НОВО

Крясъците не са решение

Има хора алармисти, има и спокойни хора. Алармизмът се превръща в проблем, когато идва от институциите, особено от наднационални институции, като тези на Европейския съюз. Превръща се в особено голям проблем, когато е в комбинация със сложни за решаване казуси като...

2020 г. – усеща се като 1988 г.

Забраната на хазарта, която е толкова желана от шумни морални стожери, не би била прецедент по българските географски ширини Вече е 2020 г, но се усеща като 1988 г. Или която и да е друга година, която предшества демократичните промени през 1989 г. Малцина от...

Срещата в Берлин за Либия – резултатът остава неясен и само намек

Само по себе си провеждането на изминалата конференция в Берлин, касаеща бъдещето на Либия, бе положително като действие. Най-малкото, което този форум успя да направи, е да събере на едно място иначе широкия кръг от държави и съюзи, които имат отношения спрямо...

Поредният спектакъл “Вот на недоверие”

Ще мине ли поредният вот на недоверие към правителството? Не, не това е правилният въпрос. Правилният въпрос е има ли основание да бъде искан. А още по-правилният е: какво ще стане, ако мине? Очевидно вотът няма да мине, поне според мнението на онези наблюдатели и...

Няколко икономически урока от водната криза в Перник

Няколко базови икономически урока от водната криза в Перник. И системните проблеми и решения. Първо. Държавата и общините НЕ са добри стопани. Защото дори те да изземат юздите на целия стопански живот (ако водоснабдяването или топлината са “публично” благо, то какво...

Завръщането на плановата икономика

В последните години е модерно политици да се самоопределят като “десни”, без да имат абсолютно никаква престава какво означава това, в политически и икономически аспект. Падането на комунистическия строй и преминаването на България от планова към пазарна икономика...

Расизъм тук, расизъм там

Все още има много хора, които отчаяно са се вкопчили в илюзията, че политическата коректност е просто проява на добро възпитание. Световните новини от последните дни предлагат ново остро опровержение на тази трагикомична дефиниция. Фактите от реалността на терен...

Имам 99 ВиК проблема и София не е един от тях

Да създадеш ВиК холдинг, който да управлява всички държавни дружества в сектора под една шапка е същото като да събереш десетки и стотици хазартно зависими хора и да ги обединиш в управата на едно казино. Да предоставиш на този холдинг средства от държавния бюджет в...

Тази мистериозна Зелена сделка

След като екологичното острие на ВМРО (бивше митническо острие на Царя) Ревизоро, спешно прекръстен от народния гений на Язовиро, пое Министерството на околното среда, нашият най-зелен евродепутат Радан Кънев, заливайки междувременно фейсбук с възторг по адрес на...

Нов президент от Демократическата партия може да нанесе непоправими щети на космонавтиката на САЩ

„Ние избираме да отидем на Луната! Ние избираме да отидем на Луната през това десетилетие и да направим други неща. Не защото са лесни, а защото са трудни“ - с тази вдъхновяваща реч, произнесена в Университета Райс в Хюстън през 1962 година, президентът на САЩ Джон...

20 септември: Станислав Стратиев

Време за четене: 4 мин.

„Българският модел е продупчена и завързана с конец стотинка. За да се возим безплатно в асансьор и да говорим безплатно по телефон.“

На днешния ден през 2000 година Станислав Стратиев Миладинов напуска света. Известен с псевдонима Станислав Стратиев, той е един от най-обичаните и ценени писатели и драматурзи на XX век. Роден е на 09.09.1941г. в София. Завършва българска филология в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ през 1968г. На следващата година излиза „Самотните вятърни мелници“, с което пътят му като писател е белязан.

„— Всички ли велики хора са пазили юфка? — запитах аз недоверчиво.

— Най-великите от тях — каза майка ми — са пазили.

— И тримата мускетари? — не вярвах аз.

— Особено пък те! — съвсем сериозно каза майка ми.“

– „Самотните вятърни мелници“

Преди завършването на специалността, той публикува във в. „Средношколско знаме“ през 1958г., а по време на обучението си пише разкази за вестници „Народна младеж“ и „Стършел“. Публикува и в „Пулс“, „Стандарт“, „24 часа“ и  списанията „Родна реч“, „Пламък“, „Септември“, „Театър“.

