На днешния ден през 1877 г. е освободен Плевен след обсада продължила 5 месеца. Командирът на Западната османска армия Осман паша предава града и сабята си на руския генерал-лейтенант Иван Ганецки след като преди това е успял успешно да отбие 3 атаки над града, забавяйки руското настъпление в Тракия. Падането на Плевен слага край на най-тежката и продължителна битка през Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) и е решителен момент за изхода ѝ.
Битката за Плевен започва на 19 юли 1877 г, когато османската армия успява да изпревари с няколко часа настъпващият Руски западен отряд и да заеме отбранителни позиции в града. Вследствие на лошо разузнаване първата атака на руските сили, проведена на следващия ден, се проваля, тъй като турските защитници превъзхождат атакуващите в съотношение 2 към 1. Десет дни след неуспеха на първата атака, на 30 юли, набъбналата до 35 хиляди души руска армия провежда втора атака срещу вече 20 хилядна турска армия. Западният отряд дава над 7 хиляди убити и ранени срещу само 1000 жертви от турска страна, но втората атака също пропада. В средата на септември руските сили вече са удвоени и превъзхождат почти трикратно армията на Осман паша, но и третият щурм на Плевенската крепост е неуспешен.
За да излезе от неизгодната ситуация, Руското командване прибягва до услугите на ветерана от Кримската война (1853-1856 г.) и герой от защитата на Севастопол – генерала от инженерни войски Едуард Тотлебен. Генерал Тотлебен реорганизира обсадата и изгражда пълна блокадна линия около града. В следващите месеци хранителните припаси на Осман паша започват да привършват. В същото време, храбрата защитата на Шипченския проход от страна на Южния отряд на руската армия и влизащото в него Българско опълчение, попречва на Сюлейман паша да съедини Централната османска армия със защитниците при Плевен. Принуден да избира между глада и смъртта в битка, Осман паша нарежда настъпление на запад по долината на река Вит. При опита за пробив самият Осман паша е ранен, а Западната османска армия разбита и пленена. Жертвите на Руската империя при Плевенската империя се изчисляват на около 38 хиляди убити и ранени, а на Османската империя на 25 хиляди. Генерал Тотлебен скромно отбелязва, че не той, а гладът е победил турските войски.
Любопитен факт е, че в битката за Плевен участва и японският самурай Сейго Ямадзава, който командва взвод от Руската армия и е награден с орден “Св. Владимир, IV степен”.
Победата при Плевен освобождава руските сили за настъпление към Южна България и Цариград в началото на 1878 г, когато са освободени София и Пловдив и е пленена Централната османска армия при Шейново. В края на януари е сключено Одринското примирие, а на 3 март и Санстефанският мирен договор, с който е очертан националният идеал, за който ще се борят поколения българи до 9 септември 1944 г.
