fbpx

НОВО

Кои са “Привилегированите”?

Редакторите в "Консерваторъ" Николай Облаков и Виктория Георгиева гостуват в "Студио Хъ" по темата за битовата престъпност и материала "Привилегированите" Подхождаме с разбиране към затрудненията с четенето на нашите либерални приятели, но показаните данни имат...

Прогресивният данък – една услуга, различни цени

Дебатът за размера на данъците и философията на облагането на доходите (плосък срещу прогресивен модел) наглед е финансово-икономически, но по същество има съвсем друга природа. Това се вижда и от аргументите на защитниците за смяна и оставане на модела - и вляво, и...

Заплашен ли е плоският данък

Отнякъде изведнъж стана актуално да се говори за замяна на плоския данък с прогресивен? Плоският (пропорционален) данък от 10% е едно от най-добрите неща, които са правени за икономиката на България и е една от основните причини за икономическия напредък на страната...

Защо полетът е важен?

На 30-ти май частната американска компания СпейсЕкс съвместно с НАСА изпрати за пръв път в космоса кораба "Крю Драгън" с хора на борда. Събитието е историческо, но причината затова вероятно е по-различна, отколкото си мислите. Не защото САЩ най-накрая спира да зависи...

Световната здравна пионка на Китай

Пандемията COVID-19 все още продължава своето настъпление в Латинска Америка, докато една голяма част от населението на планетата постъпателно започна да се възвръща към нормалността. Катаклизъм като този ще се помни още дълго и сега идва моментът, в който светът...

Връзката между християнството и капитализма

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Тома Петров гостува в предаването "Business Daily" по "ТВ Европа". Вижте пълното видео:

Какъв ще бъде светът след като свалим “маските”?

В преносен смисъл, всеки един от нас носи “маска”. В работата сме едни, вкъщи други, а пред близки приятели съвсем различни. Носим я, защото се страхуваме: от вируса, от отхвърляне, от истината… Но представете си, че този страх изчезне. Готови ли сме за истината като...

Антикрехкост и епидемии

„When it rains, it pours“[i]“Злото никога не идва само”„Няма, няма, па току си....“ Дебели опашки Както може да потвърди всеки преподавател в университет, студентите носят своите проекти и курсови работи наведнъж в последния ден на семестъра. Цял семестър е тихо,...

Малко по-лошо

Мишел Уелбек е псевдоним на Мишел Томас, френски писател, станал световно и скандално известен с романите „Елементарните частици“ („les Particules élémentaires“) и „Платформата“ („Plateforme“). Оригинална публикацияПревод: Константин Туманов Трябва да си го признаем:...

Привилегированите

В последните дни нашумяха поредните два случая на насилие. Първият - четирима души нападнаха младо семейство. Мъжът и жената са атакувани докато извеждат едногодишните си близначета на разходка. Ден по-рано бащата има кратък словесен сблъсък с един от нападателите,...

11 април: Роза Попова

Време за четене: 2 мин.

На днешната дата през 1949 година умира Роза Попова – българска театрална актриса и режисьорка.

Родена е в София като Руска Михайлова Мануилова през 1879 година. Руска, още 15-годишна, се запознава с бъдещия си съпруг; вече 16-годишна, се омъжва за него тайно от родителите си.

Докато продължава средното си образование, постъпва в пътуващата театрална трупа „Зора“. Учи театрално изкуство при Константин Сапунов. Дебютира с ролята на София в „Искрено приятелство“ от Сарду в Търново през 1897 г., но за начало на творческата си кариера смята ролята на Лукреция в „Лукреция Борджия“ от Виктор Юго. Пътува с театралната трупа на съпруга си, която по-късно оглавява. В периода 1900-1902 г. играе в „Сълза и смях“ и участва в хърватската трупа на М. Стойкович.

От 1900 г. е преследвана от ухажващия я 25-годишен учител и поет Тодор Богданов от Враца. На 20 януари 1903 г. той прострелва Роза и себе си, като умира на място. Тя е тежко ранена, но се успява да се излекува. Прострелването е по обяд, събират се хора и бързо се разчува в София. На 12 март с.г. Министерството на просвещението я уволнява от Народния театър в интерес на службата.

От 1904 до 1906 г. с прекъсвания ръководи и играе в театралната трупа в Пловдив. След това заминава за Виена, където изучава литература и медицина във Виенския университет. Завръща се в България през 1908 г. и е поканена от Йозеф Шмаха да играе в Народния театър. В него е актриса до 1910 г.

През 1910-1911 г. е избрана за първи директор-режисьорка на театъра в Русе. Основава собствен театър „Роза Попова“ в София през 1918 г. За кратко е актриса в Свободния театър. През 1923 г. създава Българската театър-студия, в която се занимава с театрална педагогика. Завършва своята актьорска дейност през 1937 г.

През 1926 г. Теодор Траянов посвещава стихотворението си „Скитнишки напев“ на Роза Попова.

Освен с театрална дейност, Роза Попова се занимава с превод и литература – превежда по-голямата част от пиесите, които поставя на сцена, пише мемоари, стихове, легенди, разкази, критически статии. Роза Попова се включва в македоно-одринското революционно движение. През 1913 г. е милосърдна сестра във военна амбулатория на Македоно-одринското опълчение.

Умира на 11 април 1949 година в град Мездра.

Споделете чрез

Предишен

Следващ