На днешния ден през 1880 година е роден Йордан Стефанов Йовков – един от най-големите български писатели. Участник в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.
Йордан Йовков е роден в с. Жеравна, Сливенско. Йовков преминава детските и юношеските години в родното си място, където получава основно образование (1895). Завършва гимназия в София (1900). Учителят му по литература – поетът Иван Грозев, му предсказва бъдеще на писател. След дипломирането си живее в Добруджа, където се преселва семейството му. През 1900 г. се преселва в с. Долен извор. Завършва школата за запасни офицери в Княжево (1902-1904), като по време на обучението си публикува първата си творба — стихотворението „Под тежкия кръст“ (в. „Съзнание“, бр.9, 26.10.1902). В началото на 1904 г. се записва студент в Юридическия факултет на Софийския университет, но смъртта на баща му осуетява следването му.
Участва в трите войни за национално обединение на България (Балканска, Междусъюзническа и Първа световна война) като командир на рота и като военен писател. През юни 1913 г. е ранен край Дойран.
След окупирането на Южна Добруджа Йовков се премества във Варна като учител. След войните е редовен сътрудник по печата в българската легация в Букурещ.
Творческия си път Йовков започва със стихове, но по време на войните пише военни очерци и разкази (Разкази. Т. 1-2. 1917-1918), с които се налага като талантлив разказвач. Следващите му книги са посветени на живота в Добруджа (повестта “Жетварят”, сборниците “Последна радост”, “Вечери в Антимовския хан”, “Женско сърце”, романът “Чифликът край границата”) и в родното му село Жеравна (“Старопланински легенди”). Пише комедии (“Милионерът”) и драми (“Албена”, “Боряна”, “Обикновен човек”). Автор е на анималистична проза (“Ако можеха да говорят”). 70 книги на Йовков са преведени на над 25 езика, а отделни негови творби – на над 37, сред които и арабски, виетнамски, китайски, персийски, финландски, хинди, шведски, японски и др. езици.
Йордан Йовков умира на 15.10.1937 г. Погребението му в София се превръща в манифестация на народна любов и признателност.
