НОВО

ЕНП в задънена улица

Небрежното отношение, с което Европейската народна партия (ЕНП) минаваше през проблемите на ЕС, дава логичен резултат в постепенното отслабване на партията. ЕНП повтори всички възможни грешки на германската християндемокрация от близките години. Затова партията ще...

Ален Делон: Аз не играех. Аз живях

“Не може да очакваш да си Делон в продължение на петдесет или шестдесет години, с кариера като моята, и да се надяваш да те обичат”. Как да оцелееш с такава съдба? Какво да бъдеш, когато всичко си бил? В неделя той ще получи в Кан почетната Златна палма за цялостната...

За Чернобил и неопролетариата

Много хубав нов сериал от HBO - Чернобил. Изглежда исторически достоверен, със соц-декорите, старите пепелници, панелките, и всички тези неща, които все още виждахме в детството си, че и сега в някои забравени от Бога места.  Идва втори епизод и гледам интересен...

Знаем си номерата

Аз не бих влизал в спор за очевидни неща - като например за ползата от чуждоезиковото обучение и за свободата да се изучава всеки език - бил той майчин или чужд. Бих искал само да напомня контекста, в който идва това изказване на посланик Улусой. От две десетилетия...

Манфред Понтийски

Изминалият дебат между кандидатите за председателския пост на Европейската комисия не показа абсолютно нищо ново и дори това не е новина. Участници бяха Манфред Вебер (Германия, Европейска народна партия), Франс Тимерманс (Холандия, Партия на европейските социалисти),...

Разновидности на троловете

Откъде се пръкват тези мутанти на българския народ в електронната ера и всъщност мутанти ли са те или някаква съвсем значителна част от един народ, който вече седемдесет години е подложен на негативна селекция? Трол-гюме Тези ще ги познаете, че са винаги първи под...

Бойкот на разума

Живеем във времена на бойкоти, кой от кой по-смехотворен, несъстоятелен и абсурден. Културата на протестния пърформанс е заразила публичното общуване, превърнала го е в заложник на чупливите чувства на одиозни демонстранти и агитатори. Агресивни активисти паразитират...

Оръжията и тяхната роля в цивилизованите общества

В човешкото общуване има само два начина за постигане на дадена цел - чрез взаимно съгласие или чрез принуда. Това не е просто някакво философско твърдение, което подлежи на дискусия, това е факт от природата. Принудата е била естествена, дори нормална част от бита на...

Орбан между двете Америки

2019 година изглежда най-добрата за унгарската дипломация от незапомнени времена. Вчера Виктор Орбан беше приет от американския президент в Белия дом, само няколко седмици след като получи сходно посрещане в Пекин и след като цяла пролет приемаше на свой ред...

Лидерският дебат за председател на ЕК

Главният редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Николай Облаков гостува в предаването "Всичко коз" в Канал 3. Тема на разговора бе състоялият се дебат между лидерите на европейските партии. Гост още бе Божидар Чеков. Вижте пълното видео:...

12 януари: Петър Увалиев

Време за четене: 5 мин.

“Българското не ми е занаят, то ми е инат.”

Похвално слово за Българското слово, 24.05.1995, СУ Климент Охридски

На днешния ден през 1915 г. в София е роден всестранно развитият българин и изявен дисидент Петър Увалиев, известен в чужбина повече с псевдонима Пиер Рув. Сред определенията, които може да се срещнат за него, са дипломат, филмов продуцент, сценарист и режисьор, театрален режисьор, теоретик на изкуството, семиотик, университетски преподавател, писател, преводач, журналист и критик, космополит, полиглот, интелектуалец от световен калибър, но най-вече българоман, родолюбец и един от най-големите разпространители на българска култура по света.

Родът на Увалиев произхожда от китния подбалкански град Калофер. Дядо му Петър, на когото Увалиев е кръстен, работи като адвокат в Бургас и Пловдив и владее пет езика. Внукът му го надминава – освен че завършва право в Софийския университет през 1936 г., научава и поне седем чужди езика, благодарение на които впоследствие превежда произведения на български автори като Елисавета Багряна, Пенчо Славейков и Теодор Траянов на френски и италиански. Родителите на Петър Увалиев също допринасят той да расте във високо-интелектуална среда. Баща му Христо е роден в Цариград и следва в чужбина (Швейцари и Германия), преди да се отдаде на преподавателска дейност във Висшия педагогически институт в София. Майка му Гина също е преподавател, специализирала преди това във Франция.

