НОВО

Отхвърлянето на “джендър теорията” от папа Франциск

Ватиканът продължава да поражда смесени чувства сред прогресистката общност - както по света, така и в България. Папа Франциск нееднократно даде доказателства, че желае да адаптира католицизма към предизвикателствата на съвременната епоха и част от неговите изявления...

Просто преговори

Твърдият отговор на България към претенцията на Р С Македония по отношение на националната принадлежност на Гоце Делчев е правилно поведение. Защитавал съм и защитавам тезата, че в отношенията си с Македония трябва да бъдем максимално широко скроени и прагматични и...

Ще стане ли Москва “заложник” на Пекин

Друго важно събитие в рамките на седмицата, този път в източната част на Европа: срещата между руския президент Владимир Путин с китайския му колега Си Дцинпин в Санкт Петербург. Това е 28-ият път, в който двамата се виждат през последните 6 години. Срещата им дава...

Испанската партия Вокс – безапелационно дясно

Наскоро случайно попаднах на една реч на лидера на новата испанската дясна партия Вокс (Vox) Сантиаго Абаскал (Santiago Abascal). Речта е от партийно събрание в Мадрид на 7 октомври 2018 г. и причината да я преведа е, че по прекрасен начин показва как можем да се...

Комисарите в западните университети

Терминът „политически коректен“ е въведен в края на 20-те години на миналия век от руснаците и техните идеологически съюзници по целия свят, за да опишат защо възгледите на някои от верните на партията се нуждаят от корекция на партийната линия, пише в свой анализ...

От шеги и закачки към сериозната политика

Има нещо изконно сгрешено в безспорно отчетения през последните седмици факт, че най-добрите предложения за законови промени на изпълнителната власт или на народните представители, идват като шега, като опит за заяждане с политическите опоненти. Развихрилият се след...

Ще бъде ли Гърция двуполюсна?

Фокс Нюз: Гръцките консерватори печелят втория тур на местните избориРойтерс: Опозиционните консерватори победиха в гръцките местни избориАл Джазира: Консерваторите пометоха местните избори в Гърция Признавам, че това е музика за моите уши. След като спечели евровота...

Колко справедливо е Парижкото споразумение за климата?

Тръмп заяви, че ще оттегли САЩ от Парижкото споразумение за климата, защото то не е справедливо и трябва да бъде предоговорено. Охулиха го. На срещата на Г-20 обаче и Ердоган заплаши, че няма да го ратифицира. Последното беше връх на дипломатическата наглост, на която...

Либералстващата ортодоксия

Миналата седмица папата се помоли заедно с румънския патриарх. Това стана повод за поредна вълна омраза по адрес на Българската Църква: "Видяхте ли? Видяхте ли как постъпват цивилизованите хора? А нашите?... Безобразие!" У нас критиците на Църквата се делят...

Защо имаше само бели хора в „Чернобил“?

Минисериалът „Чернобил“ се превърна в културно събитие и телевизионно явление с огромно влияние върху ежедневните разговори за съвременния обществен пейзаж. Всеки видя и взе каквото пожела от петте части на приключилата преди дни поредица за промишлената авария в...

12 декември: Георги Стрезов

Време за четене: 5 мин.

„Съ трудъ и постоянство доще деньтъ Македония да възкръсне.“

На днешния ден през 1864 г. в старопрестолния град Охрид е роден ученият, историк и юрист Георги Стрезов. Той е един от многото видни български общественици, родени в Македония и посветили живота и делото си на поддържането на българщината в този край.

Сем. Стрезови

Георги Янакиев Стрезов завършва Солунската българска гимназия. Известно време преподава в българските училища в градовете Битоля и Сяр.  По време на преподаването си в Сяр през 1891 г. пише подробно изследване за населените места в Източна Македония – “Два санджака от Източна Македония”, публикувано в Периодично списание на Българското книжовно дружество. В него той описва националността на местното население, неговия поминък и вероизповедание. По-късно Георги Стрезов ще посвети още много от трудовете си на Македония.

През 1893 г. завършва право в Юридическия факултет на Женевския университет в Швейцария. Темата на дисертацията му е „Вмешателството и Балканите“. Работи последователно като окръжен съдия в Пловдив, Варна и София, а от 1896 г. работи като адвокат. През 1911 г. е избран за народен представител в Петото Велико народно събрание. Като ерудиран юрист пише трудове и в сферата на правото.

