#НаДнешнияДен 1945 г. от “Народния съд” е разстрелян полковник Павел Панов – герой от Първата и Втората световни войни, награден с три ордена „За храброст“ и три ордена „За военна заслуга“.
Павел Панов е роден в Галово, Врачанска област на 25 октомври 1895 година. През 1917 година завършва 38-и випуск на Военното училище в София.
Първа световна война (1915 – 1918)
Бойното си кръщене получава на фронта през Първата световна война в състава на 51-ви пехотен резервен полк с командир полковник Иван Жабински, част от 6-а пехотна бдинска дивизия с командир генерал-майор Христо Попов, влизаща в състава на Първа армия с командири генерал-майор Климент Бояджиев, а по-късно и генерал-майор Димитър Гешов. Взема участие в сраженията при Връшка чука, Нишка операция, Леринска операция, Битолско настъпление. Отличил се в боевете при станция Кенали, Битолско. Награден с орден „За храброст“ – 1915 – 1918 и три ордена „За военна заслуга“.
Втора световна война (1941 – 1945)
Полковник Павел Панов взема участие във Втората световна война, като на 12 май 1942 година е назначен за командир на 36-и пехотен козлодуйски полк, който от 12 април 1944 влиза в състава на 29-а пехотна дивизия към 1-ви корпус. На 17 септември 1944 г. полкът е прегрупиран във 2-ра пехотна тракийска дивизия с командир генерал-майор Никола Генчев, в състава на новосформираната Първа българска армия под командването на генерал-майор Владимир Стойчев. Участва в тежките боеве при Крива паланка, Страцин, Куманово (Страцинско-Кумановската операция), река Пчиня, Нови чифлик. За проявен героизъм и отлична военна техника е награден с два ордена „За храброст“, връчени му от генерал Владимир Стойчев на парада в Скопие, състоял се на 15 ноември 1944. Единият е за боевете при Крива паланка, а другият за битката при Страцин. Лично от командира на Първа армия има уверението, че ще бъде произведен в чин генерал.
На 7 декември 1944 г. се завръща в Родината. Яхнал бял кон, начело на полка си, полковник Павел Панов е посрещнат като герой. След официалния парад, благодарствените речи и възхвала на завърналите се герои, полковник Павел Панов е отведен от партизаните. След няколко месеца се разбира, че е осъден на смърт и разстрелян от така наречения „Народен съд“. Смъртната присъда е изпълнена само няколко часа след като е обявена. На 26 август 1945 г. полковник Павел Панов е уволнен посмъртно от армията.
На 11 септември 1999 г. името му е увековечено на „Мемориала на жертвите на комунистическия режим в България“, който се намира в центъра на София, пред Националния дворец на културата.
Военни звания
Подпоручик (1 август 1917)
Поручик (30 юни 1919)
Капитан (1 януари 1927)
Майор (6 май 1935)
Подполковник (6 май 1939)
Полковник (3 октомври 1942)
Участия в бойни действия
Участие в Първата световна война с 51-ви пехотен резервен полк
Участие във Втората световна война с 36-и пехотен козлодуйски полк
Отличия
1944 – Орден „За храброст“ IV степен, 1 клас
1944 – Орден „За храброст“ IV степен, 2 клас
1918 – Орден „За храброст“ 1915 – 1918
Орден „За военна заслуга“ – три пъти