Петър Увалиев започва образованието си в италианското училище “Алесандро Мацони” в София, където прекарва седем години, преди да се премести във френския колеж “Св. Августин” в Пловдив. След завършването на висшето си образование започва работа в Дирекцията по печата към МВнР и в новосъздаденото Радио София, ръководено от поета, художник и театрален критик Сирак Скитник. В десетилетието преди започването на Втората световна война, Увалиев прави първите си опити да публикува свои стихове, сътрудничи със статии и отзиви по културни теми и на редица български издания, сред които Златорогъ, Свободен народ и La Parole Bulgare.

В разгара на войната, през 1942 г. Увалиев е изпратен в Рим като част от българската легация в Италия. Отстраняването на Мусолини от властта година по-късно принуждава Увалиев да се установи във Венеция, а през 1945 г. за кратко се завръща в България. Новата комунистическа власт не се отказва веднага от услугите му и през 1947 г. го назначава за втори секретар на българската легация в Лондон. Година по-късно следва и повишение – на Увалиев е отредено да бъде първи секретар на българската легация в Прага, но той отказва назначението и подава молба за политическо убежище в Англия. Комунистическата власт го обявява за “невъзвръщенец” и разтрогва брака му с Ивайла Вълкова, който е сключен малко преди заминаването на Увалиев за Лондон. През 1952 г. получава задочна присъда от 5 години лишаване от свобода, съпроводена и от парична глоба.

Домът на Увалиев на Маркъм стрийт в квартал Челси се превръща в алтернативно българско посолство и средище на българщината в Англия и е отворен за всеки сънародник. Той е и първият човек, при когото Георги Марков отива в Лондон и от когото получава помощ да се установи. Втората му съпруга Соня Рув, с която сключва брак през 1962 г. и с която има дъщеря Мила Георгина, споделя:

“У нас всеки българин бе добре дошъл и приет не като близък приятел, а като “роднина”. Той ни научи – мен и дъщеря ни, да обичаме България като наша родина. А след смъртта му, духът му сякаш остана в България!..Усещах го всеки път, когато тръгвах към София…”, каза преди години съпругата на покойния Петър Увалиев.

От 1949 г. Увалиев е нещатен сътрудник на българската секция на BBC и в продължение на половин век топли сърцата на българите по света с ежеседмичните си беседи по културни теми. Благодарение на него сънародниците му, останали зад Желязната завеса научават за събитията по света, които комунистическите власти в Москва и София крият от обществеността. Юни същата година той започва да публикува и критика за изкуство и кино в английски и италиански периодични издания. Автор е и на над 4500 емисии на културни теми на български език и предавания на френски език за радио France Culture.

През 50-те години на ХХ век започва кариера и в киното. Дебютира като помощник режисьор на филма “Невинни в Париж” от 1953 г. Впоследствие става личен приятел с Чарли Чаплин и работи съвместно с имена като Марсел Паньол, Джордж Бърнард Шоу, Антъни Аскуит, Микеланджело Антониони и Тонино Гуера. През 1960 г. е съпродуцент на “Милионерката” със София Лорен и Питър Селърс. 6 години по-късно е продуцент на драматичния криминален трилър “Фотоувеличение”, режисиран от Микеланджело Антониони. Продуцира още 4 филма в Холивуд, режисира “Непознат вкъщи” от 1967 г., сценарист е на “Съдебна грешка” с Питър Селърс и Ричард Атънбъроу от 1962 г.

Богатата дейност на Увалиев намира признание и у нас, и в чужбина. През 1972 г. той е удостоен с честта да бъде избран за вицепрезидент на Международната асоциация на изкуствоведите (AICA) и за председател на Международното жури на Биеналето в Риека. След падането на комунистическата власт в България, Увалиев получава обратно българското си гражданство и е удостоен със “Златно перо” от Съюза на българските журналисти, почетна докторска титла от СУ “Климент Охридски” и от ШУ “Епископ Константин Преславски”. Петър Увалиев напуска този свят на 11.12.1998 г. в Лондон. Посмъртно става първия носител на наградата за принос към българската култура и национално наследство “Оборище”. На върха на стогодишнината от неговото рождение през 2015 г. бе открита паметна плоча на фасадата на родния му дом на улица Кърниградска. Паметна плоча има и на фасадата на дома му в Лондон.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!