НОВО

Нотр Дам, но не онази, която изгоря в понеделник

Когато френският поет Пол Клодел бил на осемнадесет години през 1886, той още смятал себе си за атеист, ала при все това посетил неохотно вечернята на Рождество в катедралата Нотр Дам. Тогава под купола на храма и пред Божия кръст, Клодел се заслушал в пеенето на...

Кен Фолет: Катедралите са сърцето на нашето европейско наследство

Уелският писател Кен Фолет, автор на бестселъра ,,Устоите на Земята" (разказ за строител на катедрали) споделя чувствата си след драмата в Париж пред френския всекидневник „Фигаро́“.ФИГАРО: Като писател, каква беше реакцията ви, когато разбрахте за инцидента в...

Новата партия на Фараж или посмъртно за партията на Камерън

Много вода изтече през последните пет години и вероятно мнозина вече са забравили кой спечели последните европейски избори във Великобритания. Тогава управляващата консервативна партия водена от Дейвид Камерън изгуби, оставайки на трето място след лейбъристите и… UKIP...

Когато лумнат катедралите

„Нотр Дам“ изгоря, между другото не за първи път. Изгоря донякъде. Спасиха едно-друго, друго-трето не успяха. Как стана тоя сакатлък? Рано е да се каже. Но макар че още докато пожарната не беше отишла на място, вече се застраховаха, че „няма човешки фактор“,...

Изобличител на истината или престъпник е Джулиан Асандж

Герой или злодей е основателят на "Уикилийкс" Джулиан Асандж? Тази тема коментираха в предаването „Плюс-Минус. Коментарът след новините” журналистът Петър Волгин и международният анализатор и редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Кристиян Шкварек. Вижте целия...

Дупка зее в сърцето на Европа

Дано в тази трагична нощ повече хора са си дали сметка колко пуста и празна е европейската цивилизация без християнското си наследство. Каква дупка зее в сърцето на Европа без благодатния покров на Божията Майка. Храмът е много повече от "архитектурен шедьовър",...

Няма хора, разбери

В продължение на предишния материал за листите и още по-предишния за АпартаментГейт, може да направим един извод (този от заглавието) От миналите статии изтекоха още няколко имотни сделки и цялата ситуация вече напомня на епизод от  „документалната“ поредица „Yes,...

Три от най-абсурдните предложения на европейски политици

Изборите са моментът, в който гласоподавателите получават възможността да посочат тези политици, партии и идеи, които биха желали да видят реализирани в държавата си. На европейско равнище, обаче, изборите все по-често изглеждат като борба за надмощие над целия...

Евфемизмите на лъжата

Ех, тези евфемизми... Хора с “нетрадиционна сексуална ориентация”. А защо толкова много думи? “Противозаконно отнемане на имущество”. Точно с толкова ли много думи трябва да се нарече кражбата? Комунистът говори за “класова борба”, за класова омраза. Либералният му...

Стив Банън: Не вярвам в неолибералния модел.

Стив Банън е имал няколко живота: офицер от Военноморските сили на САЩ, продуцент на сериала “Сайнфелд” (най-печелившият ситком на всички времена), директор на консервативния сайт Breitbart News, после директор на кампанията и съветник на Доналд Тръмп. Червената нишка...

17 ноември: Петко Рачов Славейков

Време за четене: 3 мин.

На днешния ден през 1827 година в Търново е роден Петко Рачов Славейков – български поет, публицист, фолклорист и политик.

Славейков е роден в будно семейство на казанджия (баща му е свързан с Велчовата завера – 1835 г.). През 1842-1843 г. учи в Свищов при Емануил Васкидович. През есента на 1843 г. е учител в Търново. Взема дейно участие в борбата против фанариотския владика Панарет и пише сатира против него, заради което е изгонен от града. Учителства по селата и започва да събира народни песни и пословици. До 1848 г. издирва около 2 263 песни. По това време започва да пише стихове, превежда от руски език. През 1848 г. отива в Плевен, но скоро се премества във Враца и Берковица, гонен навсякъде от фанариотските владици. Установява се по-дълго в Елена при Николай Михайловски.

През 1851 г. издава първите си книги – “Смесна китка”, “Песнопойка”, “Басненик”. Пише поемата “Бойка войвода” (1853 г.), съчинява бунтовни песни. Един от заговорниците е в бунта на Капитан Дядо Никола. Учителства в Търново и Трявна (1857-1862 г.). Като учител в Търговище (1863 г.) издава сатиричния в. “Гайда”. След кратък престой във Варна (1864 г.) заминава с големия си син Иван за Цариград, където е поканен да редактира българския превод на Библията. Там издава в. “Гайда” (1863-1867 г.), “Македония” (1866-1872 г.), “Ружица” (1871 г.), “Пчелица” (1871 г.), “Читалище” (1872-1873 г.), “Звънчатий глумчо” (1873 г.), “Шутош” (1873-1874 г.), “Костурка” (1874 г.).

Сътрудничи на почти всички български вестници и списания, издава повече от 60 книги – оригинални и преводни, активно участва в борбата за църковна независимост. През 1872 г. вестник “Македония” е спрян от турското правителство, а Славейков е арестуван и вкаран в затвора заради статията “Двете касти и власти” от Св. Миларов. Излиза от затвора материално разорен. По това време създава “Изворът на белоногата” (1873 г.). През 1874 г. заминава за Одрин, където открива българска гимназия. По време на Априлското въстание (1876 г.) пише борчески стих. Арестуван е и изпратен в Одринския затвор. Посреща руските войски и застава начело на българското управление в Стара Загора. Свидетел е на опожаряването на града от Сюлейман паша. В пожара изгаря целият му архив с огромна сбирка от народни песни и 15 000 пословици, както и много от неиздадените му стихотворения.

Помага на руските войски в прехода през Стара планина и придружава ген. Скобелев в похода му до Сан Стефано. След Освобождението се включва активно в обществения живот на страната: председател е на Народното събрание (1880 г.), министър на просвещението и вътрешните работи (1880-1881 г.). Издава вестник “Остен” (1879 г.), “Целокупна България” (1879 г.), “Независимост” (1880-1883 г.), “Търновска конституция” (1884 г.), “Истина” (1886 г.), “Софийски дневник” (1886 г.), “Правда” (1888 г.).

Славейков е баща на 4 деца, сред които са политиците Иван Славейков и Христо Славейков, публицистът Рачо Славейков и поетът Пенчо Славейков.

Умира в София на 1 юли 1895 година и е погребан в Централни софийски гробища.

 

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!