НОВО

Какво да правим с извергите?

Едно чудовищно престъпление потресе цяла България – 21-годишен изверг изнасили и уби по жесток начин 7-годишната Кристин от с. Сотиря, Сливенско! Въпросът какви наказания да се налагат за подобни престъпления, които шокират със своята безчовечност, отново е актуален....

Не ми се обиждай, но…

Идеологическите бесове се пренасят през култури и територии, прекосяват граници и цивилизационни различия, понякога пристигат със закъснение, но когато се вселят в едно обществено тяло, симптомите много бързо започват да личат. Често се случва политически вирус, който...

Да ти се изправи русата коса: Индия и Джаму и Кашмир

В края на миналия месец и без това вече побелялата коса на министър-председателя на Индия Нарендра Моди е имала всички основания да опровергае физическите закони и напук на тях да се изправи. Понеже във Вашингтон Имран Кан, пакистанският колега на индийския премиер,...

Прасето на малкия човек

Аман от този малък човек! Комунистите набиваха в главите на децата неговия образ в руската дореволюционна литература, той беше жертва на хищните експлоататори и фокус на класово състрадание. Едва ли не, когато попитаха едно чавдарче или пионерче какво иска да стане...

Принцове за социална справедливост

Последните изяви на принц Хари и Меган Маркъл затвърждават впечатлението, че двамата са решили да се представят в пространството като нравоучителното и снизходително „сошъл джъстис“ крило на британското кралско семейство. Расизъм, климатични промени, размахване на...

Трезво за пожарите в Сибир

Пожарите в Сибир през последните две седмици предизвикаха лавина от медийни публикации и коментари в социалните мрежи, в които е ужасно трудно да се различат фалшивите новини и истерията от реалните факти и последствия. Стигна се до толкова очевидни примери на грозна...

(А)политическа чума

Една тема, която не е особено популярна в пространството между Шишман и градинката на Кристал, между Витошка и „Народен“ – чумата по свинете. Макар и не особено интересна за горните ареали, потенциално тя има много по-голям протестен заряд отколкото изборът на нов...

Оръжието е най-автентичната форма на Феминизъм

Тече процес на силно затягане мерките за притежаване на огнестрелно оръжия – както в Северна Америка, където се случват често масови престрелки, така и в Европа, където не се. Подобни предложения биват чувани, а понякога и повече от това, доста често в Европейския...

Добрият влогър е глобеният влогър

Коварно време е лятото. Всички са на почивка начело със знатните граждани, които определят дневния ред на обществото и произвеждат новините. Парламентът е във ваканция. Гражданското общество е в Никити или на Вурвуру. Няма новини. Медиите се чудят какво да си изсмучат...

Призракът на социализма крачи към Столична община

Един призрак броди със смели крачки към сградата на Столична община и това, без капка ирония, е призракът на социализма. За съжаление освен този призрак, като че ли нищо друго не крачи към същата тази сграда, която прави предстоящите избори за местна власт в края на...

12 декември: Георги Стрезов

Време за четене: 5 мин.

„Съ трудъ и постоянство доще деньтъ Македония да възкръсне.“

На днешния ден през 1864 г. в старопрестолния град Охрид е роден ученият, историк и юрист Георги Стрезов. Той е един от многото видни български общественици, родени в Македония и посветили живота и делото си на поддържането на българщината в този край.

Сем. Стрезови

Георги Янакиев Стрезов завършва Солунската българска гимназия. Известно време преподава в българските училища в градовете Битоля и Сяр.  По време на преподаването си в Сяр през 1891 г. пише подробно изследване за населените места в Източна Македония – “Два санджака от Източна Македония”, публикувано в Периодично списание на Българското книжовно дружество. В него той описва националността на местното население, неговия поминък и вероизповедание. По-късно Георги Стрезов ще посвети още много от трудовете си на Македония.

През 1893 г. завършва право в Юридическия факултет на Женевския университет в Швейцария. Темата на дисертацията му е „Вмешателството и Балканите“. Работи последователно като окръжен съдия в Пловдив, Варна и София, а от 1896 г. работи като адвокат. През 1911 г. е избран за народен представител в Петото Велико народно събрание. Като ерудиран юрист пише трудове и в сферата на правото.

