НОВО

Вината да си обикновен българин

Джок Полфрийман беше пуснат на свобода. Българският студент Андрей Монов си остава все така мъртъв. Джок Полфрийман направи НПО в затвора и се бореше за по-добри условия в тях. Андрей Монов си е все така два метра под земята. Джок Полфрийман заяви, че иска да се бори...

20 септември: Станислав Стратиев

„Българският модел е продупчена и завързана с конец стотинка. За да се возим безплатно в асансьор и да говорим безплатно по телефон.“ На днешния ден през 2000 година Станислав Стратиев Миладинов напуска света. Известен с псевдонима Станислав Стратиев, той е един от...

Тематичните коалиции – индикатор за желание за промяна

Архитект Христо Генчев е основател и съсобственик на най-голямото проектантско бюро в Европа за фасади и външни конструкции. Завършил е Техническия университет във Виена. Възпитаник е на Класическата гимназия за антични езици и култура. Син е на известния урбанист и...

Анкета: Каква обществена телевизия искаме?

Във връзка с предстоящото обществено обсъждане за Българската Национална Телевизия, ще ви зададем няколко въпроса - каква обществена телевизия искате и какво трябва да се промени в настоящата. Гласуването е напълно анонимно и "Консерваторъ" НЕ събира личните ви данни....

Брекзит: успех, катастрофа или политическа стратегия?

Преди да прекрати парламента по закон и регламент, но за по-дълго от обикновено и замине за Люксембург на среща с президента на Европейската Комисия, Жан Клод-Юнкер, британският министър-председател Борис Джонсън отстрани 21 консервативни парламентаристи, прие една...

Учебни гранати за обществото

Септември е време за рестартиране не само на учебната година. Завърналите се от отпуски граждани и политици са уж отпочинали. Презаредени с нови сили те отново подхващат задачите си. Министърът на отбраната Красимир Каракачанов с подновен плам се опита и в немалка...

Колеги журналисти, не бъдете евнуси

„Безпристрастен, хеле пък безстрастен журналист, е журналистически евнух“ Няма да крия, че често използвам знаменитата фраза на Йосиф Хербст в ежедневни разговори, когато се опитвам да убедя зрители, читатели и слушатели, а дори и колеги, че мантрата за...

Липсата на мнение не е журналистика

Наполеон успява да избяга от остров Елба на 6 март 1815 г. и се насочва към Париж в опит да си върне властта.   На 9 март 1815 г. вестник „Монитьор“ излиза с водещото заглавие: „Извергът е избягал“. На 11 март той вече пише: „Тигърът е слязъл на...

За Грета Тунберг и култа на алармизма

Срещата на върха на ООН за климата през 2019 г. ще се проведе на 23ти септември в Ню Йорк. На него ще присъства 16-годишната шведска суперзвезда, екоактивистката Грета Тунберг, която наскоро отплава през Атлантическия океан на модерна „въглеродно-неутрална“ яхта, като...

За ползата от привиканите русофили

Хора като нас не могат да коментират големите игри, защото са трагично лишени от информация. Можем да коментираме само реакциите на обществото по отношение на онова, което се чува. Така и с „шпионската афера“. Мисля, вече е извън съмнение, че изложбата за...

12 януари: Петър Увалиев

Време за четене: 5 мин.

“Българското не ми е занаят, то ми е инат.”

Похвално слово за Българското слово, 24.05.1995, СУ Климент Охридски

На днешния ден през 1915 г. в София е роден всестранно развитият българин и изявен дисидент Петър Увалиев, известен в чужбина повече с псевдонима Пиер Рув. Сред определенията, които може да се срещнат за него, са дипломат, филмов продуцент, сценарист и режисьор, театрален режисьор, теоретик на изкуството, семиотик, университетски преподавател, писател, преводач, журналист и критик, космополит, полиглот, интелектуалец от световен калибър, но най-вече българоман, родолюбец и един от най-големите разпространители на българска култура по света.

Родът на Увалиев произхожда от китния подбалкански град Калофер. Дядо му Петър, на когото Увалиев е кръстен, работи като адвокат в Бургас и Пловдив и владее пет езика. Внукът му го надминава – освен че завършва право в Софийския университет през 1936 г., научава и поне седем чужди езика, благодарение на които впоследствие превежда произведения на български автори като Елисавета Багряна, Пенчо Славейков и Теодор Траянов на френски и италиански. Родителите на Петър Увалиев също допринасят той да расте във високо-интелектуална среда. Баща му Христо е роден в Цариград и следва в чужбина (Швейцари и Германия), преди да се отдаде на преподавателска дейност във Висшия педагогически институт в София. Майка му Гина също е преподавател, специализирала преди това във Франция.

