значение.
Журналистът бие с перо, а не с протести. Може би Симеонов нямаше да е толкова смел по студиата, ако медиите бяха обърнали достатъчно внимание на новината, че на последните избори коалицията му е изплатила получения от данъците ни медиен пакет на собствената му телевизия СКАТ.
Или че е превърнал командироването на полицаи по границата с Турция в доходоносен бизнес, тъй като негова фирма е собственик на мотел-ресторант „Козият рог” в Малко Търново, където отсядат и полицаите.
Или за това, че според бившия му колега в парламента Велизар Енчев фирми на Патриотичния фронт строят оградата по границата с Турция.
Или за това, че общински съветник от партията му изведнъж се оказа в центъра на схема за трафик на бежанци, а според друг бивш колега на Симеонов Димитър Байрактаров пък заяви, че лидерът на НФСБ е замесен в схемата.
Това са само част от случаите, в които на Симеонов можеше да бъде потърсен данък „обществено мнение“, но тогава медиите не бяха толкова остри, колкото се опитват да се представят сега.
Ако си вършим работата по-качествено и без налагане на автоцензура, то може би няма да трябва да протестираме против един политик, пък бил той и вицепремиер.
