#НаДнешнияДен 1931 г. умира Марин Василев Сельовлев – български скулптор и преподавател по скулптура, един от основоположниците на скулптурното изкуство в Следосвобожденска България.
Роден е през 1867 година в Шумен, където през 1886 година завършва Педагогическото училище. През 1890 година завършва и училището за каменоделство и скулптура в Хоржице, Чехия. За една година Василев се завръща в България, където учителства в Държавното занаятчийско училище в Княжево, и после отново се връща на запад. От 1891 до 1894 година следва специалност декоративно-монументална скулптура в Художествената академия в Мюнхен, където негов преподавател е проф. Сириус Еберле, а между 1894 и 1896 година учи фигурална композиция в класа на проф. Йосиф Мисълбек в пражкото Художествено промишлено училище.
При завръщането си в България през 1899 година, Марин Василев започва да преподава моделиране, скулптура и каменоделие в Художественото индустриално училище в София, където от 1911 година е професор. Сред неговите възпитаници са известни български скулптори като Мара Георгиева, Васка Емануилова, Янко Павлов и Петър Рамаданов, както и художникът Никола Петров. Василев твори в областта на фигуралната композиция и скулптурния портрет. Стилово е повлиян от западния академизъм и по-специално от немския сецесион.
Автор е на множество паметници на български национални герои и общественици, сред които по-известни творби са: арх. Антонин Колар — 1900 г., от гипс, Васил Левски — 1902 г., в Карлово, от бронз и гранит, Христо Г. Данов — 1909-11 г., притежание на НХГ, от мрамор Георги Измирлиев — 1909 г., в Горна Оряховица, от бронз, Иван Шишманов — 1920 г., от мрамор, Стоян Заимов — 1929 г., андезит, в НХГ, Джеймс Баучър — 1923 г., от мрамор, в НХГ. паметник на загиналите за свободата на България свищовци
Дело на Василев е и украсата на редица обществени сгради в София, сред които Военния клуб (в съавторство с арх. Антонин Колар, 1897), Министерството на външната търговия (1912), Спестовната каса (1912), Софийска банка (днес Централно управление на Банка ДСК, 1914).
