11 април

На днешната дата през 1949 година умира Роза Попова – българска театрална актриса и режисьорка.

Родена е в София като Руска Михайлова Мануилова през 1879 година. Руска, още 15-годишна, се запознава с бъдещия си съпруг; вече 16-годишна, се омъжва за него тайно от родителите си.

Докато продължава средното си образование, постъпва в пътуващата театрална трупа „Зора“. Учи театрално изкуство при Константин Сапунов. Дебютира с ролята на София в „Искрено приятелство“ от Сарду в Търново през 1897 г., но за начало на творческата си кариера смята ролята на Лукреция в „Лукреция Борджия“ от Виктор Юго. Пътува с театралната трупа на съпруга си, която по-късно оглавява. В периода 1900-1902 г. играе в „Сълза и смях“ и участва в хърватската трупа на М. Стойкович.

От 1900 г. е преследвана от ухажващия я 25-годишен учител и поет Тодор Богданов от Враца. На 20 януари 1903 г. той прострелва Роза и себе си, като умира на място. Тя е тежко ранена, но се успява да се излекува. Прострелването е по обяд, събират се хора и бързо се разчува в София. На 12 март с.г. Министерството на просвещението я уволнява от Народния театър в интерес на службата.

От 1904 до 1906 г. с прекъсвания ръководи и играе в театралната трупа в Пловдив. След това заминава за Виена, където изучава литература и медицина във Виенския университет. Завръща се в България през 1908 г. и е поканена от Йозеф Шмаха да играе в Народния театър. В него е актриса до 1910 г.

През 1910-1911 г. е избрана за първи директор-режисьорка на театъра в Русе. Основава собствен театър „Роза Попова“ в София през 1918 г. За кратко е актриса в Свободния театър. През 1923 г. създава Българската театър-студия, в която се занимава с театрална педагогика. Завършва своята актьорска дейност през 1937 г.

През 1926 г. Теодор Траянов посвещава стихотворението си „Скитнишки напев“ на Роза Попова.

Освен с театрална дейност, Роза Попова се занимава с превод и литература – превежда по-голямата част от пиесите, които поставя на сцена, пише мемоари, стихове, легенди, разкази, критически статии. Роза Попова се включва в македоно-одринското революционно движение. През 1913 г. е милосърдна сестра във военна амбулатория на Македоно-одринското опълчение.

Умира на 11 април 1949 година в град Мездра.

Завършил Софийския университет, специализирал в Тюбингенския университет и Американския университет в Прищина. Специалист по Балканска история и политика, председател на Младежкия консервативен клуб (2013-2015). Стипендиант на фондация „Конрад Аденауер”, член на клуба на наследниците на царския офицерски корпус „Един завет”. Един от създателите на „София помни“.

Share This