fbpx

НОВО

Крайноляв метеж или бунт срещу разсизма?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ", Теодор Димокенчев, коментира метежите в САЩ и причините за тях. Можете да видите пълните участия при Крум Савов в “Крум Савов Live”, при Асен Генов в “Контракоментар” и при Ивелин Николов в “Политиката под...

Коронавирусът и гражданското

Главният редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Николай облаков, както и Петър Кичашки от "Сдружение републикански център", гостуваха в предаването "Денят започва с Георги Любенов" по БНТ. Тема на разговора бяха мерките, които държавните органи предприеха в...

НПО-тата се използват от хора, които нямат куража да се заявят като политически лица

Главният редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Николай Облаков гостува в предаването "Плюс - минус" по "Нова телевизия". Тема на разговора бяха неправителствените организации у нас и кой ги използва. Вижте пълното...

Вълната от Минеаполис – вандализъм или гражданска пандемия?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев гостува в предаването "Плюс - минус" по Нова телевизия. Тема на разговора бяха размириците в САЩ и техните причини. Вижте пълното видео: Журналистът гостува също в предаванията "Свободна зона с Георги...

Историческата мисия на SpaceX и НАСА

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Светослав Александров гостува в сутрешния блок на БНТ. Тема на разговора бе историческата мисия на НАСА и Space X. Вижте пълното видео:...

За държавата и данъците

В неделното издание на "Имате думата" по Канал 3 гостува журналистът и автор в платформата "Консерваторъ" Михаил Кръстев. Вижте какво сподели той по темата за Държавата и данъците. Вижте пълното видео:...

При нашествието на османците към Балканите и Европа дали не е играл роля един неотчетен фактор?

Редица изследвания свързват успеха на едно общество с нивото на ДОВЕРИЕ между неговите членове. Успехът на сегашните скандинавски общества (преди да ги обхване мултикултурната илюзия), се дължи на умението им да живеят заедно, като си вярват едни други. Това ги прави...

Дефлацията като политически проблем

Основната тема след Covid-19 е свързана с тежките икономически последици. Все по-големи са страховете от идваща сериозна дефлация (спад на потребителските цени), породена от забавената икономическа активност. Макар че всеобщото мнение е, че дефлацията е много...

Китайският пир по време на чума

Докато светът е залисан в това да ограничава пандемията, свързана с Covid-19, както и икономическите последствия от нея, Китай се възползва от възникналите обстоятелства и осъществява геополитическите си цели. Последните не са нови, но т.нар. коронавирус освободи...

Напред, науката е петолъчка или лявата индоктринация в американската академия

В една идеална ситуация, политическите убеждения не би следвало да играят роля в университетите при избор на преподавател или изследовател. Но, в графиката по-долу ситуацията е далеч от идеална - във факултетите по антропология на американските университети, на всеки...

20 април: Христо Проданов

Време за четене: 2 мин.

20 април 1984 г. Часът е 18:15 местно време. След самотно изкачване продължило над 12 часа по радиостанцията пропуква “Аз съм на върха, на върха съм – Христо.” Сам, без да носи допълнителен кислород в “зоната на смрътта” (бел.ред. – височината над 8000 м), Христо Проданов е първият българин качил се на покрива на света – вр. Еверест (8848 м). Прави това по Западния гребен, известен още като “Жестокия път” и прекарва 33 минути там горе. Той не преживява опасното слизане за да разкаже.

Инж. Христо Проданов е роден на 24 февруари 1943 г. в Карлово. Става първият българин изкачил осемхилядник – вр. Лхотце (8516 м) през 1981 г, както и първият българин изкачил вр. Еверест; четвъртият човек в света, изкачил се сам, тринадесетият човек, успял да достигне до върха без кислороден апарат и то по най-трудния и дълъг път — западния (непалски) склон.

Дълго планираната експедиция тръгва през февруари 1984 г. и наброява 24 членове с начална точка непалската столица Катманду. За маршрут е избран Западния гребен.

В 5 сутринта на 20 април, Проданов тръгва нагоре. Придружаващият го шерп Ринджи се отказва от атаката на върха. На височина около 8200 м двамата се изправят пред 90-метрова скала с обратен наклон. Българинът я изкачва, но шерпът е силно затруднен. Провалят се опитите Христо да изтегли Ринджи – време, в което губи сили и ценни часове. Така 41-годишният инженер продължава сам към заветната цел. Христо успява да се качи на върха и престоява 33 минути там, но забавянето се оказва фатално.

Част от членовете на българската експедиция, сред които и Христо Проданов

Последва едно обречено слизане в хималайския мрак, опитвайки се да слезе по своите стъпки. Нощта големият карловски спортист изкарва на открито, без кислород, бивачни съоръжения и в зоната на смъртта. Последните откъслечни думи от Христо се чуват по радиостанцията на следващия ден, 21 април. „Аз тук… над големия… сив купен.“

Тогава идва ред на радиста Стефан Калоянов: „Дръж се, Ицо, идват към теб. Ти си голям мъж. Ти си българин. Не заспивай! Моля те, не заспивай!“

Людмил Янков

На помощ се втурва Людмил Янков, който в този момент бивакува на височина малко над 7100 м. Людмил поема с изключителна скорост с цел да търси Проданов. Достига височина от около 8500 м и намира само раница, когато пада изтощен и прекарва нощта в спалния си чувал на открито при температури от минус 40 градуса. Оцелява по чудо, но губи четири от пръстите на ръцете си в следствие на измръзване. По негови думи е бил толкова изморен, че едва ли е имал сили да спаси Христо Проданов. На 17 април, 4 години по-късно, Людмата, както го наричат приятелите, загива под вр. Камилата в Рила.

Споделете чрез

Предишен

Следващ