fbpx

НОВО

Точка от която няма връщане назад

През последния месец в Близкия Изток бяха официално очертани новите нива на взаимоотношения между държавите съюзници на САЩ в региона. Те бележат нови точки от които няма връщане назад. Макар и да изглежда, че всички маневри на САЩ са свързани с обслужването на...

Тръмп срещу всички

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев участва в предаването "Политиката под прицел" по телевизия СКАТ. Тема на разговора беше политиката в САЩ и предстоящите избори там. Запис от участието можете да видите тук:...

Какво значи икономическа криза и как да оцелеем в нея?

Големият първоначален удар е по капиталово интензивните сектори Приходите за бизнеса спадат - трябва да спаднат и разходите В тази светлина поне е добре да не повтаряме грешките от миналото Идва ли финансов Армагедон? Никой не знае, но да се надяваме, че не. Добре ли...

Третата гледна точка

Крайности може да има само при абсолютното добро и абсолютното зло Най-отвратителното е омразата и да не ми разправят, че я сеят провокатори - тя започна с вдигнатия юмрук на президента Винаги има трета гледна точка, дори и когато първите две са толкова ярки, че тя...

Турция на шест морета

Както вече е добре известно, в Източното Средиземноморие Турция и Гърция си мерят дължината на плажните кърпи. И двете страни имат аргументи: докато чисто военното предимство е на страната на Анкара, то зад гърба на Атина наднича силна дипломатическа подкрепа....

Генетичната история на българите

Когато стане въпрос за история, особено за нашата, често изниква темата за произхода. Откъде идваме? Колко древен е нашият народ? Въпроси, за които няма точни отговори, а само теории. От кого всъщност сме произлезли ние българите, кои са нашите най-близки роднини? По...

Какво има на политическата сергия у нас?

Българският политически дебат страда от липсата на критично мислене и умение за вникване в нюансите. Разсъждаването в черно-бялата гама не помага за разбиране на реалността, която е сложна така или иначе. А и това е нарочно търсен ефект - емоциите се контролират...

Хората заделят за черни дни. Колко тежка ще е кризата?

Притесненията от политическата турбуленция потискат потреблението и влошават бизнес климата Светът преминава през изключително несигурни времена. Гражданите, бизнесът и държавата търсят отговори на въпросите как и кога ще преодолеем икономическите предизвикателства....

Защо всеки се прави на какъвто не е?

Скараха се премиерът и президентът и „революцията“ пламна Обществото е като организъм, като тяло, което има лява и дясна ръка След като „Великото народно въстание“ не се състоя (все още не разбирам защо го наричат така, при положение че нито е велико, нито е народно,...

Защо сменихте залата?

Потопени сме в символи, те са навсякъде около нас. Ето например новата сграда на Парламента. Защо смениха старата, защо се преместиха? Парламентът между паметника на Цар Освободител, Патриаршеската катедрала, Академията на науките и Университета е символ. Символ на...

20 септември: Станислав Стратиев

Време за четене: 4 мин.

„Българският модел е продупчена и завързана с конец стотинка. За да се возим безплатно в асансьор и да говорим безплатно по телефон.“

На днешния ден през 2000 година Станислав Стратиев Миладинов напуска света. Известен с псевдонима Станислав Стратиев, той е един от най-обичаните и ценени писатели и драматурзи на XX век. Роден е на 09.09.1941г. в София. Завършва българска филология в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ през 1968г. На следващата година излиза „Самотните вятърни мелници“, с което пътят му като писател е белязан.

„— Всички ли велики хора са пазили юфка? — запитах аз недоверчиво.

— Най-великите от тях — каза майка ми — са пазили.

— И тримата мускетари? — не вярвах аз.

— Особено пък те! — съвсем сериозно каза майка ми.“

– „Самотните вятърни мелници“

Преди завършването на специалността, той публикува във в. „Средношколско знаме“ през 1958г., а по време на обучението си пише разкази за вестници „Народна младеж“ и „Стършел“. Публикува и в „Пулс“, „Стандарт“, „24 часа“ и  списанията „Родна реч“, „Пламък“, „Септември“, „Театър“.

