fbpx

НОВО

Как е „демокрация“ на китайски

Гугъл преводачът твърди, че „демокрация“ на китайски е 民主. Свиквайте. Китайският език (путунхуа или мандарин) е от сино-тибетското семейство и не притежава нито спрежения, нито наклонения, нито окончания, да не говорим за глаголни времена, членуване, род и число. На...

Ако Павлик Морозов беше роден в САЩ…

Ако има нещо, което не спира да ме изумява, то е как съществена част от американците са обсебени от един човеконенавистен режим, който бе победен преди 70 години, но същевременно си затварят очите пред зверствата на друг човеконенавистен режим, който определи облика...

Монополът на технологичните гиганти – заплаха за световния пазар и политическия живот

Общата пазарна капитализация на Microsoft, Alphabet, Apple, Facebook, Amazon и Twitter е почти $8 трлн. Ако тези компании бяха държава, тя щеше да е третата световна икономическа сила Монополът не е свободен пазар. Важно е да направим това уточнение в началото на...

Агората – за същността на цензурата

Илюстрация: The Age of Pericles by Philipp von Foltz (1853) 1. Държавният разказ Всяка форма на управление основава властта си на някаква легитимност, а легитимността си на някакъв тип история – приказка, идея, разказ. В модерните демокрации това е историята за...

Блокираният Тръмп

Аз ли съм луд или нашата цивилизация страда от тежка старческа деменция според философията на Шпенглер? Когато привържениците на Тръмп нападнаха Капитолия, го вкараха в беля да се чуди как да се обяснява. Когато противниците му го изтриха от социалните си мрежи, му...

Имам една мечта

“Имам една мечта“ Но не като мечтата на баптисткия пастор Кинг от август ’63-та. Мечтата ми е малко по-семпла и постижима. Мечта не „всякой дол да се изпълни, и всяка планина и хълм да се снишат; кривините да се изправят, и неравните пътища да станат гладки”. Мечта не...

За Културната война

„Рецесия е когато съседът Ви загуби работата си. Депресия е, когато загубите Вашата работа. Възстановяване е, когато Джими Картър загуби неговата работа.“ Тези крилати думи на „Великия комуникатор“ Роналд Рейгън са само едно от умело изкованите му послания, с чиято...

Киберпънк 2021

Малко след утвърждаването на Джо Байдън за президент станахме свидетели на дигитална кристална нощ. В рамките на 24 часа се случи следното:Facebook премахна (засега временно) профила на все още действащия американски президент Доналд Тръмп. Twitter премахна (завинаги)...

Технологичните олигарси срещу свободното слово

„Когато откъснеш езика на човек, ти не доказваш, че той лъже. Просто показваш на света, че се страхуваш от това, което може да каже“ – Джордж Р.Р. Мартин Фейсбук и Туитър блокираха Доналд Тръмп – този път завинаги. Google и Apple забраниха приложението на свободната...

Уроците от Голямата депресия са ключ за излизане от кризата днес

Изправени сме пред година на икономическите предизвикателства и решения. МВФ вече сравни сегашната стопанска криза с най-голямата и продължителна в историята на Западния свят - Голямата Депресия от 30-те години на миналия век. В тази светлина е добре да погледнем...

20 септември: Станислав Стратиев

Време за четене: 4 мин.

„Българският модел е продупчена и завързана с конец стотинка. За да се возим безплатно в асансьор и да говорим безплатно по телефон.“

На днешния ден през 2000 година Станислав Стратиев Миладинов напуска света. Известен с псевдонима Станислав Стратиев, той е един от най-обичаните и ценени писатели и драматурзи на XX век. Роден е на 09.09.1941г. в София. Завършва българска филология в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ през 1968г. На следващата година излиза „Самотните вятърни мелници“, с което пътят му като писател е белязан.

„— Всички ли велики хора са пазили юфка? — запитах аз недоверчиво.

— Най-великите от тях — каза майка ми — са пазили.

— И тримата мускетари? — не вярвах аз.

— Особено пък те! — съвсем сериозно каза майка ми.“

– „Самотните вятърни мелници“

Преди завършването на специалността, той публикува във в. „Средношколско знаме“ през 1958г., а по време на обучението си пише разкази за вестници „Народна младеж“ и „Стършел“. Публикува и в „Пулс“, „Стандарт“, „24 часа“ и  списанията „Родна реч“, „Пламък“, „Септември“, „Театър“.

