НОВО

Упражнение по мислене с Лъчезар Томов

Упражнение по мислене и гласуване ви предлагаме в „Нашият ден“ заедно с преподавателя в Нов български университет и автор в дясната платформа "Консерваторъ" Лъчезар Томов. Как да не бъдете глупави, когато правите съдбоносен избор – повече чуйте в звуковия файл. [audio...

Идеята на Франция за “родител 1 и 2” вместо майка и баща

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Тончо Краевски гостува в предаването "Плюс - Минус" по Нова телевизия. Гост още бе мениджърът "Човешки ресурси" Петър Петров. Законодателните промени относно понятията „майка” и „баща” във Франция разбуниха духовете не...

Кюстендил не бе пръв. Всички на оружие!

Първо, съболезнования към семейството на Валери Дъбов, към приятелите му и към гражданите на Кюстендил. Внезапната смърт е трагедия за всички, не само за онзи, комуто се е случила. Второ. В самото начало декларирам, че няма да разсъждавам над случката,...

Кризата в отношенията между Париж и Рим

Отговорният редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Николай Облаков гостува в предаването "Денят на живо" по Канал 3. Тема на разговора бяха противоречията между Франция и Италия и ще прераснат ли те в криза на Европейския съюз. Вижте пълното видео:...

Различните визии за бъдещето на Европа

В началото на седмицата бе публикувано проучване на Европейския съвет за външна политика относно нагласите и очакванията за евровота през май тази година. Проучването е озаглавено "Европейски избори 2019: Как антиевропейските партии планират да разрушат Европа и как...

Разпада ли се световният ред

Редакторите в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков и Михаил Кръстев гостуваха в предаването "Реакция" по Телевизия Европа с водещ Мартин Табаков. Гости бяха също политологът Евгени Кръстев и Димитър Стоянов от Институт за дясна политика. Тема на разговорът...

Как ЕС уби интернет

Директивата за авторското право в цифровия единен пазар (ДАПЦЕП) застрашава свободното споделяне на съдържание, създадено от обикновените граждани и връчва опасни цензорски права едновременно и на еврократите, и на големите издателски компании. От изготвянето на...

Deus ex machina

Живеем в социален експеримент, провеждан на далеч по-високо ниво от симпатичното хрумване на Тотев с чеверметата в европейската столица на културата. Живеем в експеримента, при който „децата“ -  да се разбира парламентарната група на ПП ГЕРБ си...

За какво говорим, когато говорим за Бърк

Едмънд Бърк, 1729 - 1797 "Шестнадесет или седемнадесет години изминаха, откакто видях кралицата на Франция… не допусках, че ще живея, за да видя как такива бедствия са паднали над нея, сред народ от галантни хора, сред народ от честни мъже и кавалери. Мислех, че десет...

Тоталитарна толерантност

Как се нарича система, в която полицията арестува жена, защото е казала на биологичен мъж, че е такъв в Интернет? Толерантна или тоталитарна? Как се нарича общество, в което се наблюдават рекордни скокове на уличните атаки с нож и киселина, терористични...

19 септември: Георги Баждаров

Време за четене: 3 мин.

Георги Баждаров е български учител, революционер и историк. Роден е на 8 февруари 1881 г. в село Горно Броди, Сярско. Един от най-яките му спомени от детството е по време на Сръбско-българската война, когато е бил само на 4 години.

„Една вечер, преди да си легнем, майка ми ни изведе мене и брат ми на двора, както му е редът. Като погледнахме към небето, звездите се жиркаха като стрели и угасваха, падаха звездите! Страшно и величествено! Майка ми се прекръсти и ние се прекръстихме. Война имало, та падали звездите на убитите, защото всеки човек си имал звезда.“

Георги Баждаров първоначално започва образованието си в гръцкото училище в Сяр, след което се прехвърля в българското. Директор на училището по това време е историкът Димитър Страшимиров, който въпреки постоянната заплаха от османските власти, чете на своите ученици стиховете на революционера Христо Ботев. Учител по български език на младежите по това време пък е бъдещият член на Централния комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация Христо Матов.

Георги Баждаров продължава образованието си в сърцето на Македония – град Солун. Солунската българска гимназия по това време е основният културен институт на българите в Османската империя – в него се подготвя бъдещите будители и учители. В нея серчанинът бързо попада под влиянието на учителя Иван Гарванов, под ръководството на когото се образува Таен ученически революционен кръжок. В него участват още Търпен Марков, Андрей Казепов, Георги Христов и Георги Тодоров, а през 1899 г. кръжокът се премества в Битолската българска гимназия, заедно със своите членове. По това време в градът се установява и Дамян Груев, който оказва голямо въздействие върху жизнения път на младежите.

След завършването на Битолската българска гимназия, Георги Баждаров за кратко време е учител и член на Демирхисарския околийски комитет на ВМОРО. Поради предателство обаче неговата нелегална дейност става достояние на османските власти и той е принуден да напусне удобното учителско място и да стане част от четническия институт на Вътрешната организация. Труден е четническият живот и Баждаров решава да потърси друг начин, по който може да бъде полезен на своите сънародници в Османската империя – записва се за студент по история в Софийския университет. Но много скоро отново решава да се върне в Македония, ето и причините:

„В туй време аз учех, но същевременно се извършваше в мене някаква борба. От време на време се явяваше у мене угризение на съвестта, загдето напуснах тези, които канех за саможертва в името на отечеството. Няма ли, казвах си, тези прости, но добри хорица, да се отчаят или да намалее у тях вярата в Делото и усърдието в работата, щом ние, непосредствените малки, но все пак ръководители, ги напускаме? Първият семестър изкарах, явих се на изпит (тогаз бяха семестриални изпитите) и го издържах с много добър успех, т. е. най-високия. Записах се за втория семестър. Докато бях студент, все намирах някакво оправдание да стоя в България. Ще стана по-учен и по-полезен след това. Скоро обаче брат ми остана без работа в София и замина към Варна да си дири такава. Аз трябваше сам да си намеря препитание. Да остана обаче чиновник в България в това време, когато народът отвътре се готвеше с всички сили да събори петвековното робство, ми беше съвестно. Срам ме беше да диря чиновническо място. Така при борбата, която се извършваше в мен, взе превес решението да се върна като нелегален в Македония. Спрях се на мисълта да стана секретар в четата на дядо Илия Кърчовалията, която действаше в Демирхисарско (Серско Демирхисарско), гдето имах връзки от учителстването си в с. Крушово.“

Георги Баждаров участва в Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. След въстанието отново се установява в София и завършва образованието си в Софийския университет. Завръща се като учител в Солунската българска гимназия, където на свой ред започва да подготвя бъдещите революционери, учители и просветители на своите братя в Македония и Тракия. Умира на 19 септември 1929г. във Варна.

Оригинална публикация в Моята българска история

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!