НОВО

Поредният спектакъл “Вот на недоверие”

Ще мине ли поредният вот на недоверие към правителството? Не, не това е правилният въпрос. Правилният въпрос е има ли основание да бъде искан. А още по-правилният е: какво ще стане, ако мине? Очевидно вотът няма да мине, поне според мнението на онези наблюдатели и...

Няколко икономически урока от водната криза в Перник

Няколко базови икономически урока от водната криза в Перник. И системните проблеми и решения. Първо. Държавата и общините НЕ са добри стопани. Защото дори те да изземат юздите на целия стопански живот (ако водоснабдяването или топлината са “публично” благо, то какво...

Завръщането на плановата икономика

В последните години е модерно политици да се самоопределят като “десни”, без да имат абсолютно никаква престава какво означава това, в политически и икономически аспект. Падането на комунистическия строй и преминаването на България от планова към пазарна икономика...

Расизъм тук, расизъм там

Все още има много хора, които отчаяно са се вкопчили в илюзията, че политическата коректност е просто проява на добро възпитание. Световните новини от последните дни предлагат ново остро опровержение на тази трагикомична дефиниция. Фактите от реалността на терен...

Имам 99 ВиК проблема и София не е един от тях

Да създадеш ВиК холдинг, който да управлява всички държавни дружества в сектора под една шапка е същото като да събереш десетки и стотици хазартно зависими хора и да ги обединиш в управата на едно казино. Да предоставиш на този холдинг средства от държавния бюджет в...

Тази мистериозна Зелена сделка

След като екологичното острие на ВМРО (бивше митническо острие на Царя) Ревизоро, спешно прекръстен от народния гений на Язовиро, пое Министерството на околното среда, нашият най-зелен евродепутат Радан Кънев, заливайки междувременно фейсбук с възторг по адрес на...

Нов президент от Демократическата партия може да нанесе непоправими щети на космонавтиката на САЩ

„Ние избираме да отидем на Луната! Ние избираме да отидем на Луната през това десетилетие и да направим други неща. Не защото са лесни, а защото са трудни“ - с тази вдъхновяваща реч, произнесена в Университета Райс в Хюстън през 1962 година, президентът на САЩ Джон...

Войната на колективно (без)отговорните

Криза е. Този път не финансова, а водна. Недостигът на вода в Перник, а и в други населени места, е на път не просто да вземе главата на един министър и дори да го прати на скамейката на обвиняемите, което само по себе си не се вижда често по родните географски...

Пробабилистично либертарианство

Увод Пробабилистичното либертарианство е ново течение в либертарианската философия, за основоположник на което приемаме Насим Талеб. Той доразвива теории на Фридрих Хайек от икономиката (Heyek, 1945) и Джон Мейнард Кейнс (Keynes, 1921) от теория на вероятностите като...

Коминните филтри: решение или разхищение?

През седмицата научихме, че Столична община вече е инсталирала 85 филтъра на комини в квартал Факултета, а още през лятото бе планирана обществена поръчка за почти 8 милиона лева за общо 2000 бройки. Те трябва да спасяват софиянци от замърсяването на...

10 март: Христо Матов

Време за четене: 4 мин.

На днешната дата през 1872 година е роден Христо Матов – български революционер, член на Централния комитет и задгранично представителство на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, водач на десницата в организацията.

Христо Матов е роден в град Струга. Негов брат е Милан Матов, който е шест години по-млад от него, също виден революционен деец в Македония.

Матов учи в родния си град, а по-късно е един от първите възпитаници на Солунска българска мъжка гимназия. След завършването за кратко е директор на българското педагогическо училище в Сяр. През 1894 година отхвърля предложението на Даме Груев и Иван Хаджиниколов да се присъедини към новосъздадената ВМОРО, но след Четническата акция на Македонския комитет преосмисля решението си и на 25 август 1895 година влиза в организацията и за кратко замества Гьорче Петров като член на ЦК на ВМОРО. После преподава в Педагогическото българско училище в Скопие, като през 1896 година посвещава 15-годишния тогава Тодор Александров във ВМОРО. Директор на гимназията в периода 1898-1901 година.

През 1897 година Матов под псевдонима Дримколов издава брошурата „Сръбските претенции в Западна България“, в която доказва българския корен на населението в Македония и отхвърля като несъстоятелни твърденията, че то е сръбско. Брошурата започва така:

„Въ тая статия искамъ да сподѣля съ читателитѣ нѣколко мисли за претенциитѣ, които въ най-ново врѣме поддигнаха Сърбитѣ върху оная наша страна, която етнографски се нарича Западна България, а археологически е позната подъ име Македония.

