На днешната дата през 1883 г. е роден видният български литературен критик Владимир Василев.
Бащиното му поприще на читалищен деец и мирови съдия предопределя сферата на интереси на бъдещия юрист. Василев завършва класическия отдел на I мъжка гимназия в София през 1900 г., а през 1904 г. право в Софийския университет. Оформя като ерудирана личност и значима обществена фигура. Започва литературната си дейност през 1900 г. с рецензии към обществено важни за времето списания. Заема позиции като университетски библиотекар, съдия, подпредседател на апелативния съд, а по време на Първата световна война е запасен офицер с ранг капитан, а в последствие е награден с орден за принос към българската армия.
Не за дълго остава скрит и интереса на Владимир Василев към живото изкуство- четири пъти е директор на Народния театър в София (за периода 1924-1938 г). През следващата 1939 г. работи като директор на Софийската опера. Именно тогава уволнява известния баритон Христо Бръмбаров, което води до оттеглянето му от този пост и естествено до шумен обществен скандал.
Това не остава единственото обществено брожение срещу критика. Още в началото на творческата си дейност, той сътрудничи на списание “Мисъл” и се сближава с Пейо Яворов, съответно споделя и идеите на кръга. Кръга “Мисъл” пропагандира европеизация, обръща вниманието към качествата на личността, към западната модерна култура и философия, влизайки в конфликт със социалистите и марксистите от левия печат. Статиите на Василев подтикват индивида към размисъл и представят личността като нещо уникално и креативно. Тези разбирания влизат в противовес с целите и пропагандата на комунистите.
Владимир Василев е арестуван и изключен от Съюза на писателите след комунистическия преврат на 9 септември 1944 г. , когато в страната ни се установява и укрепва тоталитарната власт. Видният интелектуалец е зачеркнат от биографиите на много значими български писатели, подобно на П. К. Яворов, както и от историята на националния ни театър и е определен като ретроградно буржоазно присъствие в българската литература и култура. Оттук насетне неговият творчески път се изгубва, заради наложените репресии от управляващите.
Умира в София на 27 декември 1963 г., а некролог и произнасянето на прощални слова на погребението му са забранени от Политбюро на БКП. Така споменът за видния български критик, интелектуалец и театролог Владимир Василев остава потиснат, а творчеството му дълго и незаслужено е определяно като “пакостно”.
