fbpx

НОВО

Коронавирусът и гражданското

Главният редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Николай облаков, както и Петър Кичашки от "Сдружение републикански център", гостуваха в предаването "Денят започва с Георги Любенов" по БНТ. Тема на разговора бяха мерките, които държавните органи предприеха в...

НПО-тата се използват от хора, които нямат куража да се заявят като политически лица

Главният редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Николай Облаков гостува в предаването "Плюс - минус" по "Нова телевизия". Тема на разговора бяха неправителствените организации у нас и кой ги използва. Вижте пълното...

Вълната от Минеаполис – вандализъм или гражданска пандемия?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев гостува в предаването "Плюс - минус" по Нова телевизия. Тема на разговора бяха размириците в САЩ и техните причини. Вижте пълното видео: Журналистът гостува също в предаванията "Свободна зона с Георги...

Историческата мисия на SpaceX и НАСА

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Светослав Александров гостува в сутрешния блок на БНТ. Тема на разговора бе историческата мисия на НАСА и Space X. Вижте пълното видео:...

За държавата и данъците

В неделното издание на "Имате думата" по Канал 3 гостува журналистът и автор в платформата "Консерваторъ" Михаил Кръстев. Вижте какво сподели той по темата за Държавата и данъците. Вижте пълното видео:...

При нашествието на османците към Балканите и Европа дали не е играл роля един неотчетен фактор?

Редица изследвания свързват успеха на едно общество с нивото на ДОВЕРИЕ между неговите членове. Успехът на сегашните скандинавски общества (преди да ги обхване мултикултурната илюзия), се дължи на умението им да живеят заедно, като си вярват едни други. Това ги прави...

Дефлацията като политически проблем

Основната тема след Covid-19 е свързана с тежките икономически последици. Все по-големи са страховете от идваща сериозна дефлация (спад на потребителските цени), породена от забавената икономическа активност. Макар че всеобщото мнение е, че дефлацията е много...

Китайският пир по време на чума

Докато светът е залисан в това да ограничава пандемията, свързана с Covid-19, както и икономическите последствия от нея, Китай се възползва от възникналите обстоятелства и осъществява геополитическите си цели. Последните не са нови, но т.нар. коронавирус освободи...

Напред, науката е петолъчка или лявата индоктринация в американската академия

В една идеална ситуация, политическите убеждения не би следвало да играят роля в университетите при избор на преподавател или изследовател. Но, в графиката по-долу ситуацията е далеч от идеална - във факултетите по антропология на американските университети, на всеки...

Дълбоко ли е расовото разделение в САЩ?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Никола Бушняков гостува в предаването "Свободна зона с Георги Коритаров" по "ТВ Европа". Тема на разговора бяха протестите и грабежите в САЩ, както и причините за тях. Вижте пълното видео:...

1 април: Димитър Димов

Време за четене: 4 мин.

Димитър Димов е роден на 25 юни 1909 г. в гр. Ловеч, но израства първоначално в гр. Дупница, а по-късно – в София. По линия на майка си Веса Харизанова е родственик на Яне Сандански. Баща му Тодор е военен. Загива като капитан в Междусъюзническата война, когато синът му е едва четиригодишен. Вторият съпруг на майка му – Руси Генев, също е военен, но се уволнява, завършва право и започва работа като тютюнев експерт. Димов има три брака – с известната преводачка Нели Доспевска, с актрисата Лена Левчева и с преподавателката по пиано Лиляна Бушева – и две дъщери – Сибила от първия си брак и Теодора от третия. През 1944 г. е мобилизиран в Беломорието в продължение на шест месеца.

От най-ранна възраст проявява жив интерес към литературата и към естествените науки, като през целия му житейски път двете му увлечения вървят ръка за ръка, развива се и постига успехи и в двете поприща.

Завършва ветеринарна медицина в Софийския университет и става професор по анатомия, ембриология и хистология на гръбначните животни. Учи испански език и специализира в Института по хистология „Рамон и Кахал” в Мадрид. Първата среща на Димов с испанския е благодарение на ранното му общуване със сефарадски евреи от местния еврейски квартал в Дупница, а по-късно усъвършенства знанията си, четейки испански автори. Впоследствие Испания и по-конкретно Испанската гражданска война (1936 – 1939) ще се превърнат в една от основните теми на творчеството му. Днес на къщата, в която е живял в Мадрид, е поставена паметна плоча. Заслугата за това е на писателя и славист Хуан-Едуардо Сунига, с когото Димов се сприятелява по време на престоя си на Пиренейския полуостров.

