На днешната дата през 1878 година е подписан Берлинският договор. Съгласно него Румъния получава Северна Добруджа, Сърбия – Нишко и Пиротско, Високата порта си връща Македония и Одринска Тракия. Между Дунав и Стара планина е създадено васално Княжество България (63 752 кв. км и 1 740 000 души), а на юг от Балкана – автономна област Източна Румелия (35 901 кв. км и 816 000 души).
Берлинският договор е международен акт, подписан на 13 юли от представители на държавите, участвали в Берлинския конгрес (1878 г.). Главното му предназначение е ревизията на Санстефанския договор (1878 г.). По силата на Берлинския договор току-що освободилата се българска държава е разпокъсана на няколко части. Териториите между река Дунав и Стара планина заедно с тогавашната Софийска област образуват Княжество България начело с княз. За да бъде признат за законен български владетел, той трябва да получи съгласието на Великите сили и Османската империя. За управлението на Княжеството се предвижда Органически устав (конституция), изработен от Събрание. Срокът на Временното руско управление в България се намалява от 2 години на 9 месеца. Намиращата се в Княжеството османска армия трябва да напусне неговите предели и да се замени с местна народна милиция. Новата българска държава се поставя във васална зависимост от Османската империя и се задължава да и плаща ежегоден данък.
