Наред с достойнствата си, Реформаторският блок има и редица слаби страни. Много неща могат да бъдат споменати в тази насока: липсата на силни организации, съперничеството (а не конкуренцията) между партиите в него, липсата на ясен идеологически профил на Блока, скрибуцащата легитимност на някои от политиците в него. Нито един от тези „пропуски“ не е за подценяване, но и нито един от тях не може да компенсира основния недостатък на Реформаторския блок в контекста на задаващите се избори: липсата на ясно постановена фигура на лидерство пред публиката.
Независимо дали е правилно или не, действителността в страната демонстрира една неумолима и грозна истина: избори в България се печелят от лидерите. Такъв е характерът на политическата ни култура. Последната все още носи белезите на поданическия манталитет на социализма, който си търси, иска и желае „бащицата“, който да го „оправи“. Оттам-нататък, колкото и да се дефинира технологично една избирателна система като пропорционална, де факто в България тя функционира като мажоритарна. 11 пъти подред хората не гласуваха за ГЕРБ, а за Бойко Борисов. Каквото можа, Сергей Станишев загуби като избори, не понеже е председател на БСП, участваща в няколко провалени кабинета, а понеже няма лидерските способности.
В тази ситуация, за да бъде конкурентоспособен, Реформаторският блок се нуждае, наред с всичко останало, спешно и от лидер. Тук не става дума за компромисната формулировка „говорител“, изпълнявана от действащия председател на ДСБ Радан Кънев. Напротив, ако иска да бъде дясна алтернатива, Реформаторският блок трябва да покаже лице, което да „подпише“ платформата на десния ангажимент и да „защити“ с физиономията си тази идентификация.
Лицето служи за фокус на електоралното внимание. Малко значение имат посланията, ако масовото внимание не ги адресира към конкретен субект, който ги ритуализира с мимиките на лицето и жестикулацията на тялото си. Другото или е бягство от отговорност, или липса на разбиране на рефлексите на електората. Политиката на брошурите никога не е работила.
Тези изтънели партийни структури, които все още стоят зад Блока, както и мачканите му години наред избиратели, са доказали две неща. Първото е, че не могат да спечелят избори. Второто е, че това никога не ги е впечатлявало и винаги с готовност са влизали в бой със запретнати ръкави. При едно-едничко условие: наличието на Лице, което да обобщава в себе си ценностната ангажираност, която стои зад запретнатия ръкав и ожулените кокалчета.
Радан Кънев има три изключителни неудобства в CV-то си. Първото е, че оплешивява. Второто е, че не е никак посредствен. Третото е, че е либерал. Но въпреки тези интензивно тежки дупки в личността си, младият председател на ДСБ има всички основания да оглави официално Реформаторския блок. Най-вече поради няколко причини:
Първо, понеже той е идеологът на този формат. Реформаторският блок е опит за синтез между стриктния партийно-организационен гръбнак на партиите в него и симпатизиращата, близка, но неорганизирана гражданска подкрепа.
Второ, понеже зад Кънев стоят повече от половината от организираните и култивирани партийно гласоподаватели на блока. Като такъв, председателят на ДСБ ще бъде най-легитимен пред който и да е друг от ръководещите останалите партии в Блока субекти.
Трето, Радан Кънев се възприема добре не само от избирателите на собствената си партия, но и от непредубедените граждански квоти. Той именно е и лидерът, който най-автентично се „сля“ с гражданските протести срещу правителството. Това на практика означава, че легитимността му не приключва с пресичането на бордюра пред офиса на „Кърниградска“.
Оглавяването (или „офейсването“) на коалиционния формат от страна на Радан Кънев, разбира се, е свързано и с голяма отговорност. Ще успее ли младият председател на ДСБ да удържи на доминантното присъствие на Бойко Борисов като негова алтернатива вдясно? Ще се справи ли в защитата на интересите на общността от избирателите на Блока? Притежава ли политически характер да отстоява принципния ангажимент на блока? Готов ли е при нужда да се превърне и в изкупителна жертва пред същите тези хора, които сега го потупват по рамото? Да се „нагърби“ с мекото на хляба, но и с опакото на ръката? Има ли раменете, които да отстояват на натиска на насрещния вятър?
Това са въпроси, чиито отговори напускат параметрите на сегашния коментар и които няма как да бъдат дадени предварително. Докато изборната рулетка не се завърти, в голяма степен съществуваме в хипотетична ситуация с несигурни предположени, освен няколко лесно-допустими положения. Председателстван от Радан Кънев, Реформаторският блок ще катализира повече подкрепа, отколкото това би направила една коалиционна констелация с размита идентичност. Един лидер може да спечели повече, отколкото скупчените на едно място петима председатели. Другото нагледно е, че председателят на ДСБ има капацитета да отправи предизвикателство към Бойко Борисов.
Всяка една организация е влакова композиция. Тя има пет вагона. Това са петте „П“-та: партия, пари, печат, пиар, послания. Това, което обаче я изважда от статиката, превръщайки я в движеща се влакова композиция, е председателството. Председателството е локомотивът, който задвижва колелата на вагоните. Председателството е шестото „П“, което в тази страна, по стечение на обстоятелствата, е най-важното.
От младия лидер на ДСБ Радан Кънев зависи дали ще бъде вагон или локомотив на Реформаторския блок. Негов е и изборът къде ще се намери в тази дума: пре(дсе)дател. Едното кореспондира с дълга към собствените му избиратели. Другото пък е безотговорността, подобна на онази, която стиска палци за Бразилия, въпреки че всички наоколо са за Швайнщайгер и компания, при 5:0 за Германия в 30-тата минута от мача.
