fbpx

НОВО

Кризата от 2008 г. не се повтаря, много по-тежка е

Eфектите от икономическата криза са най-силно подценяваният фактор от началото на извънредната ситуация, предизвикана от световната пандемия от COVID-19. Въпреки, че най-яркото проявление на предстоящите финансови и икономически затруднения се появи още в средата на...

Коронавирусът пренареди света

През изминалото тримесечие американската икономика регистрира срив с почти 33% спрямо първото тримесечие и 9.5% на годишна база спрямо същия период на 2019 г. Безработицата счупи тавана на графиките. Това са абсолютни рекорди откакто има исторически данни. Икономиката...

Седемте смъртни гряха според ляво-либералната „религия”

Източното православие не разграничава ясно смъртните и простимите грехове. В католицизма седемте смъртни гряха са точно назовани: гордост, сребролюбие, блудство, завист, чревоугодие, гняв и леност. Първоначално те са посочени през 6-ти век от папа Григорий Велики, а...

Инфлацията ще стопи парите ни – как да се опазим?

„Спасителят“ е с тежък ревматизъм, свръхтегло и два микроинфаркта Днес светът на финансите е достигнал точка, от която няма връщане. През 2007-2009 г. имахме Голяма рецесия. Евтиният кредит от централните банки наду стратосферен имотен балон, придружен от сериозна...

На път сме да пропаднем в двойна криза с риск от нов локдаун

Ще успеем ли да съхраним икономиката Без съмнение България в момента е изправена пред прага на поне две изключително сериозни кризи. Протестната вълна от последния месец из цялата страна повдигна градуса на политическо противопоставяне в обществото. Макар и малобройни...

Оставки, избори и кабинети – какво ни казва Конституцията?

Често пъти в нашето общество политически, икономически и социални събития пораждат кризи, които бързо се прехвърлят на държавно ниво и водят до структурни изменения в тъканта на българската политика. И докато партии идват и си отиват, заедно с правителствата, които те...

Отворено писмо срещу агресията към журналисти

Присъединяваме се към отвореното писмо на АБРО, БНР и БНТ срещу агресията срещу журналисти: АБРО, БНТ и БНР призовават към безпрекословно зачитане на личната неприкосновеност и независимост на журналистите при изпълняването на тяхната професионална мисия да отразяват...

Катастрофата в Бейрут

Светът стана свидетел на потресаващи кадри вчера от Бейрут. По-малко от двадесет и четири часа след огромната експлозия, все още няма потвърждение, какво може да е причинило взрива, но още в първите часове след него говорител на израелското правителство обяви, че...

Националната ненавист

"Ненавиждам София", написа някакъв варненец по повод блокадата на Орлов мост. Без значение чия правда е по-велика, аз съм вцепенен от думите, които си казват хората един на друг. От ужасяващата омраза, за която, надявам се, им стига смелост да изливат само в...

…и ще продължим да живеем с COVID-19

Невиждан в историята на САЩ срив на БВП - 33% на годишна база през второто тримесечие. В Иран заразените с коронавирус са вече над 300 хиляди. Австрия в рецесия след исторически спад - мерките срещу коронавируса тласнаха страната към най-голямо свиване на икономиката...

19 септември: Георги Баждаров

Време за четене: 3 мин.

Георги Баждаров е български учител, революционер и историк. Роден е на 8 февруари 1881 г. в село Горно Броди, Сярско. Един от най-яките му спомени от детството е по време на Сръбско-българската война, когато е бил само на 4 години.

„Една вечер, преди да си легнем, майка ми ни изведе мене и брат ми на двора, както му е редът. Като погледнахме към небето, звездите се жиркаха като стрели и угасваха, падаха звездите! Страшно и величествено! Майка ми се прекръсти и ние се прекръстихме. Война имало, та падали звездите на убитите, защото всеки човек си имал звезда.“

Георги Баждаров първоначално започва образованието си в гръцкото училище в Сяр, след което се прехвърля в българското. Директор на училището по това време е историкът Димитър Страшимиров, който въпреки постоянната заплаха от османските власти, чете на своите ученици стиховете на революционера Христо Ботев. Учител по български език на младежите по това време пък е бъдещият член на Централния комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация Христо Матов.

Георги Баждаров продължава образованието си в сърцето на Македония – град Солун. Солунската българска гимназия по това време е основният културен институт на българите в Османската империя – в него се подготвя бъдещите будители и учители. В нея серчанинът бързо попада под влиянието на учителя Иван Гарванов, под ръководството на когото се образува Таен ученически революционен кръжок. В него участват още Търпен Марков, Андрей Казепов, Георги Христов и Георги Тодоров, а през 1899 г. кръжокът се премества в Битолската българска гимназия, заедно със своите членове. По това време в градът се установява и Дамян Груев, който оказва голямо въздействие върху жизнения път на младежите.

След завършването на Битолската българска гимназия, Георги Баждаров за кратко време е учител и член на Демирхисарския околийски комитет на ВМОРО. Поради предателство обаче неговата нелегална дейност става достояние на османските власти и той е принуден да напусне удобното учителско място и да стане част от четническия институт на Вътрешната организация. Труден е четническият живот и Баждаров решава да потърси друг начин, по който може да бъде полезен на своите сънародници в Османската империя – записва се за студент по история в Софийския университет. Но много скоро отново решава да се върне в Македония, ето и причините:

„В туй време аз учех, но същевременно се извършваше в мене някаква борба. От време на време се явяваше у мене угризение на съвестта, загдето напуснах тези, които канех за саможертва в името на отечеството. Няма ли, казвах си, тези прости, но добри хорица, да се отчаят или да намалее у тях вярата в Делото и усърдието в работата, щом ние, непосредствените малки, но все пак ръководители, ги напускаме? Първият семестър изкарах, явих се на изпит (тогаз бяха семестриални изпитите) и го издържах с много добър успех, т. е. най-високия. Записах се за втория семестър. Докато бях студент, все намирах някакво оправдание да стоя в България. Ще стана по-учен и по-полезен след това. Скоро обаче брат ми остана без работа в София и замина към Варна да си дири такава. Аз трябваше сам да си намеря препитание. Да остана обаче чиновник в България в това време, когато народът отвътре се готвеше с всички сили да събори петвековното робство, ми беше съвестно. Срам ме беше да диря чиновническо място. Така при борбата, която се извършваше в мен, взе превес решението да се върна като нелегален в Македония. Спрях се на мисълта да стана секретар в четата на дядо Илия Кърчовалията, която действаше в Демирхисарско (Серско Демирхисарско), гдето имах връзки от учителстването си в с. Крушово.“

Георги Баждаров участва в Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. След въстанието отново се установява в София и завършва образованието си в Софийския университет. Завръща се като учител в Солунската българска гимназия, където на свой ред започва да подготвя бъдещите революционери, учители и просветители на своите братя в Македония и Тракия. Умира на 19 септември 1929г. във Варна.

Оригинална публикация в Моята българска история

Споделете чрез

Предишен

Следващ