Още по време на следването си той осъзнава необходимостта да се прогласи публично, най-вече в западния печат, характерът на македонските земи и население. През 1892 г. пише второто си етнографско изследване „La Macedoine Orientale“, публикувано в едно от най-реномираните географски списания по това време – женевското „Le Globe, Journal Geographique“. Става член на Женевското географско дружество. Посвещава дълги години и труд на защитата и разпространението на българските интереси в Македония.

Разочарован от преживените след неуспешните за България войни две национални катастрофи през 1913 г. и 1919 г., той си поставя за цел да разобличи истинското положение на Балканите. Победителите от войните, които в стремежа си да потиснат възможно най-силно победените страни, извършват едно много по-тежко престъпление, създавайки силни реваншистки настроения в тези държави. Националните стремежи на българите са слабо познати, а имиджът на България в този момент като страна, загубила войната, е особено лош. Редица автори, в т.ч. и швейцарецът Луи Айер и французинът Анри Пози се заемат със задачата да напишат истината такава, каквато е и да разобличат лъжите, които се разпространяват в западния печат. Георги Стрезов не остава встрани от тази задача. С цел популяризирането на борбата за свобода на българите в Македония пред международната общественост, през 1919 г. в Швейцария той издава “Les Luttes Politiques des Bulgares Macedoniens” – “Политическите борби на македонските българи”.

„Начинът, по който македонският въпрос ще бъде решен, зависи в голяма степен от траен мир на Балканите.“, пише Стрезов. „Няма да бъде така, ако Гордиевият възел на македонския въпрос не е безпристрастно уреден в дух на справедливостта. Съдбата на Македония е зависима от мира на Балканите; сигурността на утрешната Европа е заложена. Истината за Македония трябва да бъде известна и всеки трябва да я знае. Да кажеш истината днес е да работиш за справедлив и траен мир.“

Значим момент в биографията на Георги Стрезов е създаването на Македонския научен институт в София през 1923 г. Институтът е създаден по инициатива на Щипското братство и целта му е да обедини видни български учени, общественици и интелектуалци родом от Македония, които да проучват историята, етнографията, езика и стопанския живот в Македония, да събира материали и да запознава обществеността с националноосвободителните борби на македонските българи. Членове-учредители на МНИ са също така Антон Кецкаров, роден в Охрид на 12 декември 1865 г. и Андрей Ляпчев, роден в Ресен на същата дата през 1866 г., както и много други видни общественици, преподаватели и деятели.

Три години преди смъртта си, Георги Стрезов прави щедро дарение от 100 000 лева на Македонския научен институт. Това дарение е „скромният му принос“ за каузата на българщината, израз на вярата му в бъдещето и пример за сънародниците му. Целта на дарението е да се създаде фонд на негово име, който на всеки 5 години да дава награда за „най-сериозното съчинение оригинално написано предимно на чужд език в защита свещените права на македонските българи“.

Стрезов добре съзнава, че трябва да се използват всички средства за постигането на националните стремежи. Националният въпрос се решава не само със сила, а е необходимо да се вземе под внимание пропагандата, която влияе на общественото мнение, а чрез него и на решенията на управляващите в онези страни, от които зависи съдбата на малките народи. Условията, които самият Стрезов поставя в своето писмо до МНИ, са текстовете да бъдат на немски, френски, италиански или руски; могат да бъдат в различни сфери на познанието, стига да са насочени към постигането на крайната цел, а именно да се разкрие

„Всичко, което може пряко или косвено да докаже пред заблудения свят, че македонецът от душа и сърце българин е; че той има неотменимото човешко право да изповядва своята народност, да се учи да се моли на своя майчин език, че за тези права той се е борил и умирал (…)“.

През годините самият Георги Стрезов продължава да пише и издава трудовете „Правата на българските малцинства и Обществото на Народите“ (1929), „Македонските емигранти в Швейцария през Световната война“ (1931) и „Охрид. Градът на живите предания“ (1938). През целия си живот той не спира да вярва, че каузата на българщината в Македония не е загубена.

„Служейки на тоя великъ идеалъ, ние дълбоко вѣрваме, че служимъ и на васъ и на мирътъ на Балканитѣ, на цѣла Европа, за да станеме ние факторъ на миръ на нашата свидна родина.“


Използвани източници:

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!