НОВО

Нотр Дам, но не онази, която изгоря в понеделник

Когато френският поет Пол Клодел бил на осемнадесет години през 1886, той още смятал себе си за атеист, ала при все това посетил неохотно вечернята на Рождество в катедралата Нотр Дам. Тогава под купола на храма и пред Божия кръст, Клодел се заслушал в пеенето на...

Кен Фолет: Катедралите са сърцето на нашето европейско наследство

Уелският писател Кен Фолет, автор на бестселъра ,,Устоите на Земята" (разказ за строител на катедрали) споделя чувствата си след драмата в Париж пред френския всекидневник „Фигаро́“.ФИГАРО: Като писател, каква беше реакцията ви, когато разбрахте за инцидента в...

Новата партия на Фараж или посмъртно за партията на Камерън

Много вода изтече през последните пет години и вероятно мнозина вече са забравили кой спечели последните европейски избори във Великобритания. Тогава управляващата консервативна партия водена от Дейвид Камерън изгуби, оставайки на трето място след лейбъристите и… UKIP...

Когато лумнат катедралите

„Нотр Дам“ изгоря, между другото не за първи път. Изгоря донякъде. Спасиха едно-друго, друго-трето не успяха. Как стана тоя сакатлък? Рано е да се каже. Но макар че още докато пожарната не беше отишла на място, вече се застраховаха, че „няма човешки фактор“,...

Изобличител на истината или престъпник е Джулиан Асандж

Герой или злодей е основателят на "Уикилийкс" Джулиан Асандж? Тази тема коментираха в предаването „Плюс-Минус. Коментарът след новините” журналистът Петър Волгин и международният анализатор и редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Кристиян Шкварек. Вижте целия...

Дупка зее в сърцето на Европа

Дано в тази трагична нощ повече хора са си дали сметка колко пуста и празна е европейската цивилизация без християнското си наследство. Каква дупка зее в сърцето на Европа без благодатния покров на Божията Майка. Храмът е много повече от "архитектурен шедьовър",...

Няма хора, разбери

В продължение на предишния материал за листите и още по-предишния за АпартаментГейт, може да направим един извод (този от заглавието) От миналите статии изтекоха още няколко имотни сделки и цялата ситуация вече напомня на епизод от  „документалната“ поредица „Yes,...

Три от най-абсурдните предложения на европейски политици

Изборите са моментът, в който гласоподавателите получават възможността да посочат тези политици, партии и идеи, които биха желали да видят реализирани в държавата си. На европейско равнище, обаче, изборите все по-често изглеждат като борба за надмощие над целия...

Евфемизмите на лъжата

Ех, тези евфемизми... Хора с “нетрадиционна сексуална ориентация”. А защо толкова много думи? “Противозаконно отнемане на имущество”. Точно с толкова ли много думи трябва да се нарече кражбата? Комунистът говори за “класова борба”, за класова омраза. Либералният му...

Стив Банън: Не вярвам в неолибералния модел.

Стив Банън е имал няколко живота: офицер от Военноморските сили на САЩ, продуцент на сериала “Сайнфелд” (най-печелившият ситком на всички времена), директор на консервативния сайт Breitbart News, после директор на кампанията и съветник на Доналд Тръмп. Червената нишка...

19 септември: Георги Баждаров

Време за четене: 3 мин.

Георги Баждаров е български учител, революционер и историк. Роден е на 8 февруари 1881 г. в село Горно Броди, Сярско. Един от най-яките му спомени от детството е по време на Сръбско-българската война, когато е бил само на 4 години.

„Една вечер, преди да си легнем, майка ми ни изведе мене и брат ми на двора, както му е редът. Като погледнахме към небето, звездите се жиркаха като стрели и угасваха, падаха звездите! Страшно и величествено! Майка ми се прекръсти и ние се прекръстихме. Война имало, та падали звездите на убитите, защото всеки човек си имал звезда.“

Георги Баждаров първоначално започва образованието си в гръцкото училище в Сяр, след което се прехвърля в българското. Директор на училището по това време е историкът Димитър Страшимиров, който въпреки постоянната заплаха от османските власти, чете на своите ученици стиховете на революционера Христо Ботев. Учител по български език на младежите по това време пък е бъдещият член на Централния комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация Христо Матов.

Георги Баждаров продължава образованието си в сърцето на Македония – град Солун. Солунската българска гимназия по това време е основният културен институт на българите в Османската империя – в него се подготвя бъдещите будители и учители. В нея серчанинът бързо попада под влиянието на учителя Иван Гарванов, под ръководството на когото се образува Таен ученически революционен кръжок. В него участват още Търпен Марков, Андрей Казепов, Георги Христов и Георги Тодоров, а през 1899 г. кръжокът се премества в Битолската българска гимназия, заедно със своите членове. По това време в градът се установява и Дамян Груев, който оказва голямо въздействие върху жизнения път на младежите.

След завършването на Битолската българска гимназия, Георги Баждаров за кратко време е учител и член на Демирхисарския околийски комитет на ВМОРО. Поради предателство обаче неговата нелегална дейност става достояние на османските власти и той е принуден да напусне удобното учителско място и да стане част от четническия институт на Вътрешната организация. Труден е четническият живот и Баждаров решава да потърси друг начин, по който може да бъде полезен на своите сънародници в Османската империя – записва се за студент по история в Софийския университет. Но много скоро отново решава да се върне в Македония, ето и причините:

„В туй време аз учех, но същевременно се извършваше в мене някаква борба. От време на време се явяваше у мене угризение на съвестта, загдето напуснах тези, които канех за саможертва в името на отечеството. Няма ли, казвах си, тези прости, но добри хорица, да се отчаят или да намалее у тях вярата в Делото и усърдието в работата, щом ние, непосредствените малки, но все пак ръководители, ги напускаме? Първият семестър изкарах, явих се на изпит (тогаз бяха семестриални изпитите) и го издържах с много добър успех, т. е. най-високия. Записах се за втория семестър. Докато бях студент, все намирах някакво оправдание да стоя в България. Ще стана по-учен и по-полезен след това. Скоро обаче брат ми остана без работа в София и замина към Варна да си дири такава. Аз трябваше сам да си намеря препитание. Да остана обаче чиновник в България в това време, когато народът отвътре се готвеше с всички сили да събори петвековното робство, ми беше съвестно. Срам ме беше да диря чиновническо място. Така при борбата, която се извършваше в мен, взе превес решението да се върна като нелегален в Македония. Спрях се на мисълта да стана секретар в четата на дядо Илия Кърчовалията, която действаше в Демирхисарско (Серско Демирхисарско), гдето имах връзки от учителстването си в с. Крушово.“

Георги Баждаров участва в Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. След въстанието отново се установява в София и завършва образованието си в Софийския университет. Завръща се като учител в Солунската българска гимназия, където на свой ред започва да подготвя бъдещите революционери, учители и просветители на своите братя в Македония и Тракия. Умира на 19 септември 1929г. във Варна.

Оригинална публикация в Моята българска история

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!