НОВО

Морал и догма в българската политика

Скандалът, завихрил се около апартаментите, продадени от фирма "Артекс" на ключови български политици при преференциални условия и последвалите съмнения за лобизъм и търговия с влияние се разгаря и ще се разгаря тепърва с още по-голяма сила.  Няколкото оставки в...

Хайде да си говорим за идеи и политики, а?

Казусът с апартаментите, продадени от фирма „Артекс инженеринг” на водещи политици от ГЕРБ, се очертава като „скандалът на скандалите”. Премиерът Борисов се закани, че който е съгрешил, ще си понесе последствията, а правосъдният мийнистър Цецка...

„Да здравствует революция!“

Каква беше точната цена на болшевишкия преврат в Русия? Между 7 и 12 милиона души загиват в Русия от 1917 г. до 1923 г, за да наложат болшевиките властта си в гражданската война и върху обществото. Около 500 000 войници загиват в битките, като сред цивилното население...

Идеализмът убива

Посещаването на опасни места по света следва да е продукт на подготовка, осъзнат риск, богата информираност и способност за критично мислене. Санитарният минимум от познания за това как работи светът диктува да може да различиш сравнително сигурните от несигурните...

Орбан и ЕНП или пушката като патерица

От решението на Европейската народна партия (ЕНП) да "замрази" участието на Фидес, ръководена от Виктор Орбан, няма спечелили. И ЕНП, и унгарският министър-председател само губят от така развилите се събития. ЕНП губи, тъй като тя трябва да кооптира, да си сътрудничи...

Ще сложи ли мюфтийството тире?

През последните дни съдбата на дълговете на мюфтийството (или както шеговито е известно „Българска Мюсюлманска Църква“) беше широко дискутирана, главно в аспекти, които бяха на нивото на гореспоменатите шеги или на дребно политиканстване. По същество дискусия много...

Трябват ни бащи и предци, които да ни покажат какво сме

Петър Николов-Зиков е възпитаник на Класическата гимназия, доктор по история на Нов български университет, отскоро и доцент по политически науки. Автор е на задълбочени изследвания върху развитието на дясната политическа мисъл, поместени в книгата му ,,Раждането на...

Значението на манифестът на Макрон за европейската енергийна политика

Преди десетина дни френският президент Еманюел Макрон пусна пламенна декларация за „спасението“ на Европа. Текстът не се отличава с конкретика и по-скоро има вид на уводна част от някакъв идеологически манифест. Въпреки това, в него се срещат някои генерални насоки и...

Макроновия ренесанс

Миналата седмица френският президент Макрон се обърна с писмо към всички европейци, като изложи в него визията си за “ренесанс” на европейския проект. Не можейки да остане по-назад, до края на седмицата Германия отговори на предизвикателството, макар че под немската...

(Полит)коректна наука

Става все по-трудно и опасно да се занимаваш с наука по време на политическа коректност. Хората, които доскоро издигаха абстрактната идея за наука като тотем на своето превъзходство над ретроградните и безпросветни проли, сега заличават реални и значими учени, уличени...

12 януари: Петър Увалиев

Време за четене: 5 мин.

“Българското не ми е занаят, то ми е инат.”

Похвално слово за Българското слово, 24.05.1995, СУ Климент Охридски

На днешния ден през 1915 г. в София е роден всестранно развитият българин и изявен дисидент Петър Увалиев, известен в чужбина повече с псевдонима Пиер Рув. Сред определенията, които може да се срещнат за него, са дипломат, филмов продуцент, сценарист и режисьор, театрален режисьор, теоретик на изкуството, семиотик, университетски преподавател, писател, преводач, журналист и критик, космополит, полиглот, интелектуалец от световен калибър, но най-вече българоман, родолюбец и един от най-големите разпространители на българска култура по света.

Родът на Увалиев произхожда от китния подбалкански град Калофер. Дядо му Петър, на когото Увалиев е кръстен, работи като адвокат в Бургас и Пловдив и владее пет езика. Внукът му го надминава – освен че завършва право в Софийския университет през 1936 г., научава и поне седем чужди езика, благодарение на които впоследствие превежда произведения на български автори като Елисавета Багряна, Пенчо Славейков и Теодор Траянов на френски и италиански. Родителите на Петър Увалиев също допринасят той да расте във високо-интелектуална среда. Баща му Христо е роден в Цариград и следва в чужбина (Швейцари и Германия), преди да се отдаде на преподавателска дейност във Висшия педагогически институт в София. Майка му Гина също е преподавател, специализирала преди това във Франция.

