През последните седмици шумът около името на Делян Пеевски почти придоби размерите, които имаше по време на летните протести. Формалната причина за дългите дискусии, коментари и обяснения беше поставянето на неуспелия шеф на ДАНС на второ място в листата за евродепутат на ДПС. Заедно с това Пеевски и майка му обявиха, че продават вестниците си, като новият собственик се оказа ирландец. Той регистрирал фирмата купувач два дни преди да бъде осъществена сделката. Още от сега e ясно, че тази продажба е фиктивна. Едва ли някой може да си представи, че ирландски бизнесмен ще си помисли да инвестира в медии, които са на очевидна загуба и съществуват само благодарение на това, че са дотирани от собствениците си.
По всичко личи, че отвъд издигането на скандалната кандидатура и осъществяването на фиктивната продажба се случва нещо много по-мащабно. В сегашния момент Пеевски няма жизнена необходимост от това да бъде по първите страници на вестниците и издигането на номинацията му е по-скоро политически ход с последствия, отколкото каприз на успелия младеж и патрона му Ахмед Доган. Това е така, защото докато кандидатурата на Пеевски се превърна в основен обект на коментари, все по-сериозно започна да се говори за раздяла между скандалния депутат и основния му кредитор Цветан Василев. Голямата новина от последната седмица не е нито, че Пеевски ще става евродепутат, нито че разпродава вестниците си, а че в най-скоро време мащабните проекти на Ахмед Доган ще започнат да се обслужват от нова банка. Коя е тя предстои да разберем. Причината за отдръпването на Василев от Пеевски е безкрайния апетит на последния за финансиране на всякакви мащабни проекти, които заплашват да съборят стабилността на банката.
Погледната от тази гледна точка, номинацията на Пеевски изглежда повече като демонстрация на сила и ясен знак за самоопределение, отколкото като нещастен опит за чистене на политически имидж. В управляващата коалиция има достатъчно хора, които биха посрещнали с отворени обятия шефа на Корпоративна търговска банка Цветан Василев ако той успее да се откачи от водовъртежа на Пеевски и Доган. Друг е въпросът дали банкерът ще има сили и смелост да заеме страна в сложните коалиционни отношения между БСП и ДПС.
Със сигурност подобно разместване на икономическите пластове в структурата на ДПС ще създаде сътресения и те трябва да бъдат компенсирани с политическа победа. Това е причината Пеевски да бъде втори в листата. Номинацията е знак и към вътрешнокоалиционните опоненти, които трябва да разберат, че Доган не е склонен да прави компромиси по отношение на основното си икономическо острие и към опозиционните партии, за които ще стане ясно, че ДПС и Пеевски са едно и също нещо. Българските граждани пък ще бъдат респектирани със стотиците хиляди гласове, които ще бъдат подадени за листата, в която участва най-ценният депутат на Доган. От своя страна самият Пеевски ще мобилизира целия си корпоративен вот в полза на ДПС и няма да бъде изненада, ако при ниска избирателна активност движението успее да вкара четирима евродепутати. Това е истинската цел на Доган и шансовете тя да бъде постигната не са никак малки.
Ако се разиграе подобен сценарий най-големите губещи ще са БСП и партията на Николай Бареков, които до момента бяха считани за евентуални получатели на част от корпоративния вот на Пеевски. След включването на неуспелия кандидат за председател на ДАНС в евролистата на ДПС, преливането на гласове към „сестрински” формации е почти изключено. Това от своя страна означава, че след евроизборите БСП ще излезе като втора политическа сила, чиято тежест спрямо третата ДПС ще бъде символична. Политическата кариера на Бареков пък ще приключи скоропостижно и бившият телевизионен водещ ще се размине с мечтата си да заеме, както подобава опразненото място на Яне Янев.
В същото време, ако не си е загубил ума, по време на изборите Цветан Василев, ще пасува и едва ли ще се включи в открита политическа битка срещу Доган. Такава той няма как да спечели и може само да загуби. По всяка вероятност, оттук нататък шефът на Корпоративна търговска банка ще се опитва да изглежда все по-невидим и основната му задача ще бъде да се върне в позицията си на редови български банкер.
Изводът от всички тези обосновани предположения е, че посоката на управлението ще се запази, а Пеевски и Доган ще увеличат още повече своя контрол върху българската икономика. Последното ще стане факт, дори и сценарият, който описах по-горе да не се случи точно по този начин. Другият важен извод от тази ситуация е, че България се управлява от политически рекетьори и нееволюирали мутри, които са концентрирали в ръцете си почти цялата икономическа и политическа власт в страната. Това не е лозунг, а констатация, която би трябвало да ни стресне.
