Хелоуин – време разделно на небосклона на общественото говорене в България (то пък там кое ли не е повод за разделение). От едната страна са уж проевропейските либерали, които обаче упорито пренебрегват факта, че това, което прави европейската цивилизация велика, са античното наследство, юдео-християнската традиция, катедралите и високата култура на Ренесанса и просвещението, а не дефилирането по розови прашки и ерзацът на масовата култура. За тях всяка критика срещу въпросния празник, идваща от православни позиции, е повод за гавра и заклеймяване на православието и всички православни и обявяването им за комунисти и путинисти.
От другата страна са споменатите комунисти и путинисти, мислещи и дефиниращи себе си през призмата на чувствата си не към България, а към чужда и враждебна ней сила (сами се наричат русофили, а не българофили). Те пък привиждат и тук дългата ръка на Сорос – все едно човекът дотолкова се чуди какво да прави с парите си, че ги дава за организиране на хелоуинските чествувания в KLETA MAJKA BALGARIQ.
Изправен между тези Сцила и Харибда на българската острастеност, бедният консерватор има нелеката задача да напомня на агресивната либерална машина за обиди, че ако го нямаше православието, е много вероятно към днешна дата да не съществуваха нито българска държава, нито български народ (всеки, който е внимавал поне малко в часовете по средновековна история, знае за ключовата роля на делото на Свети Княз Борис-Михаил в претопяването в един народ на почитащите различни богове и живеещи поотделно в съответствие със собствените си обичаи и традиции българи и славяни, както и за тежката международна изолация на езическа България, обградена от силните християнски империи на ромеите и източните франки). Нито да пишем с българска азбука – създадена от християнските светци Кирил и Методий (обявени от папа Йоан Павел II за покровители на Европа) и усъвършенствувана от техните ученици – също духовни лица и светци на Православната църква. И че без Светата българска православна църква изобщо не е сигурно дали щяхме да запазим народностното си самосъзнание през продължителните византийско и османско владичество (да се върнем отново в часовете по история и да си припомним, че именно Охридската патриаршия/архиепископия остава единственото признато от покорителите организационно тяло на българския народ през цялото византийско иго и през по-голямата част от османското такова; и че борбата ца църковна независимост през 19-ти век поставя началото на българското Възраждане, кулминирайки в създаването на Екзархията, представляваща по-пълно обединение на българските земи дори и от Сан-Стефанска България). Така че, когато някой говори от името на БПЦ, е редно да бъде изслушан с уважение и опит за разбиране, а не с присмех и потоп от цинизми. И да се замислим, дали в думите на загриженост при налагането на празник, приравняващ „вси светии“ с вещици, вампири и пр. демонични създания и учещ децата да изнудват възрастните посредством ултиматума „сладкиши или пакост“, не се съдържа поне зрънце истина.
На уж толкова загрижените за православните ни традиции русофили пък трябва да бъде припомнено, че именно по времето, когато Съюзът на съветските социалистически републики (чийто юридически правоприемник се явява днешна Русия) беше пълновластен господар на България (по-паметливите се сещат за доктрината на ограничения суверенитет на съветския ръководител Леонид Илич Брежнев), религиозна свобода в България на практика не съществуваше, свещениците бяха преследвани и репресирани, храмовете бяха обръщани на складове, а кварталните отрядници слухтяха и записваха кой ходи на черква. Както и че ако някой финансира нещо в България, това е именно Русия на Путин, хвърляща огромни средства за спонсорирането на проруска и антизападна пропаганда, чийто анагард се явяват именно различните русофилски организации у нас. Така че точно на тях най-малко им подхожда да говорят за православие и чужда намеса.
Казано другояче, публичният дебат относно Хелоуин за пореден път се опитва да наложи в съзнанието на българина изкуствената дихотомия проевропейски либерали срещу православни русофили. Истината е, че нито либералите са защитници на истинските европейски ценности (в които отричаната и осмивана от тях българска православна традиция има своето повече от достойно място), нито левите русофили са защитници на православието и борци срещу чуждото влияние – в действителност те са врагове на първото и проводници на второто. Консервативният подход, бранещ едновременно евро-атлантическата ни цивилизационна принадлежност и православната ни традиция като двете естествени части на едно органично цяло, е истинският отговор на стоящата пред страната ни дилема. И колкото по-скоро българската десница го осъзнае и възприеме като свой, толкова по-добре ще бъде и за нея, и за България.
Снимка: History.com
