НОВО

Визията за Европа на Урсула фон дер Лайен

Редакторите в дясната платформа "Консерваторъ" Тончо Краевски и Кристиян Шкварек гостуваха в предаването "Реакция" с водещ Мартин Табаков. Гост също бе журналистът Евгени Кръстев. Тема на разговора бе новият председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен,...

Писъците на НАП огласят нощта

Днес НАП ще си получи заслуженото. Това съобщи вчера по телевизията Венцислав Караджов. Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) щяла да наложи глоба на Националната агенция за приходите (НАП) заради "брутална кражба" (БК) на информация и разпространяването ѝ в...

Имам човек в НАП

Скандалът с изтичането на данни от НАП е на път да отмине, предвид огромният бонус за управляващите, че се случи, когато повечето от населението на Републиката е на море (на едно от трите). Същевременно, той успя да породи освен дежурните коментари и доста...

Самоубийството на Франция

Джулио Меоти е италиански журналист, редактор на Il Foglio, с публикации за GateStone Institute, FoxNews, National Review, Arutz Sheva, The Wall Street Journal и други. Автор на множество книги на тема международна политика и Близък Изток Колкото повече френските...

Либералното статукво – несъстоятелно в морализаторската си поза

Изборът на Урсула фон дер Лайен е политически факт. Срещал съм дамата като немски военен министър. Слушал съм нейна лекция. Впечатлението, което остави е по-скоро добро. Убедена визия за интегрирана европейска отбрана. С ръка на сърце трябва да кажем, че Урсула...

Темите, които ни разделят

Главният редактор на "Консерваторъ" Николай Облаков и Тодор Джонев от Informo.bg по темите, които ни разделят през последната седмица - за кампанията "Направи го сега", субсидиите, машинното гласуване и още във видеото:...

Плачем, че VW не идва, но активно гоним тези, които вече са тук

Информацията, че VW най-вероятно няма да изгради новия си завод в България, се приема като малка национална катастрофа – медиите и социалните мрежи са залети от мрачни коментари за „провалената“ ни държава. Донякъде съм съгласен с подобна интерпретация – всеки неуспех...

Социализъм или аз!

В последните дни левицата /крайна или не/ в САЩ и ЕС, и нейните медии нападнаха за пореден път най-големия си враг. Президентът Тръмп.  Разбра се, че бившият посланик на Великобритания в САЩ преди две години, т.е. при най-яростната война против Тръмп, е изпратил...

Конспирации за умни и красиви

Едно от редовните обвинения, които градските прогресивни либерали отправят към останалите е, че се хващат на всякакви конспиративни теории и налудничави интерпретации на събития и явления. По-агресивните активисти от години се опитват да брандират почти всички...

Бебето като атентат срещу правата и свободите

Вече мина достатъчно време и всички познават кампанията „Направи го сега“, известна повече като кампанията на Иван и Андрей. Тя сама по себе си е достатъчно забавна, дотам, че човек се пита дали е правена ОТ идиоти или е правена ЗА идиоти. Според мен е...

19 септември: Георги Баждаров

Време за четене: 3 мин.

Георги Баждаров е български учител, революционер и историк. Роден е на 8 февруари 1881 г. в село Горно Броди, Сярско. Един от най-яките му спомени от детството е по време на Сръбско-българската война, когато е бил само на 4 години.

„Една вечер, преди да си легнем, майка ми ни изведе мене и брат ми на двора, както му е редът. Като погледнахме към небето, звездите се жиркаха като стрели и угасваха, падаха звездите! Страшно и величествено! Майка ми се прекръсти и ние се прекръстихме. Война имало, та падали звездите на убитите, защото всеки човек си имал звезда.“

Георги Баждаров първоначално започва образованието си в гръцкото училище в Сяр, след което се прехвърля в българското. Директор на училището по това време е историкът Димитър Страшимиров, който въпреки постоянната заплаха от османските власти, чете на своите ученици стиховете на революционера Христо Ботев. Учител по български език на младежите по това време пък е бъдещият член на Централния комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация Христо Матов.

Георги Баждаров продължава образованието си в сърцето на Македония – град Солун. Солунската българска гимназия по това време е основният културен институт на българите в Османската империя – в него се подготвя бъдещите будители и учители. В нея серчанинът бързо попада под влиянието на учителя Иван Гарванов, под ръководството на когото се образува Таен ученически революционен кръжок. В него участват още Търпен Марков, Андрей Казепов, Георги Христов и Георги Тодоров, а през 1899 г. кръжокът се премества в Битолската българска гимназия, заедно със своите членове. По това време в градът се установява и Дамян Груев, който оказва голямо въздействие върху жизнения път на младежите.

След завършването на Битолската българска гимназия, Георги Баждаров за кратко време е учител и член на Демирхисарския околийски комитет на ВМОРО. Поради предателство обаче неговата нелегална дейност става достояние на османските власти и той е принуден да напусне удобното учителско място и да стане част от четническия институт на Вътрешната организация. Труден е четническият живот и Баждаров решава да потърси друг начин, по който може да бъде полезен на своите сънародници в Османската империя – записва се за студент по история в Софийския университет. Но много скоро отново решава да се върне в Македония, ето и причините:

„В туй време аз учех, но същевременно се извършваше в мене някаква борба. От време на време се явяваше у мене угризение на съвестта, загдето напуснах тези, които канех за саможертва в името на отечеството. Няма ли, казвах си, тези прости, но добри хорица, да се отчаят или да намалее у тях вярата в Делото и усърдието в работата, щом ние, непосредствените малки, но все пак ръководители, ги напускаме? Първият семестър изкарах, явих се на изпит (тогаз бяха семестриални изпитите) и го издържах с много добър успех, т. е. най-високия. Записах се за втория семестър. Докато бях студент, все намирах някакво оправдание да стоя в България. Ще стана по-учен и по-полезен след това. Скоро обаче брат ми остана без работа в София и замина към Варна да си дири такава. Аз трябваше сам да си намеря препитание. Да остана обаче чиновник в България в това време, когато народът отвътре се готвеше с всички сили да събори петвековното робство, ми беше съвестно. Срам ме беше да диря чиновническо място. Така при борбата, която се извършваше в мен, взе превес решението да се върна като нелегален в Македония. Спрях се на мисълта да стана секретар в четата на дядо Илия Кърчовалията, която действаше в Демирхисарско (Серско Демирхисарско), гдето имах връзки от учителстването си в с. Крушово.“

Георги Баждаров участва в Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. След въстанието отново се установява в София и завършва образованието си в Софийския университет. Завръща се като учител в Солунската българска гимназия, където на свой ред започва да подготвя бъдещите революционери, учители и просветители на своите братя в Македония и Тракия. Умира на 19 септември 1929г. във Варна.

Оригинална публикация в Моята българска история

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!