[et_pb_section bb_built=”1″][et_pb_row][et_pb_column type=”1_2″][et_pb_image _builder_version=”3.0.76″ src=”https://misal.bg/wp-content/uploads/2017/10/22386488_10213119576800652_36024399_n1.jpg” show_in_lightbox=”off” url_new_window=”off” use_overlay=”off” align=”center” always_center_on_mobile=”on” border_style=”solid” force_fullwidth=”off” show_bottom_space=”on” /][et_pb_text _builder_version=”3.0.76″ background_layout=”light” border_style=”solid”]
На днешния ден през 1927 г. умира Ипократ Томев Развигоров – български революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.
Роден е през 1900 година в Щип в семейството на дългогодишен български учител. Племенник на Мише Развигоров и син на дългогодишния учител Томе Развигоров.
След завършване на основното си образование работи като бакалин и фурнаджия в родния си град. През 1922 година преминава в нелегалност и участва в редица акции на ВМРО. До 1925 година е участник в четите на Григор Хаджикимов и Панчо Михайлов в Кочанско. По време на Горноджумайските събития заедно с Христо Балвански, внук на Иван Бърльо, е охрана на Петър Шанданов, Панчо Михайлов, Иван Михайлов и Йордан Гюрков. През 1925 година извършва покушение над комунистическия депутат Харалампи Стоянов.
През 1927 година тройка на ВМРО, в която освен Ипократ Развигоров влизат и съгражданинът му Илия Лилинков и Благой Кралев от Куманово провежда наказателната акция на ВМРО срещу сръбския генерал Михайло Ковачевич – убит на 5 октомври в Щип. Напускат Щип, но на 8 октомври Кралев е заловен край Калаузлия, а на 9 октомври Развигоров и Лилинков са открити от сръбските войски в пещера в планината Плачковица. Водят сражение срещу многоброен противник в продължение на 20 часа. След като привършват боеприпасите си, Развигоров и Лилинков се самоубиват.
Атантатът срещу генерал Ковачевич предизвиква несигурност и дори паника сред сръбските управници, не само в Македония. То е и повод за мащабни репресии – убийства, арести, побоища, обиски и съдебни процеси. Сред убитите непосредствено след атентата са брата на Ипократ Развигоров, бащата на Илия Лилинков, членове насемейството на Иван Михайлов и други.
[/et_pb_text][/et_pb_column][et_pb_column type=”1_2″][et_pb_image _builder_version=”3.0.76″ src=”https://misal.bg/wp-content/uploads/2017/10/22359514_10213119631282014_404915309_n1.jpg” show_in_lightbox=”off” url_new_window=”off” use_overlay=”off” align=”center” always_center_on_mobile=”on” border_style=”solid” force_fullwidth=”off” show_bottom_space=”on” /][et_pb_text _builder_version=”3.0.76″ background_layout=”light” border_style=”solid”]
На днешния ден през 1934 година умира Владо Черноземски (Величко Димитров Керин).
Той е роден през 1897 година в семейството на Димитър Керин и Риса Балтаджиева от чепинското село Каменица, днес квартал на Велинград. Завърша третокласно образование в родната си Каменица. Владо Черноземски става член на ВМРО през 1922 г. в Кюстендил и участва в четата на войводата Иван Бърльо. Виден деец на македонското освободително дело. Като един от най-подготвените кадри на организацията, ръководстото на ВМРО начело с Иван Михайлов му възлага голям брой задачи, между които и убийството на народния представител от БКП Димо Хаджидимов.
Владо Черноземски застрелва в Марсилия югославския крал Александър I и френския външен министър Луи Барту. Югославският монарх е на официално посещение в Марсилия. Пристига на борда на крайцера “Дубровник”, придружен от външния министър Боголюб Йевтич. Посрещнат е от френския министър на външните работи Луис Барту. По време на движението на официалния кортеж по марсилските улици Владо Черноземски открива огън с автоматичен пистолет. Кралят и министър Барту са убити на място, а Йевтич е тежко ранен. Черноземски е съсечен тежко със саби от полицията, умира 20 часа след атентата. Погребан е на неизвестно място, като на погребението присъствали само двама детективи и гробари.
Какво е чудо, чудо станало
во града Марселия
Там са навлезли автономисти
и братя усташи.
Тръгнал ми кралят со парахода
от града Дубровник,
и ми зацепил по море широко
за града Марселия.
Там го посрещнал министер
Барту со генералите.
Те се собрали союз да прават
против Македония.
Народ се сбира, тълпа голема
и вика: „Живио!” А от тълпата
глас се провиква:
„Смърт на тиранина!”
Това ми беше Владо Черноземски
от Македония.
Той се затича към автомобила
со пистолет в ръка.
Крал Александър
подло се моли
и на Владо говори:
„Аман бре, Владо,
не мой бре, Владо,
мене да ме убиваш!”
Владо на краля гордо отговаря:
„Чуй бре, тиранино,
мене ме изпрати
Ванчо Михайлов
да изпълна присъдата.
Я стани, стани,
шумадийско куче,
тебе ке те утепам.”
Пистолетьт грьмна,
кралот се обърна
Да живее Македония!
Нека се знае, знае и помни
по цела Европа, че македонец
робство не търпи.
Смърт на тираните!
[/et_pb_text][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section]
