fbpx

12 май: Генадий Велешки

Време за четене: 2 мин.

Днес честваме паметта на Генадий Велешки – български духовник, просветител и радетел за национална независимост. Той е роден в днешна Албания със светското име Георги Димитров. Още в началото на житейското си поприще Георги се насочва към свещенството. А след смъртта на жена му се замонашва в гръцки манастир на Метеора, Тесалийска област.

Става игумен на Калищкия манастир, който се намира на северния бряг на Охридското езеро. Ръкополагат го за архимандрит и като такъв става протосингел на битолския владика. Със същата титла е преместен последователно в Дебърската, а в последствие и в Деркоската епархии. През 1857 е ръкоположен за Мирски Епископ. А през 1858 е избран за митрополит на Деркоската митрополия в близост до Истанбул. На 10 ноември 1858 година е избран за митрополит на Дебърска епархия, където замества станалия мъгленски митрополит Мелетий. Споменат е в едно послание до него от патриарх Йоаким II Константинополски от 20 ноември 1860 година, по повод негово пътуване в чужди епархии, например в Пелагонийската, без за това да иска позволение от тамошните архиереи. През 1864 година влиза в състава на Светия Синод. Генадий Велешки е активен борец за самостоятелност на българската църква и насърчава служението на български език в църквите. Само 4 години по-рано той и други владици отхвърлят името на гръцкия патриарх на великденската служба, която отслужват. Подава оставка на 9 май 1867 година. Патриаршията го връща във Велес, където през 1869 година поема велешката митрополитска катедра. Генадий се отказва от Патриаршията и се присъединява към независимата българска църковна йерархия, която скоро трябвало да се узакони. След обнародването на фермана за създаването на Българската екзархия от 1870 година по препоръка на временното екзархийско ръководство, Генадий е избран за временен духовен глава на Велешка епархия.

В края на живота си се премества в Битоля, където и умира през 1876, покрусен от вестта за жестоко потушеното Априлско възстание. Родословното му дърво е проследено до наше време, като последният известен представител е Асен Генадиев (1909 – 1987). Синът на Генадий Велешки Иван Генадиев (Хармосин) също участва активно в българската църковна и просветна борба през Възраждането. Внуци на митрополит Генадий са известният български политик Никола Генадиев, просветният и революционен деец Павел Генадиев и журналистът и преводач Харитон Генадиев. Митрополит Генадий оставя речи, написани с гръцки букви на български език.

Източник

Споделете чрез

Предишен

Следващ