НОВО

„Да здравствует революция!“

Каква беше точната цена на болшевишкия преврат в Русия? Между 7 и 12 милиона души загиват в Русия от 1917 г. до 1923 г, за да наложат болшевиките властта си в гражданската война и върху обществото. Около 500 000 войници загиват в битките, като сред цивилното население...

Идеализмът убива

Посещаването на опасни места по света следва да е продукт на подготовка, осъзнат риск, богата информираност и способност за критично мислене. Санитарният минимум от познания за това как работи светът диктува да може да различиш сравнително сигурните от несигурните...

Орбан и ЕНП или пушката като патерица

От решението на Европейската народна партия (ЕНП) да "замрази" участието на Фидес, ръководена от Виктор Орбан, няма спечелили. И ЕНП, и унгарският министър-председател само губят от така развилите се събития. ЕНП губи, тъй като тя трябва да кооптира, да си сътрудничи...

Ще сложи ли мюфтийството тире?

През последните дни съдбата на дълговете на мюфтийството (или както шеговито е известно „Българска Мюсюлманска Църква“) беше широко дискутирана, главно в аспекти, които бяха на нивото на гореспоменатите шеги или на дребно политиканстване. По същество дискусия много...

Трябват ни бащи и предци, които да ни покажат какво сме

Петър Николов-Зиков е възпитаник на Класическата гимназия, доктор по история на Нов български университет, отскоро и доцент по политически науки. Автор е на задълбочени изследвания върху развитието на дясната политическа мисъл, поместени в книгата му ,,Раждането на...

Значението на манифестът на Макрон за европейската енергийна политика

Преди десетина дни френският президент Еманюел Макрон пусна пламенна декларация за „спасението“ на Европа. Текстът не се отличава с конкретика и по-скоро има вид на уводна част от някакъв идеологически манифест. Въпреки това, в него се срещат някои генерални насоки и...

Макроновия ренесанс

Миналата седмица френският президент Макрон се обърна с писмо към всички европейци, като изложи в него визията си за “ренесанс” на европейския проект. Не можейки да остане по-назад, до края на седмицата Германия отговори на предизвикателството, макар че под немската...

(Полит)коректна наука

Става все по-трудно и опасно да се занимаваш с наука по време на политическа коректност. Хората, които доскоро издигаха абстрактната идея за наука като тотем на своето превъзходство над ретроградните и безпросветни проли, сега заличават реални и значими учени, уличени...

Време разделно в Европейската народна партия

Миналата седмица беше задействана процедура за изключването на партията на Виктор Орбан (Фидес) от семейството на Европейската народна партия. Формалният повод е билборд кампанията на унгарското правителство, която показва Жан-Клод Юнкер и Джордж Сорос един...

Роджър Скрутън за „Фигаро“: Във Франция, левият интелектуалец е свещеник без Господ

Философ, публичен коментатор и автор на повече от 40 книги. Една от най-известните и разпознаваeми фигури в консерватизма днес.Какво е дясното? Защо повечето интелектуалци са левичари? Разделението по оста „дясно-ляво“ актуално ли е все още във времето на популизма?...

12 декември: Георги Стрезов

Време за четене: 5 мин.

„Съ трудъ и постоянство доще деньтъ Македония да възкръсне.“

На днешния ден през 1864 г. в старопрестолния град Охрид е роден ученият, историк и юрист Георги Стрезов. Той е един от многото видни български общественици, родени в Македония и посветили живота и делото си на поддържането на българщината в този край.

Сем. Стрезови

Георги Янакиев Стрезов завършва Солунската българска гимназия. Известно време преподава в българските училища в градовете Битоля и Сяр.  По време на преподаването си в Сяр през 1891 г. пише подробно изследване за населените места в Източна Македония – “Два санджака от Източна Македония”, публикувано в Периодично списание на Българското книжовно дружество. В него той описва националността на местното население, неговия поминък и вероизповедание. По-късно Георги Стрезов ще посвети още много от трудовете си на Македония.

През 1893 г. завършва право в Юридическия факултет на Женевския университет в Швейцария. Темата на дисертацията му е „Вмешателството и Балканите“. Работи последователно като окръжен съдия в Пловдив, Варна и София, а от 1896 г. работи като адвокат. През 1911 г. е избран за народен представител в Петото Велико народно събрание. Като ерудиран юрист пише трудове и в сферата на правото.