Най-отличително е присъствието му в Държавния сатиричен театър в София. Там започва работа като драматург през 1975г. Но „присъствие“ е твърде общо казано, имайки предвид неговия значителен успех в драматургията. Станислав Стратиев успява да покори върховете на сатирата с неоспоримия си талант и върховно перо, превръщайки пиеси като „Римска баня“ (1974г.) в реалност. Благодарение на тази успешна постановка, Станислав Стратиев се издига в очите на зрителите, любителите на театралното изкуство и драматургията, за отрицателно време.

Именно „Римска баня“ е една от пиесите, останали на българската сцена за повече от десетилетия, като продължава да се играе и до наши дни. През 1984г. е отличена с „Наградата на София“, а по-късно, през 1986г., представя България на френския фестивал „Театър на нациите“.

Сатиричният хумор на Стратиев ражда гениалният „Балкански синдром“ през 1987г., който представлява една „вечна“ актуалност в света на балканеца.

“Вино пием със горчив привкус,
двеста ритми знаем наизуст.
Всеки някой омагьосва,
две изкарва, пет прахосва,
но от всички ние сме си най.
Пазят ревниво даже антрето
в своя Шенгенски Евродом.
Но пък си нямат те във сърцето,
нашия вирус – Балкански синдром.
Живеем юнашки живот сиромашки,
по някакъв странен, неписан закон.
Един да си пие, а друг да му плаща,
какво да се прави – Балкански синдром.”

Други бележити пиеси са „Сако от велур“ (1976), „Рейс“ (1980), „Зимните навици на зайците“ (1996) и др.

Освен с прозата и драматургията, Станислав Стратиев оставя дълбока, но приятна следа в българското кино. Един от най-отличителните му филмови сценарии, „Оркестър без име“(1982), пленява българските зрители и както много други негови произведения на изкуството – това също продължава да се излъчва до наши дни.

„— Кой е?

— Нищо, ще се глобяваме.

— Какво бе?

— О-хоо, това, това да не е хотел бе? Налягали като къпани.

— Добре бе човек не виждаш ли, че сме музиканти? Оркестър… Ми ние сме тръгнали при вас, при тебе, да ви веселим, да ви свирим.

— При мене?! Мен ли да ме веселите? Ние докато не приберем реколтата… Всичко изпотъпкахте с тия коли и палатки. Кой където иска спира, отваря консервите. А ние, празни ли кутии да ядем?

— Ти само за ядене мислиш, ама слушаш радио и вечер си пускаш телевизора, нали?

— Абе Гоше, к’во се разправяш с тоя бастун бе. Слушай бе…

— Чакай малко, чакай… На практика ти отричаш нуждата от изкуство, така ли е?

— Нищо не отричам аз, ама и да пускам телевизора и да не го пускам, като е празен долапа…

— Да, за долапа си прав, обаче само с пълен долап не може, трябва и…

— Обаче и само с телевизор не може. Всичко живо свири и пее, двама души не можеш да хванеш за работа. 10 лв…

— Какво?! Какви десет лева бе?

— Ей такива, български…

— Та аз за 10 лв човек убивам бе, мой човек!

— Аа, сега ако ще ходим в съвета…“

Една от причините да се вълнуваме „гневно“, да се смеем до сълзи и припадък, е именно добре изпипаният и непоклатим хумор на Стратиев. Той ражда вечната сентенция за „българският модел“ и „българският самурай“, оставяйки го като повод за смях, но и размисъл. Той насочва прожекторите към нещата, които пренебрегваме, защото знаем, че са важни и трудно бихме могли да ги превъзмогнем. Истински жест и реверанс е от негова страна да ни удостои със своето изкуство, което, за пореден път в тази статия, е ценено до наши дни.

Но едва ли Стратиев би искал да тъгуваме на днешния ден. Какъв хумор би имало в това? Нека не забравяме неговата памет, защото именно този драматург с главно Д, винаги ще ни напомня за сатиричната действителност на българина и отговорът, но под маската на хумора, как бихме могли да „оправим тая държава“. И естествено – огромната доза смях.

Нека отправим реверанс към Стратиев така, както той на нас е предоставил изкуството си. Нека се учим от подобни дела и като гъби попием прочетеното или видяното. Защото си заслужава да четеш или да гледаш или да слушаш Станислав Стратиев.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!