Петър Увалиев започва образованието си в италианското училище “Алесандро Мацони” в София, където прекарва седем години, преди да се премести във френския колеж “Св. Августин” в Пловдив. След завършването на висшето си образование започва работа в Дирекцията по печата към МВнР и в новосъздаденото Радио София, ръководено от поета, художник и театрален критик Сирак Скитник. В десетилетието преди започването на Втората световна война, Увалиев прави първите си опити да публикува свои стихове, сътрудничи със статии и отзиви по културни теми и на редица български издания, сред които Златорогъ, Свободен народ и La Parole Bulgare.

В разгара на войната, през 1942 г. Увалиев е изпратен в Рим като част от българската легация в Италия. Отстраняването на Мусолини от властта година по-късно принуждава Увалиев да се установи във Венеция, а през 1945 г. за кратко се завръща в България. Новата комунистическа власт не се отказва веднага от услугите му и през 1947 г. го назначава за втори секретар на българската легация в Лондон. Година по-късно следва и повишение – на Увалиев е отредено да бъде първи секретар на българската легация в Прага, но той отказва назначението и подава молба за политическо убежище в Англия. Комунистическата власт го обявява за “невъзвръщенец” и разтрогва брака му с Ивайла Вълкова, който е сключен малко преди заминаването на Увалиев за Лондон. През 1952 г. получава задочна присъда от 5 години лишаване от свобода, съпроводена и от парична глоба.

Домът на Увалиев на Маркъм стрийт в квартал Челси се превръща в алтернативно българско посолство и средище на българщината в Англия и е отворен за всеки сънародник. Той е и първият човек, при когото Георги Марков отива в Лондон и от когото получава помощ да се установи. Втората му съпруга Соня Рув, с която сключва брак през 1962 г. и с която има дъщеря Мила Георгина, споделя:

“У нас всеки българин бе добре дошъл и приет не като близък приятел, а като “роднина”. Той ни научи – мен и дъщеря ни, да обичаме България като наша родина. А след смъртта му, духът му сякаш остана в България!..Усещах го всеки път, когато тръгвах към София…”, каза преди години съпругата на покойния Петър Увалиев.

От 1949 г. Увалиев е нещатен сътрудник на българската секция на BBC и в продължение на половин век топли сърцата на българите по света с ежеседмичните си беседи по културни теми. Благодарение на него сънародниците му, останали зад Желязната завеса научават за събитията по света, които комунистическите власти в Москва и София крият от обществеността. Юни същата година той започва да публикува и критика за изкуство и кино в английски и италиански периодични издания. Автор е и на над 4500 емисии на културни теми на български език и предавания на френски език за радио France Culture.

През 50-те години на ХХ век започва кариера и в киното. Дебютира като помощник режисьор на филма “Невинни в Париж” от 1953 г. Впоследствие става личен приятел с Чарли Чаплин и работи съвместно с имена като Марсел Паньол, Джордж Бърнард Шоу, Антъни Аскуит, Микеланджело Антониони и Тонино Гуера. През 1960 г. е съпродуцент на “Милионерката” със София Лорен и Питър Селърс. 6 години по-късно е продуцент на драматичния криминален трилър “Фотоувеличение”, режисиран от Микеланджело Антониони. Продуцира още 4 филма в Холивуд, режисира “Непознат вкъщи” от 1967 г., сценарист е на “Съдебна грешка” с Питър Селърс и Ричард Атънбъроу от 1962 г.

Богатата дейност на Увалиев намира признание и у нас, и в чужбина. През 1972 г. той е удостоен с честта да бъде избран за вицепрезидент на Международната асоциация на изкуствоведите (AICA) и за председател на Международното жури на Биеналето в Риека. След падането на комунистическата власт в България, Увалиев получава обратно българското си гражданство и е удостоен със “Златно перо” от Съюза на българските журналисти, почетна докторска титла от СУ “Климент Охридски” и от ШУ “Епископ Константин Преславски”. Петър Увалиев напуска този свят на 11.12.1998 г. в Лондон. Посмъртно става първия носител на наградата за принос към българската култура и национално наследство “Оборище”. На върха на стогодишнината от неговото рождение през 2015 г. бе открита паметна плоча на фасадата на родния му дом на улица Кърниградска. Паметна плоча има и на фасадата на дома му в Лондон.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!