Още по време на следването си той осъзнава необходимостта да се прогласи публично, най-вече в западния печат, характерът на македонските земи и население. През 1892 г. пише второто си етнографско изследване „La Macedoine Orientale“, публикувано в едно от най-реномираните географски списания по това време – женевското „Le Globe, Journal Geographique“. Става член на Женевското географско дружество. Посвещава дълги години и труд на защитата и разпространението на българските интереси в Македония.

Разочарован от преживените след неуспешните за България войни две национални катастрофи през 1913 г. и 1919 г., той си поставя за цел да разобличи истинското положение на Балканите. Победителите от войните, които в стремежа си да потиснат възможно най-силно победените страни, извършват едно много по-тежко престъпление, създавайки силни реваншистки настроения в тези държави. Националните стремежи на българите са слабо познати, а имиджът на България в този момент като страна, загубила войната, е особено лош. Редица автори, в т.ч. и швейцарецът Луи Айер и французинът Анри Пози се заемат със задачата да напишат истината такава, каквато е и да разобличат лъжите, които се разпространяват в западния печат. Георги Стрезов не остава встрани от тази задача. С цел популяризирането на борбата за свобода на българите в Македония пред международната общественост, през 1919 г. в Швейцария той издава “Les Luttes Politiques des Bulgares Macedoniens” – “Политическите борби на македонските българи”.

„Начинът, по който македонският въпрос ще бъде решен, зависи в голяма степен от траен мир на Балканите.“, пише Стрезов. „Няма да бъде така, ако Гордиевият възел на македонския въпрос не е безпристрастно уреден в дух на справедливостта. Съдбата на Македония е зависима от мира на Балканите; сигурността на утрешната Европа е заложена. Истината за Македония трябва да бъде известна и всеки трябва да я знае. Да кажеш истината днес е да работиш за справедлив и траен мир.“

Значим момент в биографията на Георги Стрезов е създаването на Македонския научен институт в София през 1923 г. Институтът е създаден по инициатива на Щипското братство и целта му е да обедини видни български учени, общественици и интелектуалци родом от Македония, които да проучват историята, етнографията, езика и стопанския живот в Македония, да събира материали и да запознава обществеността с националноосвободителните борби на македонските българи. Членове-учредители на МНИ са също така Антон Кецкаров, роден в Охрид на 12 декември 1865 г. и Андрей Ляпчев, роден в Ресен на същата дата през 1866 г., както и много други видни общественици, преподаватели и деятели.

Три години преди смъртта си, Георги Стрезов прави щедро дарение от 100 000 лева на Македонския научен институт. Това дарение е „скромният му принос“ за каузата на българщината, израз на вярата му в бъдещето и пример за сънародниците му. Целта на дарението е да се създаде фонд на негово име, който на всеки 5 години да дава награда за „най-сериозното съчинение оригинално написано предимно на чужд език в защита свещените права на македонските българи“.

Стрезов добре съзнава, че трябва да се използват всички средства за постигането на националните стремежи. Националният въпрос се решава не само със сила, а е необходимо да се вземе под внимание пропагандата, която влияе на общественото мнение, а чрез него и на решенията на управляващите в онези страни, от които зависи съдбата на малките народи. Условията, които самият Стрезов поставя в своето писмо до МНИ, са текстовете да бъдат на немски, френски, италиански или руски; могат да бъдат в различни сфери на познанието, стига да са насочени към постигането на крайната цел, а именно да се разкрие

„Всичко, което може пряко или косвено да докаже пред заблудения свят, че македонецът от душа и сърце българин е; че той има неотменимото човешко право да изповядва своята народност, да се учи да се моли на своя майчин език, че за тези права той се е борил и умирал (…)“.

През годините самият Георги Стрезов продължава да пише и издава трудовете „Правата на българските малцинства и Обществото на Народите“ (1929), „Македонските емигранти в Швейцария през Световната война“ (1931) и „Охрид. Градът на живите предания“ (1938). През целия си живот той не спира да вярва, че каузата на българщината в Македония не е загубена.

„Служейки на тоя великъ идеалъ, ние дълбоко вѣрваме, че служимъ и на васъ и на мирътъ на Балканитѣ, на цѣла Европа, за да станеме ние факторъ на миръ на нашата свидна родина.“


Използвани източници:

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!