fbpx

НОВО

Историческата мисия на SpaceX и НАСА

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Светослав Александров гостува в сутрешния блок на БНТ. Тема на разговора бе историческата мисия на НАСА и Space X. Вижте пълното видео:...

За държавата и данъците

В неделното издание на "Имате думата" по Канал 3 гостува журналистът и автор в платформата "Консерваторъ" Михаил Кръстев. Вижте какво сподели той по темата за Държавата и данъците. Вижте пълното видео:...

При нашествието на османците към Балканите и Европа дали не е играл роля един неотчетен фактор?

Редица изследвания свързват успеха на едно общество с нивото на ДОВЕРИЕ между неговите членове. Успехът на сегашните скандинавски общества (преди да ги обхване мултикултурната илюзия), се дължи на умението им да живеят заедно, като си вярват едни други. Това ги прави...

Дефлацията като политически проблем

Основната тема след Covid-19 е свързана с тежките икономически последици. Все по-големи са страховете от идваща сериозна дефлация (спад на потребителските цени), породена от забавената икономическа активност. Макар че всеобщото мнение е, че дефлацията е много...

Китайският пир по време на чума

Докато светът е залисан в това да ограничава пандемията, свързана с Covid-19, както и икономическите последствия от нея, Китай се възползва от възникналите обстоятелства и осъществява геополитическите си цели. Последните не са нови, но т.нар. коронавирус освободи...

Напред, науката е петолъчка или лявата индоктринация в американската академия

В една идеална ситуация, политическите убеждения не би следвало да играят роля в университетите при избор на преподавател или изследовател. Но, в графиката по-долу ситуацията е далеч от идеална - във факултетите по антропология на американските университети, на всеки...

Дълбоко ли е расовото разделение в САЩ?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Никола Бушняков гостува в предаването "Свободна зона с Георги Коритаров" по "ТВ Европа". Тема на разговора бяха протестите и грабежите в САЩ, както и причините за тях. Вижте пълното видео:...

Не равни права, а равни резултати

Забравете за Флойд - aфроамериканците не са на улицата заради него. Това, което искат, не са равни права с „белите” , те ги имат, нито системата да им даде равни възможности за финансова и житейска реализация с белите, което също имат. Не равни права, а равни...

Кои са “Привилегированите”?

Редакторите в "Консерваторъ" Николай Облаков и Виктория Георгиева гостуват в "Студио Хъ" по темата за битовата престъпност и материала "Привилегированите" Подхождаме с разбиране към затрудненията с четенето на нашите либерални приятели, но показаните данни имат...

Прогресивният данък – една услуга, различни цени

Дебатът за размера на данъците и философията на облагането на доходите (плосък срещу прогресивен модел) наглед е финансово-икономически, но по същество има съвсем друга природа. Това се вижда и от аргументите на защитниците за смяна и оставане на модела - и вляво, и...

12 декември: Георги Стрезов

Време за четене: 5 мин.

„Съ трудъ и постоянство доще деньтъ Македония да възкръсне.“

На днешния ден през 1864 г. в старопрестолния град Охрид е роден ученият, историк и юрист Георги Стрезов. Той е един от многото видни български общественици, родени в Македония и посветили живота и делото си на поддържането на българщината в този край.

Сем. Стрезови

Георги Янакиев Стрезов завършва Солунската българска гимназия. Известно време преподава в българските училища в градовете Битоля и Сяр.  По време на преподаването си в Сяр през 1891 г. пише подробно изследване за населените места в Източна Македония – “Два санджака от Източна Македония”, публикувано в Периодично списание на Българското книжовно дружество. В него той описва националността на местното население, неговия поминък и вероизповедание. По-късно Георги Стрезов ще посвети още много от трудовете си на Македония.

През 1893 г. завършва право в Юридическия факултет на Женевския университет в Швейцария. Темата на дисертацията му е „Вмешателството и Балканите“. Работи последователно като окръжен съдия в Пловдив, Варна и София, а от 1896 г. работи като адвокат. През 1911 г. е избран за народен представител в Петото Велико народно събрание. Като ерудиран юрист пише трудове и в сферата на правото.

