“Плесен за човека”

[et_pb_section bb_built=”1″ admin_label=”section” _builder_version=”3.0.50″][et_pb_row admin_label=”row” make_fullwidth=”on” background_position_1=”top_left” background_position_2=”top_left” background_repeat_1=”no-repeat” background_repeat_2=”no-repeat” _builder_version=”3.0.50″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” custom_padding=”25.4375px|0px|25.4375px|0px”][et_pb_column type=”4_4″][et_pb_text admin_label=”Text” _builder_version=”3.0.51″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]

„Вапцаров убил баща си с мотика”, става ясно от аналитичните наблюдения на зрелостник, явил се на кандидатстудентски изпит по български език и литература преди години.

Това ще рече, мисля си, че Отцеубиец броди из високите етажи на българската лирика.

[/et_pb_text][et_pb_testimonial background_layout=”light” quote_icon_color=”#454e7d” _builder_version=”3.0.51″ body_font=”Comfortaa|on|||” body_text_color=”#454e7d” body_font_size=”20px” custom_margin=”|||” custom_padding=”|||” use_border_color=”on” border_width=”5px” border_color=”#454e7d” url_new_window=”off” quote_icon=”on” use_background_color=”on” quote_icon_background_color=”#f5f5f5″ text_orientation=”left” border_style=”solid”]

„Вапцаров убил баща си с мотика”

(литературноинтерпретативно съчинение)

[/et_pb_testimonial][et_pb_text _builder_version=”3.0.51″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]

Увод: Никола Вапцаров е един от славеите на социалистическата революционна гмеж в зенита на Царство България. И така както социалистическата му рецепция низвергваше сложността и дълбочината на лирическия му „Аз” и залегналите в него индивидуали метастази на психологизъм, така и настоящият му демократичен прочит се прави на разсеян за повсеместните „тапети” на социален интернационализъм в творчеството му.

С една дума, Вапцаров живя един живот, но умря 3 пъти. Първият път, в една топла юлска привечер на 1942 г. в Гарнизонното стрелбище в София. Втори път, 15 септември 1946 г., когато е провъзгласена Народна република България. Трети път, на 10 ноември, 1989 г., ако приемем тази дата за символна за последващите промени в страната.

„Вапцаров убил баща си…”

[/et_pb_text][et_pb_testimonial background_layout=”light” quote_icon_color=”#454e7d” _builder_version=”3.0.51″ body_font=”Comfortaa|on|||” body_text_color=”#454e7d” body_font_size=”20px” use_border_color=”on” border_color=”#454e7d” border_width=”5px” url_new_window=”off” quote_icon=”on” use_background_color=”on” quote_icon_background_color=”#f5f5f5″ text_orientation=”left” border_style=”solid”]

Изложение: Колкото и да се правим на ощипани, успоредно с таланта му, неоспоримо е и идеологическото волеизявление на Вапцаров. Експлоатацията на онеправданите (повсеместно), колективизмът („Не бойте се, деца”), социалното инженерство („Двубой”), революционната романтика („Завод”), отказът от вярата в Бог („Имам си родина”), дори грубиянски атеизъм („Рибарски живот”) и утопизмът („Не бойте се, деца”).

[/et_pb_testimonial][et_pb_text _builder_version=”3.0.51″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]

Макар тоталитарната еротика да не е толкова експлицитно афиширана, колкото е при Смирненски, не е и като да я няма – Фернандес е убит от испанските фашисти. За политическите ангажименти на поета към Цвятко Радойнов, ръководител на „минноподривната комисия” към ЦК на БРП(к), Вапцаров си е получил „Разстрел, и след разстрела – червеи”

Тезисно ангажиране: Та, след като Авраам вдига ръка срещу сина си Исаак, що пък един левичар да не пречука баща си?

Лирическо отклонение: Акълът не е задължителен аксесоар към таланта.

„…с мотика.”

