#НаДнешнияДен 1842 г. е роден Арсени Георгиев Костенцев – изтъкнат български възрожденски просветен деец, общественик и участник в църковно-националните борби на българите в Македония и Тракия. Баща му Георги Костенцев е дребен търговец, необразован, но ценящ българската култура.
Роден е на 10 август 1842 година в Ново село, в семейството на дребен търговец. Арсени Костенцев учи в българско килийно училище в родното си село, а през март 1860 година го изпращат за учител в село Робово. Там, в дома на месния родолюбец Мицо Караджата откриват новобългарско училище, първото в Струмишка кааза. Едновременно с това Костенцев изпраща песни на Стефан Веркович, който издава „Народни песни на македонските българи“.
След като с помощта на Костенцев се събират пари за построяване на черква в селото, той е наклеветен пред властите от гъркомани, арестуван е и е изпратен в Солун. Там се запознава с Георги Гогов и други български просветни дейци, които му помагат да се завърне в селото.
През 1870 година, като слушател в Щипското педагогическо училище усвоява за три месеца от Йосиф Ковачев звучната метода на преподаване. През учебната 1870 – 1871 година е учител в Неготино, където за първи път въвежда в учебния процес звучния метод и гимнастиката. През 1871 година присъства на Учителския събор в Прилеп.
През 1871 – 1872 година учителства в Битоля, където главен учител тогава е Димитър Македонски, заменен по -късно от Вълко Нейчов. След годишния изпит напуска учителството и заминава за Щип, където с брат си Михаил Костенцев отваря книжарница. Като пътуващ книжар обикаля Кавадарци, Неготино, Куманово, Крива паланка, Кратово, Кочани, Виница, Царево село, Бобошево, Дупница и Горна Джумая, като пропагандира идеите на кръговете около Петко Славейков и призовава населението за въстание.
От 1872 до 1878 година е учител в Горна Джумая, където организира мрежата на Български революционен централен комитет. Участва в ръководството на Горноджумайската община. През лятото на 1874 година всички учители от Самоковската епархия се събират на първия учителски събор.
През лятото на 1881 година се завръща в Македония като учител в Струмица изпратен от Българската екзархия.
Умира на 6 ноември 1921 година в София. На негово име в Благоевград са кръстени улица, училище и др.
