НОВО

Имаш нов “проект”? Демек си архитект?! Респект!

Унгарската Фидес (ЕНП) тръгва за изборите за ЕП с плакати срещу Юнкер (ЕНП). Юнкер (ЕНП) отговаря, че Орбан (ЕНП) няма място в ЕНП.... Най-вероятно точно с тази кампания Орбан ще спечели най-голям брой унгарски места за ЕНП, което ще позволи кандидатът на ЕНП да...

Упражнение по мислене с Лъчезар Томов

Упражнение по мислене и гласуване ви предлагаме в „Нашият ден“ заедно с преподавателя в Нов български университет и автор в дясната платформа "Консерваторъ" Лъчезар Томов. Как да не бъдете глупави, когато правите съдбоносен избор – повече чуйте в звуковия файл. [audio...

Идеята на Франция за “родител 1 и 2” вместо майка и баща

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Тончо Краевски гостува в предаването "Плюс - Минус" по Нова телевизия. Гост още бе мениджърът "Човешки ресурси" Петър Петров. Законодателните промени относно понятията „майка” и „баща” във Франция разбуниха духовете не...

Кюстендил не бе пръв. Всички на оружие!

Първо, съболезнования към семейството на Валери Дъбов, към приятелите му и към гражданите на Кюстендил. Внезапната смърт е трагедия за всички, не само за онзи, комуто се е случила. Второ. В самото начало декларирам, че няма да разсъждавам над случката,...

Кризата в отношенията между Париж и Рим

Отговорният редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Николай Облаков гостува в предаването "Денят на живо" по Канал 3. Тема на разговора бяха противоречията между Франция и Италия и ще прераснат ли те в криза на Европейския съюз. Вижте пълното видео:...

Различните визии за бъдещето на Европа

В началото на седмицата бе публикувано проучване на Европейския съвет за външна политика относно нагласите и очакванията за евровота през май тази година. Проучването е озаглавено "Европейски избори 2019: Как антиевропейските партии планират да разрушат Европа и как...

Разпада ли се световният ред

Редакторите в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков и Михаил Кръстев гостуваха в предаването "Реакция" по Телевизия Европа с водещ Мартин Табаков. Гости бяха също политологът Евгени Кръстев и Димитър Стоянов от Институт за дясна политика. Тема на разговорът...

Как ЕС уби интернет

Директивата за авторското право в цифровия единен пазар (ДАПЦЕП) застрашава свободното споделяне на съдържание, създадено от обикновените граждани и връчва опасни цензорски права едновременно и на еврократите, и на големите издателски компании. От изготвянето на...

Deus ex machina

Живеем в социален експеримент, провеждан на далеч по-високо ниво от симпатичното хрумване на Тотев с чеверметата в европейската столица на културата. Живеем в експеримента, при който „децата“ -  да се разбира парламентарната група на ПП ГЕРБ си...

За какво говорим, когато говорим за Бърк

Едмънд Бърк, 1729 - 1797 "Шестнадесет или седемнадесет години изминаха, откакто видях кралицата на Франция… не допусках, че ще живея, за да видя как такива бедствия са паднали над нея, сред народ от галантни хора, сред народ от честни мъже и кавалери. Мислех, че десет...

18 януари: Григор Пърличев

Време за четене: 3 мин.

На днешния ден през 1830 г. в гр. Охрид е роден Григор Ставрев Пърличев – български възрожденец, учител, преводач и писател.

Пърличев има значителна заслуга в борбите за въвеждане на български език в училищата и църквите в Охрид през 60-те години на XIX в. Автобиографията му е една от най-ранните в българската история, негов е и първият превод на Омировата “Илиада” на български език. В творчеството си самият Пърличев се определя като българин. Негови съвременници от Македония и Охрид го описват като „доблестен български патриот“ с „огнен дар на словото“, чиито речи „текли като огън и лава“

Григор Пърличев е роден на 18 януари 1830 или 1831 г. в Охрид като четвърто дете и трети син в семейството на шивача Ставри Пърличев и Мария Гьокова, които (по думите на Пърличев) били „родители доста бедни, но честни“.


