НОВО

Има машина, има проблем

Експериментът с въвеждането на машинно гласуване в България, продължил повече от пет години, по всичко личи върви към своя край. Изразеното желание от управляващите от ГЕРБ да премахнат този елемент от изборния процес, подкрепено от поне две от партиите от Обединени...

Възможен ли е разлом между Европа и САЩ

Редакторите в дясната платформа "Консерваторъ" Тончо Краевски и Емил Вълков гостуваха в предаването "Реакция" по ТВ Европа с водещ Мартин Табаков. Гост също бе Жулиета Пенева от фондация "Силна Европа". Тема на разговорът бе конфликтът между Иран и САЩ, Европа,...

Жертви насилници

В подценената черна комедия от 1995-а „Тайната вечеря“ петима млади либерали започват да убиват идеологическите си врагове като ги канят на вечеря и им сипват вино с отрова. Първата им жертва е враждебен и опасен рецидивист с някои наистина смущаващи идеи и позиции....

Отново за легализацията, този път по-трезво

Легализацията на леките наркотици, в частност на марихуаната (или канабис, или още „тревата”) е сред хитовите теми на либералният авангард. Особено популярна в градските среди на младежите (обикновено момчета, но понякога и повлияни от тях момичета) от семейства с...

Антипопулизмът и екологизмът са днешните партии на страха

"Катастрофизмът излъчва манихейство, така както черният дроб отделя жлъчка. Той затваря умовете в кухи абстракции и формули. Това е ироничното отмъщение на Полемос: доктрините на борбата са приели цветовете на Доброто. Остава жалкият хоризонт на “съвместното...

Станахме ли путинисти в Осака?

Живеем с прекалено много думи, които се изсипват върху нас от всевъзможни дигитални и аналогови източници. Тези думи на свой ред също си живеят живот, сякаш независим от нас,  и мъчейки се да следваме неговата логика, често падаме в заблуди, изкушения и прелест....

Все повече френско лидерство и нарастващи реакционни нагласи в ЕП

ЕНП продължава да губи позиции сред електоралните нагласи на европейците. Ако изборите за Европейски парламент бяха днес, ЕНП щеше да регистрира с около 15 мандата по-малко. Закономерно, с оглед на това, че от изборите за ЕП през май месец досега ЕНП направи някои...

Няколко думи за учебниците по история

Хубаво!  Онези комунисти, които така и не поеха вината, поради недостатъчно количество вино, все пак победиха. Позволихме ме им да пренапишат разказът, наречен България. По-точно, нейната неотдавнашна зловеща история. Кекави политици, историци слаби в колената,...

Новият болшевизъм на Гугъл

Преди повече от 10 месеца разсъждавах по темата за цензурата в интернет, като поводът бяха зачестилите случаи на спрени потребителски акаунти във Фейсбук заради "нарушаване на Стандартите на общността". Тогава предположих, че ако някои потребители са баннати не...

Скрутън: Ръководени сме от хора, които нямат деца като Тереза Мей, Еманюел Макрон, Ангела Меркел

Философ, публичен коментатор и автор на повече от 40 книги. Една от най-известните и разпознаваeми фигури в консерватизма днес.Бруно Ретайо e френски политик, член на сената от 2004 година. Президент на областния съвет на департамент Венде. Роджър Скрутън и Бруно...

12 януари: Петър Увалиев

Време за четене: 5 мин.

“Българското не ми е занаят, то ми е инат.”

Похвално слово за Българското слово, 24.05.1995, СУ Климент Охридски

На днешния ден през 1915 г. в София е роден всестранно развитият българин и изявен дисидент Петър Увалиев, известен в чужбина повече с псевдонима Пиер Рув. Сред определенията, които може да се срещнат за него, са дипломат, филмов продуцент, сценарист и режисьор, театрален режисьор, теоретик на изкуството, семиотик, университетски преподавател, писател, преводач, журналист и критик, космополит, полиглот, интелектуалец от световен калибър, но най-вече българоман, родолюбец и един от най-големите разпространители на българска култура по света.

Родът на Увалиев произхожда от китния подбалкански град Калофер. Дядо му Петър, на когото Увалиев е кръстен, работи като адвокат в Бургас и Пловдив и владее пет езика. Внукът му го надминава – освен че завършва право в Софийския университет през 1936 г., научава и поне седем чужди езика, благодарение на които впоследствие превежда произведения на български автори като Елисавета Багряна, Пенчо Славейков и Теодор Траянов на френски и италиански. Родителите на Петър Увалиев също допринасят той да расте във високо-интелектуална среда. Баща му Христо е роден в Цариград и следва в чужбина (Швейцари и Германия), преди да се отдаде на преподавателска дейност във Висшия педагогически институт в София. Майка му Гина също е преподавател, специализирала преди това във Франция.