Още по време на следването си той осъзнава необходимостта да се прогласи публично, най-вече в западния печат, характерът на македонските земи и население. През 1892 г. пише второто си етнографско изследване „La Macedoine Orientale“, публикувано в едно от най-реномираните географски списания по това време – женевското „Le Globe, Journal Geographique“. Става член на Женевското географско дружество. Посвещава дълги години и труд на защитата и разпространението на българските интереси в Македония.

Разочарован от преживените след неуспешните за България войни две национални катастрофи през 1913 г. и 1919 г., той си поставя за цел да разобличи истинското положение на Балканите. Победителите от войните, които в стремежа си да потиснат възможно най-силно победените страни, извършват едно много по-тежко престъпление, създавайки силни реваншистки настроения в тези държави. Националните стремежи на българите са слабо познати, а имиджът на България в този момент като страна, загубила войната, е особено лош. Редица автори, в т.ч. и швейцарецът Луи Айер и французинът Анри Пози се заемат със задачата да напишат истината такава, каквато е и да разобличат лъжите, които се разпространяват в западния печат. Георги Стрезов не остава встрани от тази задача. С цел популяризирането на борбата за свобода на българите в Македония пред международната общественост, през 1919 г. в Швейцария той издава “Les Luttes Politiques des Bulgares Macedoniens” – “Политическите борби на македонските българи”.

„Начинът, по който македонският въпрос ще бъде решен, зависи в голяма степен от траен мир на Балканите.“, пише Стрезов. „Няма да бъде така, ако Гордиевият възел на македонския въпрос не е безпристрастно уреден в дух на справедливостта. Съдбата на Македония е зависима от мира на Балканите; сигурността на утрешната Европа е заложена. Истината за Македония трябва да бъде известна и всеки трябва да я знае. Да кажеш истината днес е да работиш за справедлив и траен мир.“

Значим момент в биографията на Георги Стрезов е създаването на Македонския научен институт в София през 1923 г. Институтът е създаден по инициатива на Щипското братство и целта му е да обедини видни български учени, общественици и интелектуалци родом от Македония, които да проучват историята, етнографията, езика и стопанския живот в Македония, да събира материали и да запознава обществеността с националноосвободителните борби на македонските българи. Членове-учредители на МНИ са също така Антон Кецкаров, роден в Охрид на 12 декември 1865 г. и Андрей Ляпчев, роден в Ресен на същата дата през 1866 г., както и много други видни общественици, преподаватели и деятели.

Три години преди смъртта си, Георги Стрезов прави щедро дарение от 100 000 лева на Македонския научен институт. Това дарение е „скромният му принос“ за каузата на българщината, израз на вярата му в бъдещето и пример за сънародниците му. Целта на дарението е да се създаде фонд на негово име, който на всеки 5 години да дава награда за „най-сериозното съчинение оригинално написано предимно на чужд език в защита свещените права на македонските българи“.

Стрезов добре съзнава, че трябва да се използват всички средства за постигането на националните стремежи. Националният въпрос се решава не само със сила, а е необходимо да се вземе под внимание пропагандата, която влияе на общественото мнение, а чрез него и на решенията на управляващите в онези страни, от които зависи съдбата на малките народи. Условията, които самият Стрезов поставя в своето писмо до МНИ, са текстовете да бъдат на немски, френски, италиански или руски; могат да бъдат в различни сфери на познанието, стига да са насочени към постигането на крайната цел, а именно да се разкрие

„Всичко, което може пряко или косвено да докаже пред заблудения свят, че македонецът от душа и сърце българин е; че той има неотменимото човешко право да изповядва своята народност, да се учи да се моли на своя майчин език, че за тези права той се е борил и умирал (…)“.

През годините самият Георги Стрезов продължава да пише и издава трудовете „Правата на българските малцинства и Обществото на Народите“ (1929), „Македонските емигранти в Швейцария през Световната война“ (1931) и „Охрид. Градът на живите предания“ (1938). През целия си живот той не спира да вярва, че каузата на българщината в Македония не е загубена.

„Служейки на тоя великъ идеалъ, ние дълбоко вѣрваме, че служимъ и на васъ и на мирътъ на Балканитѣ, на цѣла Европа, за да станеме ние факторъ на миръ на нашата свидна родина.“


Използвани източници:

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!