Най-отличително е присъствието му в Държавния сатиричен театър в София. Там започва работа като драматург през 1975г. Но „присъствие“ е твърде общо казано, имайки предвид неговия значителен успех в драматургията. Станислав Стратиев успява да покори върховете на сатирата с неоспоримия си талант и върховно перо, превръщайки пиеси като „Римска баня“ (1974г.) в реалност. Благодарение на тази успешна постановка, Станислав Стратиев се издига в очите на зрителите, любителите на театралното изкуство и драматургията, за отрицателно време.

Именно „Римска баня“ е една от пиесите, останали на българската сцена за повече от десетилетия, като продължава да се играе и до наши дни. През 1984г. е отличена с „Наградата на София“, а по-късно, през 1986г., представя България на френския фестивал „Театър на нациите“.

Сатиричният хумор на Стратиев ражда гениалният „Балкански синдром“ през 1987г., който представлява една „вечна“ актуалност в света на балканеца.

“Вино пием със горчив привкус,
двеста ритми знаем наизуст.
Всеки някой омагьосва,
две изкарва, пет прахосва,
но от всички ние сме си най.
Пазят ревниво даже антрето
в своя Шенгенски Евродом.
Но пък си нямат те във сърцето,
нашия вирус – Балкански синдром.
Живеем юнашки живот сиромашки,
по някакъв странен, неписан закон.
Един да си пие, а друг да му плаща,
какво да се прави – Балкански синдром.”

Други бележити пиеси са „Сако от велур“ (1976), „Рейс“ (1980), „Зимните навици на зайците“ (1996) и др.

Освен с прозата и драматургията, Станислав Стратиев оставя дълбока, но приятна следа в българското кино. Един от най-отличителните му филмови сценарии, „Оркестър без име“(1982), пленява българските зрители и както много други негови произведения на изкуството – това също продължава да се излъчва до наши дни.

„— Кой е?

— Нищо, ще се глобяваме.

— Какво бе?

— О-хоо, това, това да не е хотел бе? Налягали като къпани.

— Добре бе човек не виждаш ли, че сме музиканти? Оркестър… Ми ние сме тръгнали при вас, при тебе, да ви веселим, да ви свирим.

— При мене?! Мен ли да ме веселите? Ние докато не приберем реколтата… Всичко изпотъпкахте с тия коли и палатки. Кой където иска спира, отваря консервите. А ние, празни ли кутии да ядем?

— Ти само за ядене мислиш, ама слушаш радио и вечер си пускаш телевизора, нали?

— Абе Гоше, к’во се разправяш с тоя бастун бе. Слушай бе…

— Чакай малко, чакай… На практика ти отричаш нуждата от изкуство, така ли е?

— Нищо не отричам аз, ама и да пускам телевизора и да не го пускам, като е празен долапа…

— Да, за долапа си прав, обаче само с пълен долап не може, трябва и…

— Обаче и само с телевизор не може. Всичко живо свири и пее, двама души не можеш да хванеш за работа. 10 лв…

— Какво?! Какви десет лева бе?

— Ей такива, български…

— Та аз за 10 лв човек убивам бе, мой човек!

— Аа, сега ако ще ходим в съвета…“

Една от причините да се вълнуваме „гневно“, да се смеем до сълзи и припадък, е именно добре изпипаният и непоклатим хумор на Стратиев. Той ражда вечната сентенция за „българският модел“ и „българският самурай“, оставяйки го като повод за смях, но и размисъл. Той насочва прожекторите към нещата, които пренебрегваме, защото знаем, че са важни и трудно бихме могли да ги превъзмогнем. Истински жест и реверанс е от негова страна да ни удостои със своето изкуство, което, за пореден път в тази статия, е ценено до наши дни.

Но едва ли Стратиев би искал да тъгуваме на днешния ден. Какъв хумор би имало в това? Нека не забравяме неговата памет, защото именно този драматург с главно Д, винаги ще ни напомня за сатиричната действителност на българина и отговорът, но под маската на хумора, как бихме могли да „оправим тая държава“. И естествено – огромната доза смях.

Нека отправим реверанс към Стратиев така, както той на нас е предоставил изкуството си. Нека се учим от подобни дела и като гъби попием прочетеното или видяното. Защото си заслужава да четеш или да гледаш или да слушаш Станислав Стратиев.

Споделете чрез

Предишен

Следващ