Общото между 17-годишния Карл Хайнц Кубе и 80-годишната Олга Зеглер е желанието им да водят нормален живот. Удивително е как различно поколение хора имат еднакви импулси. Общото между младия Карл и старицата Олга е стремежът към свобода. И Берлинската стена.
Днес се навършва 53-тата година, откакто е започнал строежът на Берлинската стена. Артерия от бетон, разполовила една столица, една държава, един континент и две идеологически системи. Бетон, излят между семейства. Официално, изграждането на Берлинската стена е започнато, за да „възпре” агресията на западните фашисти спрямо ГДР, а оттам и в титуляра на социализма – СССР. Неофициално, за да се спре емигрантския поток от ГДР към ФРГ.
17-годишният Карл е застрелян от граничната полиция на ГДР през 1966 г.Първоначално, заедно със свой приятел, той успява да разреже част от бодливата тел, обвила все още строящата се стена. Два куршума, в главата и гърдите, заковават на място Карл в обходен окоп, намиращ се само на два метра от фактически Западен Берлин. Карл умира в непосредствена близост до свободата.
Въпреки че наранява гърба си, Олга умира от сърдечна недостатъчност ден по-късно, когато през 1961 г. старицата скача от апартамента си, намиращ се непосредствено до изграждащата се Берлинска стена. От другата страна я чака дъщеря й, заедно с няколко западногермански пожарникари, които са опънали мрежа. За разлика от гърба, сърцето на Олга не издържа. Олга умира от сърдечна недостатъчност, но свободна сърдечна недостатъчност.
Карл и Олга са само „снимки” от албума на жертвите, които е взела Берлинската стена. Не е ясно колко точно са онези, които са били убити или са загинали, в опит да я преминат. Посочва се число между 100 и 200 човека. Но може ли един Карл и една Олга да бъдат каталогизирани в статистика? Разпиленият мозък, разкъсаните вътрешни органи и сърдечната недостатъчност не се случват на роби.
Куршумите и сърдечната недостатъчност правят от социалистическия поданик човек. Първият може да съществуват продължително във физическо здраве, но за втория духовното робство е геноцид. Няма толкова висок бетон, срещу който да не се затича свободата.
Днес живеем в свят, в който градим стени, но не от бетон, а от думи. Вместо Берлинската стена, имаме Фейсбук стена, с разнообразни тапети. Вместо милиционери с шмайзери, дебнат всякакви тролове с наточена тъпота. Явно и застиналият социализъм, и непрестанно актуализиращия се плурализъм не могат без стени.
Но поне днес, когато се навършват 53 години от започването на строежа на Берлинската стена, е ден за живот без стени.
Ден за хора като Карл и Олга.
