fbpx

НОВО

Проклятието на Ердоган е неговото спасение

Те са като двете страни на Истанбул, разкрачил се върху Босфора, с европейска и азиатска част. Кемал Ататюрк и Реджеп Ердоган изглеждат така, че сякаш не могат да съществуват в едно изречение заедно. Като ръката на първокласник, която отхвърля пунктуацията и враждува...

Енергийната ефективност: Поредният писък на европейския социализъм

В Брюксел сметнали, че за да постигнат целите на Зелената сделка, Европа трябва да инвестира 275 млрд. евро годишно за обновяване на сградите до 2030 г. Разбира се, бързо се сетили, че хората доброволно тези пари няма да ги вкарат в изолация и измислили поредната нова...

Препъникамъни пред икономиката ни

Перфектната буря е налице - какво можем да избегнем? Доброто разбиране на проблемите означава и добри решения Грешните инвестиции от годините на бума започват да гърмят Перфектната буря е налице - глобална здравна пандемия, стопанска криза от порядъка на Голямата...

Не, светът не загива!

Тези дни по всички медии четем и слушаме, че научен „доклад чертае катастрофален сценарий за хората„. Според учените климатичният апокалипсис вече е настъпил, а липсата на храни, недостигът на вода и природните бедствия ще унищожат човечеството до няколко...

“Амнистия” за предприемача – тук и сега

В пазарната икономика клиентът решава какво да се произвежда, гласувайки с покупките си В реалност­та ролите „предприемач“ и „капиталист“ често се смесват След Освобождението строителите на съвременна България започват от нулата. За няколко десетилетия изцяло...

Въглеродната неутралност е загубена кауза за света и Европа

Въглеродната неутралност е загубена кауза в глобален мащаб и в Европа, освен ако Старият континент не реши да се самоубие икономически. Пренасочването на пари се прави от политици, които нямат реална представа как функционират процесите и които са длъжни...

Европа по пътя към социализма

Авторът в дясната платформа Стефан Стоянов гостува в предаването "Работен дневник - Business Daily" по "ТВ Европа". Тръгнала ли е Европа по пътя към социализма? Вижте пълното...

Сурова ли ще бъде финансовата зима 2020?

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Владимир Сиркаров гостува в предаването "Делници" по телевизия "Евроком". Сурова ли ще бъде финансовата зима 2020? Новият външен дълг от 5 млрд. - защо бе изтеглен той?. Абсолютната давност на земите. Идва ли краят на казусът...

Има ли решение на политическата криза и какво да е то?

Авторите в дясната платформа "Консерваторъ" Иван Стамболов и Кузман Илиев гостуваха в предаването "Референдум" на БНТ. Тема на разговора бе политическата криза у нас. Вижте цялото...

Развитието на епидемията в България март-октомври 2020

Резюме: В статията разглеждаме развитието на епидемията в България, взетите мерки от правителството и резултатите към момента. Анализираме управлението на епидемията, правим качествен анализна сценариите и краткосрочна прогноза до края на октомври Вирусът SARS-COV-2...

2020 г. – усеща се като 1988 г.

Време за четене: 5 мин.

Забраната на хазарта, която е толкова желана от шумни морални стожери, не би била прецедент по българските географски ширини

Вече е 2020 г, но се усеща като 1988 г. Или която и да е друга година, която предшества демократичните промени през 1989 г. Малцина от свидетелите на тези промени са си мислили, че ще дойде време, в което се налага хората да се убеждават, че държавните мегаструктури са вредни лош стопанин, а национализацията и изграждането на държавни монополи са пагубни както за насилствено превзетата компания, предприятие или цял сектор, но и за цялата национална икономика.

И въпреки това, само в рамките на една седмица се налага да правим именно това – да поясняваме защо е вредно изграждането на държавен холдинг, който да обедини под една шапка всички ВиК дружества, пренасяйки по този начин проблемите от болната глава на здравата. И далеч по-шокиращото – да разясним защо е абсолютно недопустимо държавата, чрез законодателната си власт, да узурпира частен бизнес, бил той и лотариен.

Преди по-малко от две години имах удоволствието да напиша един текст, защитаващ правото на лотарийните игри да осъществяват реклама в рамките на съществуващото законодателство, така както всеки легален бизнес би могъл да прави. Тогава лотарийният сектор бе обект на вербална, а и нормативна атака от страна на вицепремиерът с ресор икономика Валери Симеонов.