Паралелно с научното си развитие Димов пише разкази, пътеписи и драми, които публикува в различни вестници и списания.

Първият му роман е „Поручик Бенц” (1938).

Плод на престоя му в Испания е романът „Осъдени души” (1945), чието заглавие напомня на това на романа на Съмърсет Моъм „Души в окови” (1915) – оттук и предположението, че българският автор най-вероятно е бил повлиян от Моъм. Влияние върху художествената му дейност оказват също така Зигмунд Фройд, Фридрих Ницше и др. „Осъдени души” е разказ за невъзможната, но обсебваща и изпепеляваща любов между англичанката Фани Хорн и йезуитския свещеник отец Ередиа, пламнала по време на бедствията и разрухата, съпътстващи Гражданската война в Испания – любов, която превръща егоизма и лекомислието на главната героиня във всеотдайност и жертвоготовност и която на един по-късен етап преминава в свирепа жестокост, породена от отчаянието от лицемерието и религиозния фанатизъм. Произведението е преведено на няколко езика, а през 1975 г. е екранизирано от Въло Радев. Централните роли във филма са поверени на унгарската актриса Едит Салай и на полския актьор Ян Енглерт. Свой собствен живот заживява разтърсващата музика на Митко Щерев, превърната впоследствие в песен в прочувственото изпълнение на Лили Иванова.

Освен „Осъдени души”, от дълбоката духовна връзка на Димов с Испания се раждат и четири пътеписа – „Кастилска зима” (1946), „Куха Испания” (1946), „Сан Себастиян” (1946) и „Януарска пролет” (1946), както и статията „Защо се биха за Испанската република?” (1946), разказа „Задушна нощ в Севиля” (1949) и пиесата „Почивка в Арко Ирис” (1963). Испания присъства дори в романа „Тютюн” чрез образа на Павел Морев.

Паметна плоча на Димитър Димов в Мадрид

Големият роман на Димитър Димов е именно „Тютюн”. Досегът на младия Димов с живота на работниците и условията на труд в тютюневите складове, впечатленията от който по-късно описва в романа, се осъществява, благодарение на работата на втория му баща. Творбата излиза през 1951 г., но е подложена на унищожителна критика, докато самият министър-председател Вълко Червенков не се застъпва за нея. Подкрепата му обаче не е безкористна. Условието е Димов да преработи произведението, като наблегне на описанието на работническата класа. Преработеното издание вижда бял свят през 1954 г. Година по-късно излиза и трето отново преработено издание. Минават почти четиресет години, преди пак да се появи оригиналният вариант. Това става през 1992 г. Книгата е преведена на множество езици и е екранизирана през 1962 г. от режисьора Никола Корабов. Филмът „Тютюн” е смятан за най-успешната екранизация в българското кино и е показан в официалната програма на Фестивала в Кан. Любопитен факт, свързан с него, е, че втората съпруга на писателя – Лена Левчева, е една от претендентките за главната женска роля. След множество перипетии тя в крайна сметка е поверена на Невена Коканова, чийто път до Ирина, подобно на пътя на романа, е доста трънлив – бъдещата всенародна любимка първоначално е отхвърлена от художествения съвет, но впоследствие самият Димов застава зад избора на Корабов и така Коканова се превъплъщава в главната героиня.

Общото между трите най-известни произведения на писателя са войната като фон – действието в „Поручик Бенц” се развива по време на Първата световна война, в „Осъдени души” по време на Гражданската война в Испания, а в „Тютюн” по време на Втората световна война, – трагичната любов и сложните обществено-политически, психологически и нравствени конфликти.

Авторът е бил председател на Съюза на българските писатели.

Димитър Димов напуска този свят на 1 април 1966 г. в Букурещ, покосен от масивен инсулт. Неговото дело продължават и двете му дъщери – Сибила Димова завършва испанска филология и работи като журналист, а Теодора Димова е утвърдена писателка.

Споделете чрез

Предишен

Следващ