Анализ по цитат: Няма нищо по-логично от това да е с мотика. Мотиката е символ на вкоренения в селото човек, на трудещия се върху сухата пръст и пред взора на потното слънце. Черни ръце и груба кожа, стиснали за гърлото сечивото на труда. Трудещият се не прекопава, а прави любов със земята, за да може тя да роди. Това не е картоф, а плод на любов. Мотиката е гръбнакът на екзистенцията му, на която той подпира битието си. Пръст, слънце, жажда. И много любов в чували.

Демонстрация на интердисциплинарна култура: По стечение на обстоятелствата, при партийното си строителство, българският социализъм черпи  кадровия си ресурс основно от българското селячество. Калпав капитализъм – кекава работническата класа. И като няма работници – селяни. А селяните, както се вижда от Септемврийското въстание през 1923 г., обикновено се разхождат организирано и с мотики.

Тезисно ангажиране: Та, с какъв подръчен материал би разполагал един левичар, ако не баш с мотика?

Критика: Разбира се, горната профанизация тотално рухва, изправена пред простичкия факт, че бащата на Никола Вапцаров, Иван (известен като Йонко, със силни връзки в монархическия двор и десен човек, чиято ръка често порила въздуха около главата на младия Никола, поради това, че въпросната се превръщала в кошер за идеологически бъртвежи), умира на легло от мозъчен кръвоизлив в Александровска болница. Историческите сведения сочат, че Никола Вапцаров не изглеждал особено трогнат от смъртта на баща си. Но това далеч не означава, че е размахал островръхо пособие над главата му.

Това, че бащата на Вапцаров е приключил жизнения си път с мотика в главата със сигурност е едно от нещата, които карат иначе съсухрените рамене на филоложките от високите аули на СУ, клекнали под тежестта на застоялия въздух, да започнат да се тресат от смях.

Само че на какво се смеем? На тенденцията, в която всяка година все по-малко от завършилите средно образование кандидатстват във висше училище? Или на тази, че местата по хуманитарни науки стават все повече от желаещите да ги заемат? Или пък е смешно това, че българска филология се записва с 3-ка, ако си момче, и с 3.50, ако не си имал шанса да си момче? И то не защото искат да станат учители, а защото не са ги приели в Юридическия факултет. Избутват една година и се преместват журналистика, щото там не се учело.

Но нали всички си даваме сметка, че няма как учениците и студентите ни да са неподготвени, ако преподавателите обезателно и винаги са? Зад раменете на всеки провален ученик не могат да се скрият всичките провалени учители.

За една фриволна интерпретация на провокативното поведение на Антигона (по Софокъл) в 8 клас, авторът на тези редове бе възнаграден с двойка по литература от преподавателя си. Не съм имал толкова скъпоценни шестици, колкото за мен бе тази двойка.

И така както разхлабеният организъм има нужда от полезни бактерии, така и образователната система има нужда от двойки. Те са наистина полезни.

Извод: малко разсеяност на ученическата скамейка и липсата на присъствие и авторитет на катедрата довеждат до това, че мотиката вече лети към главата на Йонко Вапцаров. Образователната ни система е плесенясала и ежедневно взима жертви. Разказът за образователната ни система е повествование на настъпената мотика. Макар да не е редно, авторите могат да бъдат политизирани, но грамотността – не.

Потребно е малко усилие и малко внимание. И ще видите, че наместо мотиките, в изреченията на учениците ще се появят запетайките.

Заключение: Иначе много лесно „Песен за човека” става „Плесен за човека”.

ПС. Има отсъствия, които бележка от личния лекар не извиняват. Попитайте бащата на Вапцаров.

 

 

[/et_pb_text][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section]

Споделете:
Мартин Табаков
Мартин Табаков

Мартин Табаков е председател на Института за дясна политика. Бивш съветник към Политическия кабинет на министъра на външните работи Даниел Митов.