fbpx

НОВО

Краят на илюзиите (I част)

Времената на криза – здравна, а вече и икономическа бързо елиминират всички илюзии, които безпрепятствено виреят във времена на възход и мързелив разгул. Сегашната пандемия на COVID-19 не прави изключение и несъстоятелността и ненавременността на много идеи става...

Защо България не трябва да бърза с тегленето на нови дългове?

Светът е изправен пред безпрецедентна дългова криза. Животът на дълг вече е нещо напълно нормално, но и много опасно. През годините наблюдаваме засилваща се тенденция към трупане на все повече и повече дългове. The Institute of International Finance направиха...

Нетолерантната толерантност

Политическата коректност е идеология, сред чиито основни характеристики фигурира създаването и налагането на изкуствени „неутрални” думи и изрази, очертаването на, така да се каже, лексикални (и граматични) рамки, в които говорещите са длъжни да се ограничават, за да...

Интелигенцията и Църкватa

Не социалните прослойки са тези, които правят човека Може би е редно да започнем с дефиниране на понятията, ако желаем текстът да заблести с наукоподобно очарование. Що е интелигенция? Някои казват, че това са всички висшисти. Други твърдят, че интелигенцията се...

Благи вести за новите политически проекти

От вече доста години над българската политика тегне една мъка - прозорецът пред нахлуването на нови политически проекти е затворен. Не че няма желаещи пеперуди, привлечени от ярката светлина вътре в стаята, но всеки път щом се засилят на пъстрите криле на надеждите...

Изкуство по време на криза

Фейсбук групата „Купи изкуство, помогни на художник“  е създадена в помощ на българските художници, които както всички останали българи, живеещи от труда си, трябва да стоят в карантина и да оцелеят в икономическата криза, започнала с пандемията от КОВИД-19....

Медийна теория for dummies

На международната геополитическа и икономическа сцена се случват различни събития, а от участниците се изказва да бъдат съобразителни, бързи и да преследват личния си интерес максимално успешно и на минимална цена. Също като в истинския живот. Нерядко същинското...

Платформа „Консерваторъ“ стартира кампания #ЧетиВкъщи

Как Платформа „Консерваторъ“ ще ни мотивира не само да си стоим вкъщи, но и да четем книги? Николай Облаков разяснява кампанията #ЧетиВкъщи. Какви са стимулите и как точно ще се провежда? Вижте пълното...

Как държавата ще помогне на бизнеса и служителите?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев, както и София Касидова от Българската банка за развитие, гостуваха в предаването "Вие питахте, експертите отговарят" на Dir.bg. Тема на разговора бяха мерките за справяне с икономическите последствия от...

Рекламата в условия на криза

От началото на март 2020 година бизнесът в България започна да усеща практическите резултати от мерките във връзка с COVID-19. В такъв момент фирмите гледат на рекламата като нещо, което може да ги издърпа нагоре. Но не осъзнават обаче риска, пред който са изправени....

11 февруари: Свети мъченик Георги Софийски нови

Време за четене: 4 мин.

На днешния ден честваме паметта на Свети мъченик Георги Софийски нови, роден през 1497 година в град Кратово, Македония. От малък надарен с голяма физическа красота и добродетели той изучава златарския занаят. Описан е като висок, рус с дълги и тънки пръсти на ръцете. След смъртта на баща си под заплахата да бъде взет в еничарския корпус се мести в София.

Не след дълго обаче турците забелязват неговите качества и в София. Пращат човек при него уж с поръчение за работата му, но с тайната цел да го увещае да приеме исляма. Пратеникът се проваля, защото получава достоен отговор от младия мъж и се прибира посрамен. Разбирайки за това, градският съдия моли да го доведат при него уж по работа. Пристигайки, Георги бива отново увещаван да приеме исляма. След като отговаря по същия твърд начин, че иска да остане в християнската си вяра, той е затворен в тъмница.

Там идва неговият духовен отец поп Пейо. Той укрепя младежа във вярата и му дава наставления. По-късно поп Пейо ще запише подробно мъченическия подвиг на Георги за да достигне той до нас. Георги е доведен повторно пред съдията, където следват множество обещания и увещания да приеме мохамеданската вяра. Това е фрагмент от диалога между съдията и Георги, записан от поп Пейо:

„Съдията имаше един син, когото повика и рече на светеца:

– Ето, Георги, отсега нататък този мой син нека ти бъде брат, а на мене двамата ще ми бъдете синове и ще живееш в моя дом заедно с него. Аз вече остарях, както сам виждаш, и скоро ще умра, а след моята смърт ти ще бъдеш втори наследник на цялото ми богатство. И това, което казах, съм готов да потвърдя писмено пред всички тия, които се намират тук. Вярвай без съмнение, че ти говоря истината, и каквото ти казах на дума, ще го изпълня на дело. И знай, че цялото това събрано множество, което сега виждаш, всички ще ти се поклонят и ще ти бъдат като роби!

Цялото агарянско множество като чу тия думи, с висок глас похвали своя съдия. А презвитерът стоеше близо до светеца и често поглеждаше към него и се молеше на Бога за него тайно в ума си да не стане за поругание на враговете. Но Георги рече на съдията:

– Понеже мислиш доброто за тялото ми и, както казваш, ме обичаш, остави ме да си бъда християнин и да живея с християните! Ако ли не щеш, нека ти бъде известно, че от вярата ми и от любовта ми към Христа нищо не може ме разлъчи ­ ни земно богатство, ни преходна слава, ни огън, ни мъчение, нито друга някоя твар. Каквото зло и да ми сториш, надявам се на моя Христос, че ще ме укрепи, и за тукашните мъки ще получа стократно вечни блага и ще намеря покой в Неговото царство. И защо още се бавиш? Едно от тези три неща ще трябва да направиш: или ме пусни да си бъда християнин, или ме изпрати при моя Христос, или пък вие станете християни, за да се избавите от вечните мъки!“

Пълния диалог на Георги със съдията може да се прочете в подробното му житие написано от поп Пейо.

Георги е осъден на смърт чрез изгаряне. Тълпата го повежда с вързани ръце покрай църквата Света София и на избрано място наклажда огън. Няколко пъти го хвърлят вътре за да обгори кожата му и му обещават да го пуснат ако се отрече от вярата си. След като не постигат успех го хвърлят окончателно в огъня. Той ляга по гръб в кладата и след като връзките на ръцете му изгарят, започва да се кръсти и да изповядва Христос. Един агарянин не издържа на това зрелище, взима дърво и убива мъченика с удар по главата.

Това се случва на 11 февруари, 12 часа през деня, Месопустна неделя, 1515 година, третата година от царуването на турския султан Селим, при Софийския Митрополит Панкратий.

Свидетелите на случката виждат как веднага след смъртта на мъченика се появява облак, който излива роса върху огъня и го изгася. Турците си отиват посрамени, а християните ликуват.

По-късно разярени от поражението си агаряните опитват да изпепелят тялото на Георги, като струпват огромна клада върху него. Влачат дори плетовете на съседните къщи върху тялото му, но то не изгаря. Взето е през нощта и погребано в църквата “Света великомъченица Марина”.

Днес мощи на светеца се намират в драгалевския манастир “Св. Богородица”, както и в Рилския манастир.

Тропар на Свети Георги Софийски нови

С многоизкусно търпение, блажени мъчениче Георгие, си претърпял огнена смърт и след твоята кончина си приел нетленен венец от Христа заедно с мъченическите ликове. И сега, достойно въдворил се в земята на кротките, моли Христа Бога за нас, които с вяра се покланяме на честните твои мощи.


Използвани материали: Православие.бг

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!