Още по време на следването си той осъзнава необходимостта да се прогласи публично, най-вече в западния печат, характерът на македонските земи и население. През 1892 г. пише второто си етнографско изследване „La Macedoine Orientale“, публикувано в едно от най-реномираните географски списания по това време – женевското „Le Globe, Journal Geographique“. Става член на Женевското географско дружество. Посвещава дълги години и труд на защитата и разпространението на българските интереси в Македония.

Разочарован от преживените след неуспешните за България войни две национални катастрофи през 1913 г. и 1919 г., той си поставя за цел да разобличи истинското положение на Балканите. Победителите от войните, които в стремежа си да потиснат възможно най-силно победените страни, извършват едно много по-тежко престъпление, създавайки силни реваншистки настроения в тези държави. Националните стремежи на българите са слабо познати, а имиджът на България в този момент като страна, загубила войната, е особено лош. Редица автори, в т.ч. и швейцарецът Луи Айер и французинът Анри Пози се заемат със задачата да напишат истината такава, каквато е и да разобличат лъжите, които се разпространяват в западния печат. Георги Стрезов не остава встрани от тази задача. С цел популяризирането на борбата за свобода на българите в Македония пред международната общественост, през 1919 г. в Швейцария той издава “Les Luttes Politiques des Bulgares Macedoniens” – “Политическите борби на македонските българи”.

„Начинът, по който македонският въпрос ще бъде решен, зависи в голяма степен от траен мир на Балканите.“, пише Стрезов. „Няма да бъде така, ако Гордиевият възел на македонския въпрос не е безпристрастно уреден в дух на справедливостта. Съдбата на Македония е зависима от мира на Балканите; сигурността на утрешната Европа е заложена. Истината за Македония трябва да бъде известна и всеки трябва да я знае. Да кажеш истината днес е да работиш за справедлив и траен мир.“

Значим момент в биографията на Георги Стрезов е създаването на Македонския научен институт в София през 1923 г. Институтът е създаден по инициатива на Щипското братство и целта му е да обедини видни български учени, общественици и интелектуалци родом от Македония, които да проучват историята, етнографията, езика и стопанския живот в Македония, да събира материали и да запознава обществеността с националноосвободителните борби на македонските българи. Членове-учредители на МНИ са също така Антон Кецкаров, роден в Охрид на 12 декември 1865 г. и Андрей Ляпчев, роден в Ресен на същата дата през 1866 г., както и много други видни общественици, преподаватели и деятели.

Три години преди смъртта си, Георги Стрезов прави щедро дарение от 100 000 лева на Македонския научен институт. Това дарение е „скромният му принос“ за каузата на българщината, израз на вярата му в бъдещето и пример за сънародниците му. Целта на дарението е да се създаде фонд на негово име, който на всеки 5 години да дава награда за „най-сериозното съчинение оригинално написано предимно на чужд език в защита свещените права на македонските българи“.

Стрезов добре съзнава, че трябва да се използват всички средства за постигането на националните стремежи. Националният въпрос се решава не само със сила, а е необходимо да се вземе под внимание пропагандата, която влияе на общественото мнение, а чрез него и на решенията на управляващите в онези страни, от които зависи съдбата на малките народи. Условията, които самият Стрезов поставя в своето писмо до МНИ, са текстовете да бъдат на немски, френски, италиански или руски; могат да бъдат в различни сфери на познанието, стига да са насочени към постигането на крайната цел, а именно да се разкрие

„Всичко, което може пряко или косвено да докаже пред заблудения свят, че македонецът от душа и сърце българин е; че той има неотменимото човешко право да изповядва своята народност, да се учи да се моли на своя майчин език, че за тези права той се е борил и умирал (…)“.

През годините самият Георги Стрезов продължава да пише и издава трудовете „Правата на българските малцинства и Обществото на Народите“ (1929), „Македонските емигранти в Швейцария през Световната война“ (1931) и „Охрид. Градът на живите предания“ (1938). През целия си живот той не спира да вярва, че каузата на българщината в Македония не е загубена.

„Служейки на тоя великъ идеалъ, ние дълбоко вѣрваме, че служимъ и на васъ и на мирътъ на Балканитѣ, на цѣла Европа, за да станеме ние факторъ на миръ на нашата свидна родина.“


Използвани източници:

Споделете чрез

Предишен

Следващ