НОВО

Не плачете за Шотландия, няма да ходи никъде

Категоричната победа на Консерваторите в Обединеното кралство не остави много възможности за опозицията. Обикновено губещият изборите има различни оправдания или малки успехи – спечелил е неочаквано много, има по-голяма бройка абсолютни гласове, чака вота от чужбина...

Наследството на Източния въпрос

Източният въпрос се появява на политическата сцена след Карловицкия мир от 1699 г., според който Османската империя изгубва голяма част от своите владения в Украйна и днешна Русия. От тази епоха започва бързият упадък на турската държава и се повдига въпросът за...

Победата на Борис Джонсън – антибиотик за пораснали

Мислеха го за идиот. Или поне за клоун, който може да жонглира с кеч-фрази и саундбайтове ("get Brexit done"). Но откакто бе избран за лидер на Консервативната партия и министър-председател на Обединеното кралство, Борис Джонсън направи това, на което малцина вярваха,...

„Либералната“ загуби от Демокрацията

Консервативната партия в Обединеното кралство постигна унищожаваща победа, невиждана от времената на Тачър, а лейбъристите – най-тежкото поражение за последния век. Последните губят и някои от традиционните си крепости. Това не е най-важното. Корбин няма да види...

Британците гласуваха за край на политическата агония

Консерваторите спечелиха тези избори, с голямо мнозинство. Какво означава тази победа?1. Умората от Брекзит си оказва влияние. Хората искат решение и то бързо и незабавно. Мечтаят за край на политическата агония.2. Джонсън е по-силен лидер от Корбин. Безспорно успех...

Срещата на НАТО – зад кулисите на медийния фолклор

Реалната динамика на провелата се в Лондон среща на върха на НАТО има малко общо с публичните престрелки между отделните лидери, на които станахме свидетели. Вървенето по следите на размяната на пейоративни коментари - на американския президент Доналд Тръмп спрямо...

“Зелената философия” на Роджър Скрутън

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Кристиян Шкварек гостува в предаването "Денят с Георги Любенов" по БНТ. Тема на разговора бе излязлата наскоро на български език книга на сър Роджър Скрутън "Зелената философия". Вижте пълното видео:...

Видео & Снимки: Представяне на Роджър Скрутън – “Зелената Философия”

Представяне на книгата „Зелената философия“ на Роджър Скрутън, организирано от "Сиела Норма" и дясна платформа "Консерваторъ".ВодещБорис СтанимировПанелисти:Д-р Нено Димов – министър на околната среда и водите Д-р Красен Станчевдоц. д-р Антоний ГълъбовБоян...

Най-важните избори – 3 основни проблема на Борис Джонсън

Днес се провеждат най-важните избори в следвоенната история на Великобритания. Ако искат да осъществят Брекзит, британските граждани ще трябва да препотвърдят резултата от референдума на тези парламентарни избори и да излъчат мнозинство, което да приеме сделката на...

Тукидидовият капан, САЩ и Китай

В древността е имало два центъра на мир, спокойствие и цивилизация, съществували едновременно в двата края на стария свят – Pax Romana и Pax Sinica, или Римския мир и Китайския мир. Римската цивилизация днес е родила множество държави и организации,...

1 ноември: Методий Кусев / Иван Богоров

Време за четене: 4 мин.

На днешния ден ще ви припомним за митрополит Методий Кусев и енциклопедиста Иван Богоров.

На днешния ден е починал Методий Йовчев Кусев или Кусевич – висш български духовник и общественик от Прилеп, един от водачите на движението за църковна независимост и национално обединение със съществен принос за защитата на българската кауза пред Великите сили по време на Източната криза от 1876 – 1878 година. Като протосингел на Екзархията Кусев прави много за утвърждаването на българщината в Македония непосредствено след Берлинския договор. Като старозагорски митрополит от 1896 до 1904 и от 1920 до 1922 година е виден участник в обществения живот на града, основател на парка „Аязмото“. Автор е на много статии и брошури по църковни и национални въпроси.

В критиката си към социализма той определя за най-голямо зло за съвременния човек разпространението на атеистичните схващания. Според него материалистичната нагласа към живота води към разруха и превръща безбожния социализъм в

„сеятел на разврата, поразител на морала, враг на общественото благосъстояние и подкопател основанията на държавното могъщество.“

Методий изразява мнението си, че атеистичното възпитание създава продажна и тираническа интелигенция. Според него издигането на авторитета на отделния човек трябва да е крайната цел на възпитанието в разрез с разбиранията на социалистите за превръщане на хората в еднородна маса и пролетариат.

 „Идеите на измамния социализъм – да няма държавен строй и национална войска – могат да достигнат осъществяване само в един вид социален живот, който е подобен на социалния живот на катунарите. Ако обществото е в благосъстояние, ако личностите, които го съставят, са ценни хора, тогава, оставено без правителство и без войска, то ще попадне било в политическо, било в социално робство; ще го поробят, за да го експлоатират, или местни тирани или чужди държави.”

Из книгата „Възпитанието в духа на християнството или Безбожието води към безнравственост, създава тирания, робство, отчаяние и социални нещастия” издадена от митрополита през 1895 година.

Друг бележит общественик починал на днешния ден е Иван Богоров. Виден български енциклопедист от Възраждането, създател на български вестник, почетен член на Българското книжовно дружество. По образование е медик, но се занимава и с промишленост, икономика, стопански въпроси, транспорт, география, журналистика и езикознание.

Иван Богоров е един от най-убедените български пуристи. Той се бори десетки години срещу навлизането в езика на чуждици, и най-вече срещу гърцизмите, както и срещу вливането на множество русизми в оформящия се български книжовен език. Богоров пуска в книжовна употреба редица народни думи и се опитва да въведе много нови думи, с които да замени чуждите. Често пуризмът на Богоров се свързва подигравателно с израза „драсни-пални-клечица“ за „кибрит“. Самият Богоров изброява няколко народни думи за „кибрит“: паличе, палерка и други, а сам той предлага огниво.

Богоров е първият български книжовник, който поддържа навсякъде писане на думите според народния им изговор вместо с църковнославянския или руския: български, тъкмо, мъка, лък, кръв, бъден, ред вместо болгарский, токмо, мука, лук, кров, будущий, ряд. Нарежда се сред най-личните градители на новобългарския книжовен език, сътворявайки голям брой нови думи на основата на вече съществуващи в народния език думи и начини на словообразуване. Приносът му към българския език е оценен от други бележити книжовни дейци. В 1919 година Иван Вазов казва:

„Да, тогава Богоров трябваше, сега сто богоровци трябват – те да ни разсмиват, но и ще ни стряскат, ще ни поправят, защото всички сега – турям и себе си в това число – грешим против чистотата на езика.“

Мисли на Богоров за българския език и руското вливане:

 „Русите са крият под булото на славяни да разпростират руският език, между сичките славянски народи уж с име панславизъм, а по-добре с име панрусизъм… А най-злото е, че тии ако и да не налитат толкова на нас, ний сами, без да са усетим, слугуваме на панруската им мисъл, и са затичаме да правим писмовният наш език руско-български, та им ставаме слепи подлизурки без да щем.“

„Най-лесно можем да отредим един общ език говорни и писмовни, като избегнем докрай руският, защото тук разликата стои в думите; с рѐчи булка, спор, сад, един русец разумява: хляб, препирня, градина, когато един българин разбира невяста, умножаване [изобилие], ново лозе..”

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!