#НаДнешнияДен 1937 г. умира Любомир Милетич – един от най-видните български учени и интелектуалци от края на XIX век и първата половина на XX век.
Работи в сферата на езикознанието и особено диалектологията, етнографията и историята. Милетич е сред най-изявените деятели и учредител на създадения в София Македонския научен институт. В негова чест е кръстен нос Милетич в Антарктида.
Любомир Милетич е роден на 1 януари 1863 година в град Щип. Баща му Георги Милетич (от село Мошорин в Унгария) е брат на панслависта и деятел на сръбското национално движение във Войводина Светозар Милетич. В средата на XIX век Георги Милетич работи като български учител в различни градове в Македония, между които Велес (1859 – 1861) (където се жени за Евтимия (Евка) хаджи Наумова Попдавова – от рода на велешкия първенец поп Даво, учителка в девическото училище във Велес след 1861 година и майка на Любомир Милетич) и Щип (1861 – 1863).
За дядо на Георги Милетич се посочва Миле войвода от Одринско. Самият Любомир Милетич. предприема през 1913 г. пътуване до Одрин, за да намери махалата Киреч и да узнае нещо повече за рода си.
В средата на седемдесетте години на XIX век семейството се премества в София, където Любомир Милетич посещава основното и класно училище.С избухването на Сръбско-турската война (1876) Георги Милетич постъпва в четата на Панайот Хитов, а сина си изпраща да доучва в Нови Сад и Загреб. В 1882 година в Загреб Любомир Милетич завършва класическата гимназия. Впоследствие със стипендия от Министерството на народната просвета следва славянска филология в Загреб и Прага, като завършва в 1885 година.
От 1885 година е отново в София като става първо учител в Софийската класическа гимназия, а от 1892 г. е преподавател в Софийското висше училище (от 1904: Софийски университет) и професор по славянска филология.
През 1898 година е приет за член на Българското книжовно дружество. През 1926 година е избран за председател на БКД, вече преименувано на Българска академия на науките. Той остава на този пост до смъртта си. Любомир Милетич има и голяма заслуга при създаването и развиването на Македонски научен институт (МНИ). От 1928 до 1937 г. Любомир Милетич е също председател на МНИ.
На 4 септември 1958 година вестник „Македонска трибуна“ отпечатва речта на Асен Аврамов при откриване на конгреса на „Македонската патриотическа организация“ (МПО) в която казва следното за професор Милетич:
Професор Любомир Милетич нарече нареждането на Иван Михайлов по повод сърбофилския преврат от 19.05.1934 г. в София венец на героичните дела на ВМРО. Именитият наш професор схвана много правилно от какво политическо и национално значение бе факта, че нито един изстрел не се даде срещу българската войска от хората и съмишлениците на ВМРО. Това бе изрично нареждане на Иван Михайлов.
Морският нос Любомир Милетич на остров Гринуич, Южни Шетландски острови е наименуван на Любомир Милетич.
Библиография
Любомир Милетич оставя повече от 400 труда: книги и монографии, студии, рецензии и др., много от които са на чужди езици: немски, френски, сърбо-хърватски, руски.
Редактор е на поредицата „Материали за историята на македонското освободително движение“ (1925 – 1931), един от най-ценните източници за историята на Вътрешната организация и Илинденско-Преображенското въстание, в която са публикувани спомените на видни войводи и водачи на ВМОРО. Автор е на ценните трудове на тракийска тематика като За Тракия, Родна Тракия, В Македония и Одринско, Западна Тракия и договорът за мир в Ньой, История на Гюмюрджинската република, Разорението на тракийските българи през 1913 година, както и многобройните публикации и доклади, свързани с трагедията преживяна от тракийските българи през 1913 година.
Други трудове са:
– Членътъ въ българския езикъ. Загреб, 1887.
– Нови влахо-български грамоти отъ Брашовъ. 1896.
– Дако-ромънитѣ и тѣхната славянска писменость. Часть II. Нови влахо-български грамоти отъ Брашовъ // Сборникъ за Народни Умотворения, Наука и Книжнина. София, Държавна печатница, 1896. с. 3 – 152.
– Изследване за българитѣ въ Седмоградско и Банатъ. София, 1897.
– У седмиградскитѣ българи // Български прѣгледъ, год. III, кн. VI. София, 1896.
– Старото българско население въ Сѣвероизточна България. София, 1902.
– Споменъ отъ Рилския манастиръ. София, 1902.
– Das Ostbulgarische (Източнобългарските говори. Виена, 1903. (на немски)
– Старобългарска граматика съ упражнения, образци изъ старобългарскитѣ паметници и рѣчникъ. Шесто издание. София, 1906.
– Коприщенски дамаскинъ. Новобългарски паметникъ отъ XVII вѣкъ // – Български старини, кн. II. София, 1908.
– Die Rhodopenmundarten der bulgarischen Sprache (Родопските диалекти на българския език). Виена, 1911. (на немски)
– Гръцкитѣ жестокости въ Македония прѣзъ Гръцко-българската война. София, 1913.
– Atrocités grecques en Macedoine pendant la Guerre greco-bulgare. София, 1913. (на френски)
– Разорението на тракийскитѣ българи прѣзъ 1913 година. Второ фототипно издание. София, Културно-просветен клуб „Тракия“ – София, 1989.
– Изъ единъ поменикъ на манастира Прѣчиста (Кичевско) // Списание на Българската академия на науките. София, 1919.
– Два български рѫкописа съ гръцко писмо. 1. Недѣлни поучения отъ XVIII вѣкъ 2. Търлиско евангелие отъ 1861 г. // Български старини, кн. VI. София, 1920.
– Старобългарска граматика съ кратъкъ сравнителенъ огледъ къмъ новобългарския езикъ.
– Мнѣнието на най-виднитѣ слависти за езика на македонцитѣ. Виена, Македонски студентски дружества въ чужбина, 1922.
– Свищовски дамаскинъ. Новобългарски паметникъ отъ XVIII векъ // Български старини, кн. VII. София, 1923.
– Македония и македонскитѣ българи. Второ издание. София, 1925.
– Седмоградскитѣ българи и тѣхниятъ езикъ // Списание на – Българската академия на наукитѣ: Клонъ историко-филологиченъ и философско-общественъ, Кн. XXXIII. София, 1926. с. 1 – 183.
Англия въ историята на македонския въпросъ // Македонски прегледъ, год. II, кн. 1. София, 1926.
– Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ по спомени на Яне Сандански, Черньо Пѣевъ, Сава Михайловъ, Хр. Куслевъ, Ив. Анастасовъ Гърчето, Петъръ Хр. Юруковъ и Никола Пушкаровъ; съобщава Л. Милетичъ // Материали за историята на македонското освободително движение, Книга VII. София, Македонски Наученъ Институтъ, 1927.
– Документи за противобългарскитѣ действия на сръбскитѣ и на гръцкитѣ власти въ Македония презъ 1912 – 1913 година. 1929.
– Единството на българския езикъ въ неговитѣ наречия. 1929.
– Къмъ историята на българското аналитично склонение. 1935.
– Една българска Александрия отъ 1810 г. // Български старини, кн. XIII. София, 1936