Най-отличително е присъствието му в Държавния сатиричен театър в София. Там започва работа като драматург през 1975г. Но „присъствие“ е твърде общо казано, имайки предвид неговия значителен успех в драматургията. Станислав Стратиев успява да покори върховете на сатирата с неоспоримия си талант и върховно перо, превръщайки пиеси като „Римска баня“ (1974г.) в реалност. Благодарение на тази успешна постановка, Станислав Стратиев се издига в очите на зрителите, любителите на театралното изкуство и драматургията, за отрицателно време.

Именно „Римска баня“ е една от пиесите, останали на българската сцена за повече от десетилетия, като продължава да се играе и до наши дни. През 1984г. е отличена с „Наградата на София“, а по-късно, през 1986г., представя България на френския фестивал „Театър на нациите“.

Сатиричният хумор на Стратиев ражда гениалният „Балкански синдром“ през 1987г., който представлява една „вечна“ актуалност в света на балканеца.

“Вино пием със горчив привкус,
двеста ритми знаем наизуст.
Всеки някой омагьосва,
две изкарва, пет прахосва,
но от всички ние сме си най.
Пазят ревниво даже антрето
в своя Шенгенски Евродом.
Но пък си нямат те във сърцето,
нашия вирус – Балкански синдром.
Живеем юнашки живот сиромашки,
по някакъв странен, неписан закон.
Един да си пие, а друг да му плаща,
какво да се прави – Балкански синдром.”

Други бележити пиеси са „Сако от велур“ (1976), „Рейс“ (1980), „Зимните навици на зайците“ (1996) и др.

Освен с прозата и драматургията, Станислав Стратиев оставя дълбока, но приятна следа в българското кино. Един от най-отличителните му филмови сценарии, „Оркестър без име“(1982), пленява българските зрители и както много други негови произведения на изкуството – това също продължава да се излъчва до наши дни.

„— Кой е?

— Нищо, ще се глобяваме.

— Какво бе?

— О-хоо, това, това да не е хотел бе? Налягали като къпани.

— Добре бе човек не виждаш ли, че сме музиканти? Оркестър… Ми ние сме тръгнали при вас, при тебе, да ви веселим, да ви свирим.

— При мене?! Мен ли да ме веселите? Ние докато не приберем реколтата… Всичко изпотъпкахте с тия коли и палатки. Кой където иска спира, отваря консервите. А ние, празни ли кутии да ядем?

— Ти само за ядене мислиш, ама слушаш радио и вечер си пускаш телевизора, нали?

— Абе Гоше, к’во се разправяш с тоя бастун бе. Слушай бе…

— Чакай малко, чакай… На практика ти отричаш нуждата от изкуство, така ли е?

— Нищо не отричам аз, ама и да пускам телевизора и да не го пускам, като е празен долапа…

— Да, за долапа си прав, обаче само с пълен долап не може, трябва и…

— Обаче и само с телевизор не може. Всичко живо свири и пее, двама души не можеш да хванеш за работа. 10 лв…

— Какво?! Какви десет лева бе?

— Ей такива, български…

— Та аз за 10 лв човек убивам бе, мой човек!

— Аа, сега ако ще ходим в съвета…“

Една от причините да се вълнуваме „гневно“, да се смеем до сълзи и припадък, е именно добре изпипаният и непоклатим хумор на Стратиев. Той ражда вечната сентенция за „българският модел“ и „българският самурай“, оставяйки го като повод за смях, но и размисъл. Той насочва прожекторите към нещата, които пренебрегваме, защото знаем, че са важни и трудно бихме могли да ги превъзмогнем. Истински жест и реверанс е от негова страна да ни удостои със своето изкуство, което, за пореден път в тази статия, е ценено до наши дни.

Но едва ли Стратиев би искал да тъгуваме на днешния ден. Какъв хумор би имало в това? Нека не забравяме неговата памет, защото именно този драматург с главно Д, винаги ще ни напомня за сатиричната действителност на българина и отговорът, но под маската на хумора, как бихме могли да „оправим тая държава“. И естествено – огромната доза смях.

Нека отправим реверанс към Стратиев така, както той на нас е предоставил изкуството си. Нека се учим от подобни дела и като гъби попием прочетеното или видяното. Защото си заслужава да четеш или да гледаш или да слушаш Станислав Стратиев.

Споделете чрез

Предишен

Следващ