#НаДнешнияДен 1861 г. е роден Никола Иванов – български офицер (генерал от пехотата), началник на Щаба на войската през 1894 – 1896 година и министър на войната (1896 – 1899). Командир на Втора българска армия през Балканските войни от 1912 – 1913 година. Ръководи обсадата и превземането на Одринската крепост (март 1913).
Учи в Априловската гимназия в Габрово и в Императорския лицей „Галата-Сарай“ в Цариград (1875 – 1877). Участва като доброволец в Руско-турската война (1877 – 1878). След войната, през 1878 г. постъпва в Командата на волноопределяющите се в Пловдив, а по-късно същата година и във Военното училище в София и завършва в първия випуск през 1879 г. На 10 май (22 май нов стил) 1879 г. е произведен в чин подпоручик. След това, същата година, като младши офицер (ковчежник) бива назначен в Източнорумелийската милиция, като служи в 1-ва и 2-ра пехотни пловдивски дружини. На 9 февруари 1881 г. е повишен в чин поручик. От 1882 до 1885 г. учи в Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург.
Никола Иванов участва в Съединението. На 9 септември 1885 година е произведен в чин капитан и със заповед №4 от същия ден е назначен за началник-щаб на Търново-Сейменския отряд. По време на Сръбско-българската война е офицер за поръчки при началника на Централната колона на Западния отряд. Участва в боевете при Пирот (14 – 15 ноември).
След войната, през 1886 година е назначен за флигел-адютант на княз Александър I Батенберг, а след това началник на Строево-инспекторското отделение във военното министерство (1887). На 1 април 1887 г. е произведен в чин майор. През 1888 г. е командир на 10-и пехотен полк, през 1889 г. е началник-щаб на 4-та бригада, а през 1890 г. на 4-ти конен полк. На 2 август 1891 г. е произведен в чин подполковник. След това е помощник-началник (1891 – 1894) и началник на Щаба на войската (10 май 1894 – 29 ноември 1896). На 12 август 1895 г. повишен в чин полковник. От 17 ноември 1896 полковник Иванов е временно управляващ Министерството на войната, а от 29 ноември същата година до 30 януари 1899 е военен министър в правителството на Константин Стоилов. Договаря връщането в българската армия на офицерите, емигрирали в Русия по време на политическата криза от 1886 – 1887 година.
Никола Иванов е командващ 4-та пехотна преславска (1899 – 1903) и 2-ра пехотна тракийска дивизия (1903 – 1907). На 15 ноември (27 ноември нов стил) 1900 е произведен в чин генерал-майор. От 1907 г. е назначен за началник на 2-ра военноинспекционна област.
На 2 август 1912 година, по случай 25-годишнината от идването си в България, цар Фердинанд произвежда 6 души генерал-майори в чин генерал-лейтенант. Иванов е един от тях. Това е първият случай в историята на Третото българско царство, когато званието генерал-лейтенант е дадено на действащи офицери. До този момент то е давано само на офицери от запаса.
По време на Балканските войни (1912 – 1913) генерал-лейтенант Никола Иванов командва Втора българска армия, като я ръководи от септември 1912 до юли 1913 г. Той ръководи обсадата и превземането на Одринската крепост.
През Междусъюзническата война (1913) 2-ра армия, която командва той, води тежки битки срещу цялата гръцка армия (16 юни – 17 юли) от Кукуш до Горна Джумая, като на 18 юли е назначен за офицер за поръчки при Главната квартира. Сменен е от командването на 2-ра армия в края на юли 1913 г., а на 7 август 1913 г., след примирието е уволнен от армията.
По време на Първата световна война (1915 – 1918) остава в запаса. По това време се изявява като общественик и публицист. Бива избран за председател на дружеството на офицерите от запаса в София. На 6 май 1936 е произведен в генерал от пехотата.
Генерал от пехотата Никола Иванов умира на 10 септември 1940 г. в София.
Военни звания
Прапоршчик (10 май 1879)
Подпоручик (1 ноември 1879, преименуван)
Поручик (9 февруари 1881)
Капитан (9 септември 1885)
Майор (1 март 1887)
Подполковник (2 август 1891)
Полковник (12 август 1895)
Генерал-майор (15 ноември 1900)
Генерал-лейтенант (2 август 1912)
Генерал от пехотата (6 май 1936)
Награди
Военен орден „За храброст“ II степен, 2-ри клас, IV степен
Княжеский орден „Св. Александър“ I и II степен с брилянти
Народен орден „За военна заслуга“ I степен
Орден „Стара планина“ I степен с мечове, посмъртно
Руски орден „Св. Ана“ I и II степен с брилянти
Италиански орден „Италианска корона“ I степен
Френски орден „Почетен легион“ III степен
Германски орден „Пруска корона“ I степен
Австро-унгарски орден „Франц-Йосиф“ II степен
Турски орден „Меджидие“ I степен
Турски орден „Османие“ II степен
Румънски орден „Румънска корона“ I степен
Сръбски орден „Таково“ I степен
Сръбски орден „Св. Сава“ I степен