Фактъ е, констатиранъ вече, че Македонскитѣ Българи сѫ захванали да се събуждатъ по-рано отъ Мизийскитѣ и Тракийскитѣ…“

Учителства в Сяр, Скопие, София и Стара Загора. От 1895 до 1898 година е училищен инспектор в Скопската епархия. От 1896 до 1901 година е член на ЦК на ВМОРО. В Скопие в 1897 година издава хектографирания вестник „Санстефанска България“, в който открито защитава идеята за присъединяване на Македония към Княжество България.

От 1901 до 1902 година е заточен в Бодрум кале, Мала Азия. От 1902 година е член на Задграничното представителство, после окръжен ръководител на революционната организация в Скопие. На Съвещателното събрание на ВМОРО в София от декември 1906 година е повторно избран за член на задграничното представителство. Според Ангел Динев към 1912 година Матов е начело на една от трите състезаващи се „върховистки групировки“ заедно с тези на Стефан Николов (в Горноджумайско) и Константин Дзеков (в Гевгелийско, Воденско и Ениджевардарско). Влиянието на Матов е в Скопско, Битолско и Солунско, неговата групировка има най-силна подкрепа от ВМОРО. През 1910 година пише брошурата „Писма за Македония“.

 

През 1911-1912 година публикува във вестник „Вардар“ студията „Пропуснати случаи“, в която разглежда кога България е трябвало да се намеси и с война да реши Македонския въпрос:

„Като пръвъ удобенъ случай въ миналото съ право се посочва отъ сички годината 1897 по врѣме на гръцко-турската война, когато въ Македония не бѣ останала никаква, рѣшително никаква войска, когато и македонскитѣ резервисти бѣха отишле въ Тесалия.

…Другъ удобенъ случай за дѣйствуване отъ страна на България бѣ годината 1903 по врѣме на Илинденското възстание. Тогава населението бѣ станало до голѣма степенъ господаръ на положението въ повечето мѣста на Битолския и Одринския край.

…Третъ удобенъ случай за дѣйствуване, който България сѫщо изпусна, е годината 1906.“

През 1912 година при избухването на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение, като служи в Нестроевата рота на 9 велешка дружина. За проявена храброст е награден със сребърен кръст с корона „За военна заслуга“ и с орден „Свети Александър“ VI степен. През Първата световна война служи в щаба на българската войска и е главен редактор на излизащия в Скопие вестник „Родина“. Изследовател фолклорист, филолог и публицист.

Тезисите на Матов представляват гръбнака на македонската революционна система. Той е главен теоретик на ВМОРО и автор на общия план на Илинденско-Преображенското въстание, изработен по време на заточението му в Бодрум кале. След Междусъюзническата война Христо Матов формулира и исканията на ВМРО, с които македонска делегация обикаля Европа.

През 1917 година Христо издава студия, в която се казва в дванадесет отделни пункта, че възприетата от българската дипломация позиция не само по Македонския въпрос, но и по Българския национален въпрос като цяло е объркана и вредна за каузата на освободителното движение.

Христо и брат му Милан са приятели с Пейо Яворов. Знае се, че Яворов е тършувал в квартирата на Христо, за револвер, с който да се самоубие, след като братята веднъж отказват да му предоставят оръжие.

Христо Матов умира на 10 февруари 1922 година в София. Погребан е в Централни софийски гробища.

Архивът на Христо Матов, състоящ се от многобройни документи, свързани с революционните борби на българите от Македония и Одринско за времето от 1892 до 1919 г. днес се съхранява в Централен държавен архив на “Държавна Агенция Архиви”.

Христо Силянов нарича Матов:

„единъ просвѣтенъ бѫдещъ вождъ съ значителна литературна култура, съ любовь къмъ народната поезия и съ оригинално писателско перо. Съ спартански добродетели въ частния си животъ, строгъ къмъ себе си и къмъ другитѣ, необикновено упоритъ въ мненията си, Матовъ се издигна бързо и зае, наредъ съ Гьорче, мѣсто на пръвъ теоритикъ на македонската революция. Отъ нѣколцината великани той работи най-дълго време, проживѣ и общоевропейската война и остави свѣтълъ споменъ, незатъмненъ отъ никакво петно.“

За Иван Михайлов Матов е:

„най-проницателният идеолог на ВМРО през турския режим.

 

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!