fbpx

1 април: Димитър Димов

Време за четене: 4 мин.

Димитър Димов е роден на 25 юни 1909 г. в гр. Ловеч, но израства първоначално в гр. Дупница, а по-късно – в София. По линия на майка си Веса Харизанова е родственик на Яне Сандански. Баща му Тодор е военен. Загива като капитан в Междусъюзническата война, когато синът му е едва четиригодишен. Вторият съпруг на майка му – Руси Генев, също е военен, но се уволнява, завършва право и започва работа като тютюнев експерт. Димов има три брака – с известната преводачка Нели Доспевска, с актрисата Лена Левчева и с преподавателката по пиано Лиляна Бушева – и две дъщери – Сибила от първия си брак и Теодора от третия. През 1944 г. е мобилизиран в Беломорието в продължение на шест месеца.

От най-ранна възраст проявява жив интерес към литературата и към естествените науки, като през целия му житейски път двете му увлечения вървят ръка за ръка, развива се и постига успехи и в двете поприща.

Завършва ветеринарна медицина в Софийския университет и става професор по анатомия, ембриология и хистология на гръбначните животни. Учи испански език и специализира в Института по хистология „Рамон и Кахал” в Мадрид. Първата среща на Димов с испанския е благодарение на ранното му общуване със сефарадски евреи от местния еврейски квартал в Дупница, а по-късно усъвършенства знанията си, четейки испански автори. Впоследствие Испания и по-конкретно Испанската гражданска война (1936 – 1939) ще се превърнат в една от основните теми на творчеството му. Днес на къщата, в която е живял в Мадрид, е поставена паметна плоча. Заслугата за това е на писателя и славист Хуан-Едуардо Сунига, с когото Димов се сприятелява по време на престоя си на Пиренейския полуостров.

Паралелно с научното си развитие Димов пише разкази, пътеписи и драми, които публикува в различни вестници и списания.

Първият му роман е „Поручик Бенц” (1938).

Плод на престоя му в Испания е романът „Осъдени души” (1945), чието заглавие напомня на това на романа на Съмърсет Моъм „Души в окови” (1915) – оттук и предположението, че българският автор най-вероятно е бил повлиян от Моъм. Влияние върху художествената му дейност оказват също така Зигмунд Фройд, Фридрих Ницше и др. „Осъдени души” е разказ за невъзможната, но обсебваща и изпепеляваща любов между англичанката Фани Хорн и йезуитския свещеник отец Ередиа, пламнала по време на бедствията и разрухата, съпътстващи Гражданската война в Испания – любов, която превръща егоизма и лекомислието на главната героиня във всеотдайност и жертвоготовност и която на един по-късен етап преминава в свирепа жестокост, породена от отчаянието от лицемерието и религиозния фанатизъм. Произведението е преведено на няколко езика, а през 1975 г. е екранизирано от Въло Радев. Централните роли във филма са поверени на унгарската актриса Едит Салай и на полския актьор Ян Енглерт. Свой собствен живот заживява разтърсващата музика на Митко Щерев, превърната впоследствие в песен в прочувственото изпълнение на Лили Иванова.

Освен „Осъдени души”, от дълбоката духовна връзка на Димов с Испания се раждат и четири пътеписа – „Кастилска зима” (1946), „Куха Испания” (1946), „Сан Себастиян” (1946) и „Януарска пролет” (1946), както и статията „Защо се биха за Испанската република?” (1946), разказа „Задушна нощ в Севиля” (1949) и пиесата „Почивка в Арко Ирис” (1963). Испания присъства дори в романа „Тютюн” чрез образа на Павел Морев.

Паметна плоча на Димитър Димов в Мадрид

Големият роман на Димитър Димов е именно „Тютюн”. Досегът на младия Димов с живота на работниците и условията на труд в тютюневите складове, впечатленията от който по-късно описва в романа, се осъществява, благодарение на работата на втория му баща. Творбата излиза през 1951 г., но е подложена на унищожителна критика, докато самият министър-председател Вълко Червенков не се застъпва за нея. Подкрепата му обаче не е безкористна. Условието е Димов да преработи произведението, като наблегне на описанието на работническата класа. Преработеното издание вижда бял свят през 1954 г. Година по-късно излиза и трето отново преработено издание. Минават почти четиресет години, преди пак да се появи оригиналният вариант. Това става през 1992 г. Книгата е преведена на множество езици и е екранизирана през 1962 г. от режисьора Никола Корабов. Филмът „Тютюн” е смятан за най-успешната екранизация в българското кино и е показан в официалната програма на Фестивала в Кан. Любопитен факт, свързан с него, е, че втората съпруга на писателя – Лена Левчева, е една от претендентките за главната женска роля. След множество перипетии тя в крайна сметка е поверена на Невена Коканова, чийто път до Ирина, подобно на пътя на романа, е доста трънлив – бъдещата всенародна любимка първоначално е отхвърлена от художествения съвет, но впоследствие самият Димов застава зад избора на Корабов и така Коканова се превъплъщава в главната героиня.

Общото между трите най-известни произведения на писателя са войната като фон – действието в „Поручик Бенц” се развива по време на Първата световна война, в „Осъдени души” по време на Гражданската война в Испания, а в „Тютюн” по време на Втората световна война, – трагичната любов и сложните обществено-политически, психологически и нравствени конфликти.

Авторът е бил председател на Съюза на българските писатели.

Димитър Димов напуска този свят на 1 април 1966 г. в Букурещ, покосен от масивен инсулт. Неговото дело продължават и двете му дъщери – Сибила Димова завършва испанска филология и работи като журналист, а Теодора Димова е утвърдена писателка.

Споделете чрез

Предишен

Следващ