Петър Увалиев започва образованието си в италианското училище “Алесандро Мацони” в София, където прекарва седем години, преди да се премести във френския колеж “Св. Августин” в Пловдив. След завършването на висшето си образование започва работа в Дирекцията по печата към МВнР и в новосъздаденото Радио София, ръководено от поета, художник и театрален критик Сирак Скитник. В десетилетието преди започването на Втората световна война, Увалиев прави първите си опити да публикува свои стихове, сътрудничи със статии и отзиви по културни теми и на редица български издания, сред които Златорогъ, Свободен народ и La Parole Bulgare.

В разгара на войната, през 1942 г. Увалиев е изпратен в Рим като част от българската легация в Италия. Отстраняването на Мусолини от властта година по-късно принуждава Увалиев да се установи във Венеция, а през 1945 г. за кратко се завръща в България. Новата комунистическа власт не се отказва веднага от услугите му и през 1947 г. го назначава за втори секретар на българската легация в Лондон. Година по-късно следва и повишение – на Увалиев е отредено да бъде първи секретар на българската легация в Прага, но той отказва назначението и подава молба за политическо убежище в Англия. Комунистическата власт го обявява за “невъзвръщенец” и разтрогва брака му с Ивайла Вълкова, който е сключен малко преди заминаването на Увалиев за Лондон. През 1952 г. получава задочна присъда от 5 години лишаване от свобода, съпроводена и от парична глоба.

Домът на Увалиев на Маркъм стрийт в квартал Челси се превръща в алтернативно българско посолство и средище на българщината в Англия и е отворен за всеки сънародник. Той е и първият човек, при когото Георги Марков отива в Лондон и от когото получава помощ да се установи. Втората му съпруга Соня Рув, с която сключва брак през 1962 г. и с която има дъщеря Мила Георгина, споделя:

“У нас всеки българин бе добре дошъл и приет не като близък приятел, а като “роднина”. Той ни научи – мен и дъщеря ни, да обичаме България като наша родина. А след смъртта му, духът му сякаш остана в България!..Усещах го всеки път, когато тръгвах към София…”, каза преди години съпругата на покойния Петър Увалиев.

От 1949 г. Увалиев е нещатен сътрудник на българската секция на BBC и в продължение на половин век топли сърцата на българите по света с ежеседмичните си беседи по културни теми. Благодарение на него сънародниците му, останали зад Желязната завеса научават за събитията по света, които комунистическите власти в Москва и София крият от обществеността. Юни същата година той започва да публикува и критика за изкуство и кино в английски и италиански периодични издания. Автор е и на над 4500 емисии на културни теми на български език и предавания на френски език за радио France Culture.

През 50-те години на ХХ век започва кариера и в киното. Дебютира като помощник режисьор на филма “Невинни в Париж” от 1953 г. Впоследствие става личен приятел с Чарли Чаплин и работи съвместно с имена като Марсел Паньол, Джордж Бърнард Шоу, Антъни Аскуит, Микеланджело Антониони и Тонино Гуера. През 1960 г. е съпродуцент на “Милионерката” със София Лорен и Питър Селърс. 6 години по-късно е продуцент на драматичния криминален трилър “Фотоувеличение”, режисиран от Микеланджело Антониони. Продуцира още 4 филма в Холивуд, режисира “Непознат вкъщи” от 1967 г., сценарист е на “Съдебна грешка” с Питър Селърс и Ричард Атънбъроу от 1962 г.

Богатата дейност на Увалиев намира признание и у нас, и в чужбина. През 1972 г. той е удостоен с честта да бъде избран за вицепрезидент на Международната асоциация на изкуствоведите (AICA) и за председател на Международното жури на Биеналето в Риека. След падането на комунистическата власт в България, Увалиев получава обратно българското си гражданство и е удостоен със “Златно перо” от Съюза на българските журналисти, почетна докторска титла от СУ “Климент Охридски” и от ШУ “Епископ Константин Преславски”. Петър Увалиев напуска този свят на 11.12.1998 г. в Лондон. Посмъртно става първия носител на наградата за принос към българската култура и национално наследство “Оборище”. На върха на стогодишнината от неговото рождение през 2015 г. бе открита паметна плоча на фасадата на родния му дом на улица Кърниградска. Паметна плоча има и на фасадата на дома му в Лондон.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!