Григор Пърличев със сина си Кирил, ок. 1885 г.

През август 1849 г. заминава за Атина, където записва медицина в местния университет. Година по-късно се завръща в Македония, а следването си продължава след още девет години.

През 1860 г. участва в ежегодния поетичен конкурс в гръцката столица и спечелва първа награда и лавров венец с поемата си „Ο Αρματωλός“ (на български: „Сердарят“ или „Войводата“), посветена на Кузман капитан, народен герой от охридския край.

Когато става ясно, че Пърличев (който в Атина е известен с името Γρηγόρης Σταυρίδης – Григорис Ставридис – под което е бил записан в университета) е българин и няма да се откаже от народностното си чувство за сметка на елинизма, атинските му приятели – с изключение на Яким Сапунджиев – го изоставят.

В началото на 1862 г. Пърличев разбира за смъртта на Братя Миладинови, вероятно отровени от фанариотите в затвора в Цариград и решава да се върне в Охрид „или да гина, или да отмъстя за Миладинови.“

В Охрид продължава подетата от Димитър Миладинов борба против гръцкото духовенство и за въвеждане на български език в училището и в черквата. От 1862 г. е учител по гръцки в града и един от организаторите на движението за „побългаряване“ (по собствените му думи[) на града и околните селища.

През 1868 година заедно с Димитър Узунов прекарва няколко месеца в Цариград, за да разшири познанията си по български език, славянска литература и култура при учителя Иван Найденов. След завръщането си в Охрид в началото на ноември 1868 г. със съгласието на охридчани заменя гръцкия език с български в училищата и в черквите. По донос на владиката Мелетий Преспански и Охридски на 27 ноември същата година е арестуван и хвърлен в охридската тъмница, по-късно – откаран в дебърския затвор. Към средата на януари 1869 г. е освободен за кратко благодарение на застъпничеството на охридчани, които подкупват местните турски власти, и се завръща в Охрид. На 20 януари отново е задържан, този път в дебърската митрополия, и е окончателно освободен през април същата година след допълнителен подкуп. След завръщането на Пърличев в Охрид, в училищата отново е въведен българският. В автобиографията си, Пърличев описва тези събития така:

„ Когато към средата на априлия върнах се в Охрид, майка не ме позна: бех станал много здрав и двойно по-пълен, отколкото прежде бех. Извъргнахме елинский язик, когото беха пак възцарили във времето на мъките ни. Въведохме българский. Се появи ново мнение, ново стремление, нов живот. Антонаки умре от яда. Изгнахме Мелетия. Жнахме онова, что беше отдавна сеяно. За кратко време от гонителите ни ни един не остана жив: всите погинаха почти същевременно, както Пенелопините обръчници, на които ориснината беше обрекла да гинат всички в един ден. Правдата възтържествова. Победата беше съвършенна. “

Скоро след това се жени за Анастасия Узунова, сестра на Димитър Узунов.

Първата страница от първото издание на автобиографията на Пърличев в Сборника за народни умотворения, наука и книжнина през 1894 г.

През 1874 г, по случай пристигането на Натанаил, първият български екзархийски митрополит в Охрид, Пърличев написва песента „Бога вишнаго да славим“. Пърличев учителства в охридското класно училище до есента на 1875 г, когато се премества в месокастренското основно училище (извън стария град) заради несъгласия с Натанаил.

Следващите си години Пърличев прекарва в София. За кратко е подначалник в Народната библиотека, а след това е изпратен като екзархийски учител в Битоля (1880-1882 г). Последва завръщане в Охрид, а след това се мести в Солун, където преподава в Солунската българска мъжка гимназия (1883 – 1889 г).

В периода 16 април 1884 – 1 май 1885 пише автобиографията си. След пенсионирането си се прибира в Охрид, където умира на 25 януари 1893 г.

Григор Пърличев е баща на революционера Кирил Пърличев и прадядо на писателя Кирил Пърличев.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!