fbpx

10 октомври: Ипократ Развигоров / Владо Черноземски

Време за четене: 3 мин.
На днешния ден през 1927 г. умира Ипократ Томев Развигоров – български революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация. Роден е през 1900 година в Щип в семейството на дългогодишен български учител. Племенник на Мише Развигоров и син на дългогодишния учител Томе Развигоров. След завършване на основното си образование работи като бакалин и фурнаджия в родния си град. През 1922 година преминава в нелегалност и участва в редица акции на ВМРО. До 1925 година е участник в четите на Григор Хаджикимов и Панчо Михайлов в Кочанско. По време на Горноджумайските събития заедно с Христо Балвански, внук на Иван Бърльо, е охрана на Петър Шанданов, Панчо Михайлов, Иван Михайлов и Йордан Гюрков. През 1925 година извършва покушение над комунистическия депутат Харалампи Стоянов. През 1927 година тройка на ВМРО, в която освен Ипократ Развигоров влизат и съгражданинът му Илия Лилинков и Благой Кралев от Куманово провежда наказателната акция на ВМРО срещу сръбския генерал Михайло Ковачевич – убит на 5 октомври в Щип. Напускат Щип, но на 8 октомври Кралев е заловен край Калаузлия, а на 9 октомври Развигоров и Лилинков са открити от сръбските войски в пещера в планината Плачковица. Водят сражение срещу многоброен противник в продължение на 20 часа. След като привършват боеприпасите си, Развигоров и Лилинков се самоубиват. Атантатът срещу генерал Ковачевич предизвиква несигурност и дори паника сред сръбските управници, не само в Македония. То е и повод за мащабни репресии – убийства, арести, побоища, обиски и съдебни процеси. Сред убитите непосредствено след атентата са брата на Ипократ Развигоров, бащата на Илия Лилинков, членове насемейството на Иван Михайлов и други.
На днешния ден през 1934 година умира Владо Черноземски (Величко Димитров Керин). Той е роден през 1897 година в семейството на Димитър Керин и Риса Балтаджиева от чепинското село Каменица, днес квартал на Велинград. Завърша третокласно образование в родната си Каменица. Владо Черноземски става член на ВМРО през 1922 г. в Кюстендил и участва в четата на войводата Иван Бърльо. Виден деец на македонското освободително дело. Като един от най-подготвените кадри на организацията, ръководстото на ВМРО начело с Иван Михайлов му възлага голям брой задачи, между които и убийството на народния представител от БКП Димо Хаджидимов. Владо Черноземски застрелва в Марсилия югославския крал Александър I и френския външен министър Луи Барту. Югославският монарх е на официално посещение в Марсилия. Пристига на борда на крайцера „Дубровник“, придружен от външния министър Боголюб Йевтич. Посрещнат е от френския министър на външните работи Луис Барту. По време на движението на официалния кортеж по марсилските улици Владо Черноземски открива огън с автоматичен пистолет. Кралят и министър Барту са убити на място, а Йевтич е тежко ранен. Черноземски е съсечен тежко със саби от полицията, умира 20 часа след атентата. Погребан е на неизвестно място, като на погребението присъствали само двама детективи и гробари. Какво е чудо, чудо станало во града Марселия Там са навлезли автономисти и братя усташи. Тръгнал ми кралят со парахода от града Дубровник, и ми зацепил по море широко за града Марселия. Там го посрещнал министер Барту со генералите. Те се собрали союз да прават против Македония. Народ се сбира, тълпа голема и вика: „Живио!“ А от тълпата глас се провиква: „Смърт на тиранина!“ Това ми беше Владо Черноземски от Македония. Той се затича към автомобила со пистолет в ръка. Крал Александър подло се моли и на Владо говори: „Аман бре, Владо, не мой бре, Владо, мене да ме убиваш!“ Владо на краля гордо отговаря: „Чуй бре, тиранино, мене ме изпрати Ванчо Михайлов да изпълна присъдата. Я стани, стани, шумадийско куче, тебе ке те утепам.“ Пистолетьт грьмна, кралот се обърна Да живее Македония! Нека се знае, знае и помни по цела Европа, че македонец робство не търпи. Смърт на тираните!
Споделете чрез

Предишен

Следващ