Петър Увалиев започва образованието си в италианското училище “Алесандро Мацони” в София, където прекарва седем години, преди да се премести във френския колеж “Св. Августин” в Пловдив. След завършването на висшето си образование започва работа в Дирекцията по печата към МВнР и в новосъздаденото Радио София, ръководено от поета, художник и театрален критик Сирак Скитник. В десетилетието преди започването на Втората световна война, Увалиев прави първите си опити да публикува свои стихове, сътрудничи със статии и отзиви по културни теми и на редица български издания, сред които Златорогъ, Свободен народ и La Parole Bulgare.

В разгара на войната, през 1942 г. Увалиев е изпратен в Рим като част от българската легация в Италия. Отстраняването на Мусолини от властта година по-късно принуждава Увалиев да се установи във Венеция, а през 1945 г. за кратко се завръща в България. Новата комунистическа власт не се отказва веднага от услугите му и през 1947 г. го назначава за втори секретар на българската легация в Лондон. Година по-късно следва и повишение – на Увалиев е отредено да бъде първи секретар на българската легация в Прага, но той отказва назначението и подава молба за политическо убежище в Англия. Комунистическата власт го обявява за “невъзвръщенец” и разтрогва брака му с Ивайла Вълкова, който е сключен малко преди заминаването на Увалиев за Лондон. През 1952 г. получава задочна присъда от 5 години лишаване от свобода, съпроводена и от парична глоба.

Домът на Увалиев на Маркъм стрийт в квартал Челси се превръща в алтернативно българско посолство и средище на българщината в Англия и е отворен за всеки сънародник. Той е и първият човек, при когото Георги Марков отива в Лондон и от когото получава помощ да се установи. Втората му съпруга Соня Рув, с която сключва брак през 1962 г. и с която има дъщеря Мила Георгина, споделя:

“У нас всеки българин бе добре дошъл и приет не като близък приятел, а като “роднина”. Той ни научи – мен и дъщеря ни, да обичаме България като наша родина. А след смъртта му, духът му сякаш остана в България!..Усещах го всеки път, когато тръгвах към София…”, каза преди години съпругата на покойния Петър Увалиев.

От 1949 г. Увалиев е нещатен сътрудник на българската секция на BBC и в продължение на половин век топли сърцата на българите по света с ежеседмичните си беседи по културни теми. Благодарение на него сънародниците му, останали зад Желязната завеса научават за събитията по света, които комунистическите власти в Москва и София крият от обществеността. Юни същата година той започва да публикува и критика за изкуство и кино в английски и италиански периодични издания. Автор е и на над 4500 емисии на културни теми на български език и предавания на френски език за радио France Culture.

През 50-те години на ХХ век започва кариера и в киното. Дебютира като помощник режисьор на филма “Невинни в Париж” от 1953 г. Впоследствие става личен приятел с Чарли Чаплин и работи съвместно с имена като Марсел Паньол, Джордж Бърнард Шоу, Антъни Аскуит, Микеланджело Антониони и Тонино Гуера. През 1960 г. е съпродуцент на “Милионерката” със София Лорен и Питър Селърс. 6 години по-късно е продуцент на драматичния криминален трилър “Фотоувеличение”, режисиран от Микеланджело Антониони. Продуцира още 4 филма в Холивуд, режисира “Непознат вкъщи” от 1967 г., сценарист е на “Съдебна грешка” с Питър Селърс и Ричард Атънбъроу от 1962 г.

Богатата дейност на Увалиев намира признание и у нас, и в чужбина. През 1972 г. той е удостоен с честта да бъде избран за вицепрезидент на Международната асоциация на изкуствоведите (AICA) и за председател на Международното жури на Биеналето в Риека. След падането на комунистическата власт в България, Увалиев получава обратно българското си гражданство и е удостоен със “Златно перо” от Съюза на българските журналисти, почетна докторска титла от СУ “Климент Охридски” и от ШУ “Епископ Константин Преславски”. Петър Увалиев напуска този свят на 11.12.1998 г. в Лондон. Посмъртно става първия носител на наградата за принос към българската култура и национално наследство “Оборище”. На върха на стогодишнината от неговото рождение през 2015 г. бе открита паметна плоча на фасадата на родния му дом на улица Кърниградска. Паметна плоча има и на фасадата на дома му в Лондон.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!