През януари 2020 г. Валери Симеонов вече не е вицепремиер и икономиката не е негов ресор, но въпреки това секторът отново е на прицел, при това този път с далеч по-крайни мерки, включващи създаване на държавен монопол и национализация на бизнес модела, по който функционира този бранш. Изключително важно е да бъде ясно, че предложеното от Симеонов не е просто отнемане на лиценза на една или друга компания, а именно национализация на бизнес модел, създаден и установен от частна компания. Ако утре България осъмне с една лотарийна компания с държавна собственост, само и единствено тя ще има възможност да запълни отворилата се ниша от заличаването на частните компании от пазара. Само тя ще може да задоволи търсенето на потребителите на услугите, които доскоро частника е предлагал. Това е национализация на бизнес модел, гарантирана чрез създаване на нормативен монопол. При това успешен бизнес модел, който превръща лотарийните игри в един от най-големите данъкоплатци в държавата, наедно с най-големият рекламодател в медийния бизнес и най-големият спонсор на професионалният спорт.

В условията на нормално функционираща пазарна икономика, медиите, спортът и много други сектори би следвало да се финансират с постъпления именно от частни компании, а не от държавни дотации, което би останало единственият възможен вариант, ако държавата превзема частния бизнес. И въпросът далеч не се изчерпва със собствеността на един футболен клуб. Напротив, футболът е само един от спортовете, чиято пряка издръжка зависи от рекламата на лотарийни и хазартни игри, наред с волейбола, баскетбола, борбата, фигурното пързаляне, ските и много други. Това е и установената европейска и световна практика в страните, към които уж държим да бъдем причислявани.

Нито едно от тези неща обаче не би трябвало да бъде определящо в конкретния случай. И това е така, тъй като въпросът е принципен. За разлика от много други науки, сред които и политологията, в икономиката сивото е рядкост и често събитията са черни или бели.
Национализирането на един бизнес и създаването на държавен монопол, независимо дали той е успешен или не, независимо дали има оборот в размер на два милиарда или две хиляди лева на година, независимо дали собственикът му е Васил Божков или Майка Тереза, е марка, прилагана от в тоталитарните модели на управление и най-вече в комунизма.

Още по-нелогични са мотивите, с които законодателят, в лицето на г-н Симеонов, се опитва да прокара комунистическото си предложение. Отново, както в случая със забраната на реклама на лотарийни игри, централна теза в мотивацията е защитата на доброто на нацията. Понеже, видите ли, българският гражданин не е способен да се контролира в решенията за какво да харчи парите си, то следва да не му се предоставя възможност да го прави свободно. Изначално нелепа теза.

В своя емблематичен труд „Законът“ френският икономист Фредерик Бастиа пише: „След като естествените склонности на човечеството са толкова лоши, че се налага да му бъде отнета свободата, как е възможно тогава организаторите да имат добри склонности?“

И действително, с какво законодателят Валери Симеонов или представителят на изпълнителната власт в лицето на финансовия министър Владислав Горанов са доказали, че като „организатори“ на нормативните ограничения имат по-голяма способност да изведат общественото благо на първо място? Не бих си позволил да ги коментирам като личности, затова ще акцентирам върху постовете, които заемат или са заемали. Вече споменах, че Валери Симеонов в продължение на две години бе вицепремиер с ресор икономика, като по този начин дори финансовият министър се оказа негов подчинен. Двамата пък се явяват непреки ръководители както на Държавната комисия по хазарта, така и на Националната агенция по приходите.

За последните две се твърди, че погрешно не са изискали необходимата данъчна ставка от страна на организаторите на частните лотарийни игри и по този начин са ощетили бюджета. В продължение на 5 години! Само опитни юристи могат да определят дали действително лотариите е трябвало да плащат по-висок налог, но дори и да е така, държавата, в лицето включително и на бившият вицепремиер Валери Симеонов и финансовият министър Владислав Горанов, не са разбрали за грешката в продължение на пет години. На този фон, препоръчително би било преди да се погрижат за моралното здраве на нацията, законотворците и представителите на изпълнителната власт да подсигурят финансовият ни просперитет чрез контрола, който са задължени да упражняват по закон. В противен случай съвсем скоро можем да се върнем към времена, в които дисиденти като Георги Марков в своите репортажи цитират държавни първенци като Георги Димитров с фрази като следната:

„Студентииии! Какво е това Монте Карло? Комарджиии! Картаджиии! Срам и позор! Затова ли народът ви е пратил тука! Играете карти с народните париии…“

Ако българските политици не искат да приличат на популярния с ироничното название Лъвът от Лайпциг, а с по-тих глас сред обществото с Гошо Тарабата, то е време за спешно самоосъзнаване.

Забраната на хазарта, която е толкова желана от част от политическата класа и други шумни морални стожери, не би била прецедент по българските географски ширини. Всъщност хазартът е бил забраняван 3 пъти в новата ни история – през 1896 г. (четири години след официалното му легализиране), през 1923 г. и през 1950 г. И трите пъти забраната претърпява катастрофален провал, а официалните хазартни дейности се заменят с нелегални такива. Това се оказва не просто вредно за хазната, но създава условия и за избуяване на организираната престъпност.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