#НаДнешнияДен 1877 г. започва най-тежката битка за Българското опълчение (21–26.08 / 9-14.08 стар стил), част от Шипченската епопея, решителна в хода на Руско-турската война (1877–1878).
След боевете при гр. Стара Загора, гр.Нова Загора и с. Джуранлии (дн. Калитиново), Централната османска армия (командир Сюлейман паша, общо 27 000 войници) се насочва към преминаване на Стара планина през Шипченския проход. Планът за действие предвижда фронтален удар срещу руската отбрана. За отбрана на Шипченския проход е сформиран Шипченски отряд – войскова формация с началник, командира на Българското опълчение генерал-майор Николай Столетов. Общо 7 500 войници и 27 оръдия, сред тях част от Габровския отряд, Българското опълчение и тридесет и пети пехотен брянски полк.
Когато Столетов открива плана на турците, изпраща следната телеграма до генерал-лейтенант Радецки:
Донасям безпогрешно, че целият корпус на Сюлейман паша, който виждаме като на длан, се развръща срещу нас на осем версти от Шипка. Силите на неприятеля са грамадни. Говоря това без преувеличение, ще се защитаваме до крайност, но подкрепления са крайно необходими.
Това се случва на 20 август. Изпратените подкрепления ще пристигнат след три дни, а на следващия 21 август започва героичната борба за Шипченския проход.
На сутринта турците атакуват руските позиции на вр. Свети Никола, нападението е отблъснато от пехотата и Стоманената батарея. След около час колоната на Шакир паша атакува Орлово гнездо, нарушавайки заповедта да води само демонстративен огън и предприема фронтална атака в района на Малката батарея. Тази атака също е отблъсната, но османските подразделения се окопават наблизо.
Около 13:00ч. колоната на Реджеп паша предприема четвъртата си атака срещу Стоманената батарея, като по фланга атакува за пети път и Шакир паша. По време на боя пристига с ускорен марш XXXV Брянски пехотен полк (командир, полк. Александър Липински), поемайки отбраната на западната и северната позиция.
Отбити са още три атаки, като защитницте са използват срещу османците и камъни и дървета. По този повод генерал-лейтенант Радецки заявява на френския военен кореспондент:
Пишете главно за храбрите ми полкове и доблестното Българско опълчение, които, нямайки боеприпаси, отблъскваха турските атаки с камъни.
На 22 август, Сюлейман паша отменя заповедта за нова атака и съсредоточава усилията си в изготвяне на план за действие на следващия ден. Османските сили се укрепяват и монтират нови артилерийски батареи. Защитниците се прегрупират и окопават.
Решителният бой започва на 23 август в 4:00ч. Вейсел паша изненадващо атакува източната позиция, но към обяд всички атаки са отбити. Обстановката става критична към 16:00, когато османските сили превземат вр. Кючук Йешилтепе, отстъпването от който обърква част от защитниците, които го приемат като разрешено отстъпление. Катастрофата е предотвратена благодарение на полк. Липински, полк. Де-Прерадович и майор Чиялев, а доктор Константин Везенков (старши лекар на Българското опълчение) организира контраатака със силите на ранените, които могат да се движат.
Час и половина по-късно пристигат първите подкрепления, с чиято помощ вр. Кючук Йешилтепе е отново в ръцете на защитниците. Позициите са стабилизирани със залеза на слънцето, а Сюлейман паша пише:
Никога не се е виждало такова жестоко и кърваво сражение.
Що се отнася до бойните качества на Българското опълчение, неговият командир генерал-майор Николай Столетов пише в телеграма:
Що се отнася до българите, то не ще се уплашат дори ако ги изразходваме до последния човек. Да се наградят, както е установено за частите от войските на нашата армия.
Боевете продължават на 24, 25 и 26 август. С пристигащите подкрепления защитниците удържат натиска и преминават в контранастъпление с цел овладяване на околните върхове и изтласкане на османските сили в изходни позиции. В сраженията участват и 1000 цивилни жители на град Габрово изпратени на позициите от генерал-лейтенант Виктор Кренке. За техния принос свидетелства военния кореспондент на английския вестник „Daily News“, Арчибалд Форбс пред руския дипломат граф Николай Игнатиев:
Той е във възторг от нашите войници, а хвали също и българите-опълченци. При това и 1000 жители и деца габровци разнасяли под град от куршуми вода на нашите войски и даже на стрелците от първа линия, а също и изнасяли ранените с пълна самопожертвователност.
В края на деня двете страни са изтощили силите си за настъпление и преминават към отбрана. Завършва шестдневната борба за Шипченския проход.
