Време за четене: под 5 мин.

20 април 1984 г. Часът е 18:15 местно време. След самотно изкачване продължило над 12 часа по радиостанцията пропуква „Аз съм на върха, на върха съм – Христо.“ Сам, без да носи допълнителен кислород в „зоната на смрътта“ (бел.ред. – височината над 8000 м), Христо Проданов е първият българин качил се на покрива на света – вр. Еверест (8848 м). Прави това по Западния гребен, известен още като „Жестокия път“ и прекарва 33 минути там горе. Той не преживява опасното слизане за да разкаже.

Инж. Христо Проданов е роден на 24 февруари 1943 г. в Карлово. Става първият българин изкачил осемхилядник – вр. Лхотце (8516 м) през 1981 г, както и първият българин изкачил вр. Еверест; четвъртият човек в света, изкачил се сам, тринадесетият човек, успял да достигне до върха без кислороден апарат и то по най-трудния и дълъг път — западния (непалски) склон.

Дълго планираната експедиция тръгва през февруари 1984 г. и наброява 24 членове с начална точка непалската столица Катманду. За маршрут е избран Западния гребен.

В 5 сутринта на 20 април, Проданов тръгва нагоре. Придружаващият го шерп Ринджи се отказва от атаката на върха. На височина около 8200 м двамата се изправят пред 90-метрова скала с обратен наклон. Българинът я изкачва, но шерпът е силно затруднен. Провалят се опитите Христо да изтегли Ринджи – време, в което губи сили и ценни часове. Така 41-годишният инженер продължава сам към заветната цел. Христо успява да се качи на върха и престоява 33 минути там, но забавянето се оказва фатално.

Част от членовете на българската експедиция, сред които и Христо Проданов

Последва едно обречено слизане в хималайския мрак, опитвайки се да слезе по своите стъпки. Нощта големият карловски спортист изкарва на открито, без кислород, бивачни съоръжения и в зоната на смъртта. Последните откъслечни думи от Христо се чуват по радиостанцията на следващия ден, 21 април. „Аз тук… над големия… сив купен.“

Тогава идва ред на радиста Стефан Калоянов: „Дръж се, Ицо, идват към теб. Ти си голям мъж. Ти си българин. Не заспивай! Моля те, не заспивай!“

Людмил Янков

На помощ се втурва Людмил Янков, който в този момент бивакува на височина малко над 7100 м. Людмил поема с изключителна скорост с цел да търси Проданов. Достига височина от около 8500 м и намира само раница, когато пада изтощен и прекарва нощта в спалния си чувал на открито при температури от минус 40 градуса. Оцелява по чудо, но губи четири от пръстите на ръцете си в следствие на измръзване. По негови думи е бил толкова изморен, че едва ли е имал сили да спаси Христо Проданов. На 17 април, 4 години по-късно, Людмата, както го наричат приятелите, загива под вр. Камилата в Рила.

Старши програмист в българска софтуерна компания. Завършил икономическа социология в Университет за национално и световно стопанство. Член на Младежки консервативен клуб.

Share This